Бюджет 2018 рискува дългосрочното фискално здраве на държавата

На практика Бюджет 2018 е просто една влошена версия на Бюджет 2017. Правителството продължава с прилагането на същите порочни практики на по-високи разходи в отсъствието на структурни реформи и увеличения в данъчната тежест, които ще влошат бизнес средата и ще ударят доходите на работещите. И, разбира се, най-голямото разочарование на новия бюджет е, че той отново не е балансиран, въпреки че е налице идеална възможност това да бъде осъществено.

Икономиката тази година расте с най-високите си темпове от 2009 г. насам, което сериозно повиши данъчната събирателност и вдигна приходите повече от очакваното. Освен това, в разходната част също бе отбелязано изненадващо подобрение – реалните разходи на правителството през тази година ще се окажат доста под първоначално планираната сума, според последните изчисления на МФ. Поради това, в крайна сметка 2017 година няма да завърши с бюджетен дефицит, освен ако правителството отново не измисли някакъв огромен капиталов разход, в който да налее няколкостотин милиона през декември.

Защо отново се планира дефицит?

Но въпреки тази идилична фискална ситуация, министерството на финансите отново планира дефицит през следващата година и дори годината след нея. Защо? Ами явно просто защото може. Спомнете си, че същото се случи и през 2016 г., когато се обсъждаше бюджета за 2017 г. Забележете, че Бюджет 2018 залага дефицит в условията както на най-високия икономически растеж от 2009 г. насам, така и на повишение в данъците и осигуровките. Това е един крайно безотговорен подход, който може да ни вкара във фискална криза в дългосрочен план, когато трендът се обърне и настоящият икономически бум намери своя край.

Основната причина, поради която фискалната позиция на България не се влоши твърде много, когато настъпи кризата след 2009 г. бе, че в годините непосредствено преди това бюджетът трупаше излишъци. Бюджетът разполагаше с буфер, който го защити от силно отрицателния ефект, който резкият спад в икономическия растеж имаше върху данъчната събирателност. Именно поради това докато други държави бяха изправени на ръба на фискална криза, България беше една от страните с най-добри фискални показатели в ЕС.

Нито се заделят пари за "черни дни", нито се погасява дълг

Сега обаче такъв буфер нямаме и явно няма да имаме. Към момента данъчната събирателност бива значително подсилена от факта, че икономиката расте на рекордни за последното десетилетие нива. И въпреки това, фискалната политика на правителството е такава, че бюджетът ще продължи да е в дефицит. Представете си какво ще се случи, ако тази данъчна събирателност падне до кризисните нива. Тогава, ако правителството продължи да поддържа настоящото ниво на разходи, не говорим просто за по-големи дефицити, а за рекордно високи дефицити.

Обръщайки поглед към политиката по дълга виждаме, че според проектобюджета, нивото на държавния дълг привидно ще се подобри през 2018 г. МФ очаква понижение в съотношението на държавния дълг към БВП до 22,3%. Това обаче ще се дължи на по-високия растеж на БВП, а не на съкращаване в размера на самия дълг. Номиналната стойност на държавния дълг се прогнозира да е 23,5 млрд. лв. към края на 2018 г., което на практика е същото ниво като настоящото – разликата спрямо сегашното ниво е с около 0,1 млрд. лева надолу.

Тоест, в крайна сметка, в условията на икономически бум и изненадващи бюджетни излишъци, правителството нито заделя спестявания за "черни дни", нито погасява държавен дълг. Точно обратното. Разходите се вдигат толкова много, че дори въпреки парарелното увеличение на данъчната тежест, бюджетът пак се планира да е на дефицит в идните няколко години до 2020 г.

Безразборно се наливат пари в нереформирани сектори

Правителството планира да увеличи разходите с общо над 4 млрд. лв. до 39,3 млрд. лв. И ако хвърлим поглед върху по-високите разходи, разписани в дискреционните мерки в бюджета (тези мерки, които въздействат върху основните фискални показатели), виждаме, че те ще отидат за по-високи заплати, пенсии и други социални помощи. Проблемът е че мащабно увеличение на разходите се планира в отсъствието на необходимите структурни реформи в съответните сектори.

Образованието и пенсионната система са два сектора, които имат спешна нужда от структурна реформа. Заплатите на учителите са на нивото на средните за страната и растат парарелно с тях година след година. Въпреки това, качеството на образованието продължава да се влошава. Как точно правителството се надява, че ако заплатите започнат да се увеличават, тази тенденция магически ще се обърне? Да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат е дефиницията на лудост. Това, което трябва да се направи в сферата на образованието, е да се проведе структурна реформа, която да стимулира по-ефикасното усвояване на финансиране в образованието и да доведе до повишаване на качеството на образованието.

Сходна е и ситуацията в пенсионната система, само че още по-лоша. Пенсионната система е на практика фалирала – дефицитът във фонд "Пенсии" е по-висок от приходите, според данните на НОИ. Причината е, че разходопокривният модел, който характеризира държавното обществено осигуряване, е абсолютно нерентабилен в дългосрочен план. С постоянното увеличение на съотношението на пенсионери към работещи този дефицит ще продължи да се влошава – наливането на повече пари няма да промени това. Именно затова и този сектор има нужда от фундаментална структурна реформа. В противен случай в дългосрочен план влошаващото се финансово състояние на фонд "Пенсии" е способно да причини фискална криза само по себе си.

Приходната политика вдига данъци и отблъсква инвестиции

С това обаче разочарованията от Бюджет 2018 не се изчерпват. Вместо да предприеме някаква по-сериозна политика за стимулиране на спестявания и инвестиции чрез дерегулация и съкращаване на данъци, правителството прави обратното – вдига данъчната тежест. Увеличават се както минималните осигурителни доходи (МОД) с 3,9%, така и ставката по вноските към фонд "Пенсии" с 1%. С това се цели да се вдигнат осигурителните приходи и да се замаскира плачевното финансово състояние на държавното обществено осигуряване, за което споменах горе. Както и, разбира се, да се забави, поне в краткосрочен план, влошаването на неговото финансово състояние вследствие на увеличението на пенсиите.

За всички, които са обнадеждени от вдигането на пенсиите, помнете, че то се осъществява само благодарение на по-висока данъчна тежест. Младото и работещо поколение ще плати за това увеличение – с по-ниски нетни доходи и по-малко работни места, отколкото иначе, заради повишението в разходите на бизнесите. Данъчната тежест върху труда в България вече се е повиши веднъж през 2017 г. и явно ще се повиши отново през 2018-а. Според изчисленията на белгийския институт Молинари, реалната данъчна тежест върху труда у нас се е покачила от 37,57% през 2016 г. на 38,39% през 2017-а. А в Бюджет 2017 бяха вдигнати само осигурителните вноски, без МОД, т.е. сега ефектът ще е още по-голям.

Вместо да стимулира инвестиции, подобна политика прави точно обратното – отблъсква ги. А не е като в момента да има наличен сериозен наплив на преки чуждестранни инвестиции. През последните години те всъщност намаляват и нивата им са по-ниски от тези преди кризата. Вместо обаче да мисли как да обърне тази тенденция, чрез подобна политика на увеличаване на данъците върху труда (защото "осигуровките" са си точно това), правителството само ще я засили.

Новият бюджет е просто един по-лош ремикс на предишния

Въпреки че за момента това не е очевидно, фискалната политика, която се следва в този Бюджет 2018, е изключително рискована. Вместо да спестява, за да предпази фиска от евентуална бъдеща криза и да съкращава данъци, за да привлече инвестиции, правителството увеличава държавните разходи напълно безразборно. Без да провежда каквито и да е реформи с цел оптимизация на тези разходи. Не се заблуждавайте. С такава бюджетна рамка една евентуална икономическа криза със сигурност ще бъде последвана и от фискална такава.

Георги Вулджев е главен редактор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), понастоящем е член на управителния съвет на Българското либертарианско общество. Завършил е международна политика в Англия, основните му интереси са в сферата на публичните финанси, бизнес цикъла и геополитическата теория.