Димитър Бечев: Едно контрапредложение за Ердоган

“Тракия без граници - средищна територия за свободно движение на хора, капитали и идеи”. Не, това не е поредната провокация на неоосманиста Тайип Ердоган, а извадка от интервю на Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества. Но съм сигурен, че турският премиер би се подписал под всяка дума на родолюбивата организация. Кой би възразил, че Тракия означава не само Кърджали, столицата на “Пайнер” Димитровград или футболната Мека Любимец, а също и Гюмюрджина и Ксанти, Одрин и Текирдаг (Родосто)? Хеле пък сега, когато най-сетне отворихме Маказа, а по Великден двете български църкви в Одрин се пълнят с народ. Е, Солун, Призрен и Делиормана се падат малко извън тракийския ареал, да ни прощава турският лидер, но да кажем, че и тях ще ги включим в пределите на Велика Тракия!

Напълно вярно е, че Ердоган обича да говори наедро, да обяснява на своя електорат как Турция е станала притегателен център и вдъховяващ пример за всички комшии. В изборната нощ на 15 юни 2011 г., след като Партията на справедливостта и развитието закова трети пореден мандат, той заяви гордо и гръмко: “Вярвайте ми, днес Сараево спечели толкова, колкото и Истанбул”. Сега казусът е сходен. През март в нашата южна съседка предстоят местни избори и Тайип е решен да съкруши опозиционната Републиканско народна партия на неин терен. Тя контролира голям брой от общините в турска Тракия, където почитателите на Ататюрк са мнозинство, а анасонлийката е по-популярна от ислямистката власт. Град Кешан, където бе произнесена речта на турския премиер, е типичен случай. И както може да се досетите, тези опозиционни общини имат проблематични отношения с централната власт. Но Ердоган им обещава просперитет, обяснява им какви възможности за бизнес с балканските съседите е отворил и дори ласкае местните, че те са живата връзка с Европа.

Дотук добре, но щеше да бъде прекрасно, ако турският премиер си даваше сметка как подобни послания за вътрешна употреба се възприемат от другата страна на границата. Те не само че не помагат на турската външна политика, а събуждат исторически страхове и нажежават страстите. И то в момент, когато социологическите проучвания показват, че образът на Турция у нас полека-лека се подобрява. Една е реакцията, когато Брюксел говори за Балкани без граници, съвсм друга, когато го прави Анкара. Единствените, които печелят от цялата олелия, са крайните националисти. Защото те търсят овации, слава и ефирно време, биейки по врага: един ден бежанците от Сирия, друг ден – турците. Така че на мястото на Ердоган, бих бил по-внимателен с разсъжденията за историята и географията. По-добре беше наблегнал на теми като перспективите за бизнес с Гърция и България. Или пък плюсовете от падането на визите за ЕС - предстоящото сключване на дълго отлаганото споразумение за реадмисия с Брюксел, което беше важен препъникамък, дава прекрасен повод.

Бих предложил и един шеговит отговор от наша страна. Да кажем на опозиционерите в т.нар. “ракиджийски пояс” в Източна Тракия и по егейското крайбрежие, че сме готови да ги присъединим към България, да ги спасим от Ердоган и да ги вкараме в ЕС, макар и през задния, а не парадния вход. И да им напомним колко по-евтино излиза бутилка качествено вино у нас в сравнение с Турция, където властта непрекъснато вдига акциза. Ето ти за нула време България на три морета!

По-сериозното заключение е, че политиците и тук и там трябва да се държат отговорно. Но защо ли си мисля, че тази цел е кажи-речи толкова утопична, колкото планът ми за Велика Тракия, основана на свободното движение на алкохол?!

Димитър Бечев