България в навечерието на предсрочните парламентарни избори

Институтът за дясна политика представи днес регулярния си месечен доклад. Анализът беше представен от Петър Николов - председател на ИДП, Тома Биков, член на УС на ИДП и Нено Димов - член на ИДП.

Препечатваме го изцяло.

1. Политическите партии на прага на предизборната кампания:

Първият основен извод от месечния анализ на ИДП е, че след падането на правителството на Пламен Орешарски политическата среда в България не се стабилизира. Нещо повече, по всичко личи, че колкото повече приближават предсрочните парламентарни избори, толкова по-неясна става следващата управленска конфигурация.

Знаците, които дават основните политически сили са ориентирани изцяло към предизборната кампания и с много кратък хоризонт за периода след изборите.

Това поведение ще превърне съставянето на редовно правителство след 5 октомври в трудна задача с много неизвестни. Рискът българската политическа система да се окаже в невъзможност да състави кабинет след предсрочните избори съществува и ако това се случи страната ще бъде изправена пред сериозни икономически и финансови проблеми.

Подобно развитие на политическата криза би създало условия за поява и израстване на радикални движения, които да застрашат силно влиянието на системните политически субекти, като очакванията са самите те да изострят политическото говорене и допълнително да катализират конфликтите в обществото. Поради тази причина залогът на предсрочните парламентарни избори е много по-голям от въпроса каква ще бъде конфигурацията в следващото Народно събрание. Основните политически сили не бива да забравят, че лечението на политическата криза, а от там и на тежките проблеми в икономиката, финансите, здравеопазването, пенсионната система и енергетиката, минава единствено и само през осигуряване на стабилност, устойчиво управление и предвидимо политическо поведение.

Друг ключов извод от анализа направен от екипа на ИДП е, че в момента наблюдаваме трансформация на т.нар. „български етнически модел“. Водещата политическа партия ГЕРБ пое публично ангажимент, че ако състави правителство ще интегрира в управлението български мюсюлмани. Това е първият публичен опит на лидер на голяма политическа формация да говори директно с турците и мюсюлманите в България. Можем да определим това изказване като заявка за директно влизане в територията на ДПС. Същият извод може да се направи и от безпрецедентното поставяне начело на една пета от предизборните листи на Реформаторския блок на кандидати с мюсюлмански имена. От друга страна и листите на ДПС показват, че партията на Доган ще продължи усилията си от предишни години за привличане на етнически българи в своите редици.

2. Поведение на основните политически партии:

ГЕРБ в търсене на нов основен опонент и нов облик

Пред ГЕРБ стоят два основни проблема на кампанията: Първият проблем е свързан с евентуалния риск пред пълната мобилизация на избирателите: гласоподавателите могат да бъдат демотивирани да гласуват успокоени от социологическите проучвания и прогнози, които единодушно дават сериозна преднина за ГЕРБ. На този етап мобилизационният проблем е на път да получи своето решение с посланието, че ГЕРБ се бори за пълно мнозинство в следващия парламент. Този призив със сигурност ще мобилизира твърдото ядро и близката до него периферия на партията. То е донякъде проблемно за далечната периферия, която по-скоро се плаши от второ самостоятелно управление на Бойко Борисов.

Вторият значим проблем за ГЕРБ в предизборната ситуация е свързан с липсата на нов облик и нов конкретен политически опонент на формацията. До момента Борисов използваше за спаринг партньор бившия лидер на БСП Сергей Станишев, което го предпазваше от разконцентрация в политическото поведение. Излизането на Станишев от политическата сцена и смяната му с неагресивния Михаил Миков, правят досегашния подход на Борисов сравнително неефективен. Миков практически е заел блокова позиция в един от ъглите на ринга и изчаква края на рунда без никакво намерение да се открива и директно да атакува. През последния месец съперничеството между ГЕРБ и БСП е по-скоро декларативно, отколкото действително. Подобна е ситуацията и по отношение на ДПС. Това кара Борисов да търси спаринг партньор извън обсега на досегашните си традиционни опоненти. Бившият премиер очевидно осъзнава, че е в силна позиция, когато го атакуват и затова интуитивно към момента припознава като свой спаринг партньор Реформаторския блок. Подобен подход, колкото и да е удобен, не би донесъл сериозни позитиви на ГЕРБ.

Проблемът с новия облик на ГЕРБ също е на дневен ред и не бива да бъде подценяван. Партията е на прага на десетия си рожден ден и е време да използва потенциала, който натрупа през последните години, като го насочи в изчистване на идеологическа рамка. Инфраструктурните проекти няма да бъдат достатъчни, за да зададат дългосрочна перспектива пред ГЕРБ. Партията вече се нуждае и от идейна мотивация, която да я води отвъд решаването на конкретните управленски проблеми.

През август Бойко Борисов значително промени отношението си към потенциалните си следизборни партньори. След като Реформаторският блок излезе с декларация, че ще работи за правителство, чийто премиер да не бъде лидерът на ГЕРБ, Борисов отговори, че в такъв случай няма да прави коалиция с реформаторите. Заявленията от страна на Блока и ГЕРБ дават основания да се прогнозира, че шансът за коалиционно споразумение след изборите между двете формации силно намалява и подобен вариант на управление вече не е най-вероятния, както беше до преди месец.

БСП в търсене на себе си

БСП продължава да изживява тежката криза, в която се озова след участието си в управлението и смяната на дългогодишния си лидер Сергей Станишев. До момента партията все още не е намерила чуваемо политическо послание към избирателите, което да експлоатира по време на предизборната кампания. По време на кампанията през 2013 година основното политическо послание на БСП беше: „Да свалим Бойко Борисов”. На изборите за европейски парламент социалистите отново се опитаха да мобилизират електората си през фигурата на Борисов, като заявиха, че основната им задача е да не позволят връщането на ГЕРБ в управлението. Днес и двете тези са употребени, а по всичко личи, че социалистите не могат да намерят нова. В същото време се забелязва склонност от страна на различни кръгове в БСП за участие в общо управление с ГЕРБ. Скорошният раздор с бившия коалиционен партньор ДПС, кара социалистите да приемат за свой основен опонент по-скоро партията на Местан и Доган, отколкото тази на Борисов.

В първия месец начело на БСП, новият лидер Михаил Миков демонстрира по-скоро предпазлив подход, който не предполага революционни действия по отношение на вътрешнопартийната политика. Трусовете при реденето на листите обаче показаха, че столетницата не успява да влезе в ритъм и да се консолидира преди изборите. В шанс за БСП би могъл да се превърне преференциалният вот, който да насочи негативната енергия на партията в позитивна за нея посока. Само, за да накажат ръководството си, много социалисти биха могли да се мобилизират в пренареждане на листите през преференции, което би могло да активизира твърдото ядро на партията. Липсата на ясно политическо послание и вътрешните конфликти в столетницата обаче биха могли да демобилизират периферния електорат, който при парламентарни избори играе решаваща роля.

От друга страна, придвижването на БСП все по-вляво (включително с посланието за „лява България“) най-вероятно ще постави началото на дългосрочна тенденция на реставрация на класическия „двуполюсен модел“ от 90-те години. За подобна вероятност говори и все по-русофилската позиция, която елитът на БСП заема и която отново ни препраща към политическите реалности от първите години на прехода.

ДПС се връща към ролята на балансьор

Откакто се превърна в основен играч при прекратяването на мандата на Пламен Орешарски ДПС влезе в режим на мълчание. Единствената теза, която движението излъчи през последния месец е, че България има нужда от стабилно управление и партията ще играе роля на стабилизиращ фактор. С подобни послания ДПС иска да се върне в ролята на балансьор в българската политика и да излезе възможно най-скоро от ролята си на стратегически партньор на БСП. Предвид отношението на социалистите към партията на Доган и Местан, тази задача няма да бъде толкова трудна. Не отношенията с останалите политически играчи, а фигурата на Делян Пеевски е голямата тежест, която прави ДПС невъзможен политически партньор, а от там създава трудности за интегрирането на партията във властта по официален път през коалиционно споразумение. В следващия парламентарен мандат движението ще има по-скоро неформални отношения с останалите политически сили. Всяко взаимодействието с ДПС ще бъде по принуда и за него ще се плаща висока политическа цена.

Реформаторският блок се отдалечава от управлението

През последния месец Реформаторският блок беше една от най-обсъжданите теми в публичното пространство. Причина за това станаха отношенията на блока с ГЕРБ и декларацията, в която реформаторите заявиха, че предпочитат постовете министър-председател, финансов министър и министър на вътрешните работи да се заемат от хора, които не са ги заемали досега. Това породи публичен конфликт с ГЕРБ и на този етап прави шансовете на РБ за участие в следващото управление през коалиция значително по-малки.

Ефектът от разграничаването на Блока от ГЕРБ се почувства моментално с покачването на рейтинга на Реформаторите, регистриран от няколко социологически агенции. За това спомага и изострения геополитически дебат, в който симпатизантите на партиите от РБ се чувстват значително по-комфортно. Същевременно търсенето на електорален ефект през конфронтация с ГЕРБ, ще се отрази на стратегическото развитие на блока, защото всеки допир до Борисов след изборите ще бъде тълкуван като отмятане и предателство към избирателите и ще бъде повод за сътресения. В същото време оставането в опозиция на ГЕРБ неизбежно ще се превърне в повод за разпадане на Реформаторския блок.

През последната една година Реформаторският блок се предвижваше от дясното към центъра и към момента се позиционира като либерална политическа формация, която стои вляво от ГЕРБ. Тази ниша е ветровита и в нея обикновено оцеляват само крайно консолидирани политически формации като ДПС. Към шума около блока могат да се прибавят и поредните неуспешни преговори със „Зелените”, които нагнетиха безсмислено напрежение и вкараха лидерите на РБ в режим на обяснение.

От друга страна предстоящият конгрес на Реформаторския блок, който трябва да излъчи лидер на коалицията като първа стъпка към изграждането на единна партия, по всяка вероятност ще изиграе консолидираща роля в рамките на предизборната кампания. Освен разбира се ако очертаващата се лидерска битка не предизвика още центробежни тенденции, водещи до непридвидими последствия.

Патриотичен фронт и омекотяването на национализма

До момента коалицията „Патриотичен фронт”, която се оформи около НФСБ и ВМРО успява да се сглоби без сътресения и да привлече към себе си доскоро несъвместими националистически формации. Очевидно е, че коалицията се стреми да избегне рисковете от етикирането й като „крайнонационалистическа”, което би било пречка за участие в следващо управление. Патриотичен фронт има перспектива да запълни свободната консервативно-патриотична ниша, която не се заема нито от ГЕРБ, нито от Реформаторския блок. Това дава сериозни шансове на формацията да участва в следващия парламент и дори да се окаже решаващ фактор при съставянето на правителство.

АБВ губи основанията си за съществуване след оттеглянето на Станишев

При всички положения АБВ изпитва сериозни трудности след оттеглянето на Сергей Станишев. Партията е изградена на базата на отрицанието на политиката на бившия лидер на БСП и неговото отсъствие може да бъде компенсирано много трудно. Въпреки, че бившият президент Георги Първанов успя да подреди листите безпроблемно и организацията му изглежда спокойна, АБВ трудно убеждава, че има истински идейни политически основания за съществуване. По-скоро се създава усещане, че формацията разчита да печели гласове само и единствено върху остатъчния авторитет на бившия президент. Най-яркото послание на АБВ през последния месец е свързано с проекта за стратегията на министъра на отбраната Велизар Шаламанов, в която част от действията на Русия са определени като заплаха за националната сигурност на България. Реакцията на АБВ очаквано беше в полза на Русия и срещу министъра. Във вътрешен план формацията на бившия президент се концентрира основно върху проблемите на БСП, което стеснява силно потенциала й за печелене на гласове извън рамките на редовно гласуващите за социалистите.

ББЦ компенсира разпада си с гласовете на Христо Ковачки

В месеците след изборите партията на Николай Бареков преживя тежки сътресения, като все още не е ясно дали ще може да ги преодолее. Въпреки това, напускането на цели структури на ББЦ, оттеглянето на заместник-председателя Ангел Славчев със скандал и загубата на ВМРО като коалиционен партньор, бяха успешно компенсирани от привличането на свързаната със спорния бизнесмен Христо Ковачки формация ЛИДЕР. Силата на тази партия е в набирането на корпоративен вот, който варира между 20 000 и 40 000 гласа по време на избори. Във всеки случай обаче, сравнени с технологичния вот, който осигури резултата на Бареков по време на евроизборите, тези гласове са крайно недостатъчни.

Поведението на ББЦ по принцип е непредсказуемо, но при влизане в парламента партията по всяка вероятност ще се стреми да влезе в управлението на всяка цена без да се интересува от това, кой ще бъде коалиционният й партньор. Това е така, защото огромната финансова инвестиция, която беше направена през последната година трябва да бъде компенсирана. Заради опита на ББЦ и ЛИДЕР в осигуряването на контролиран вот, МВР е редно да постави под особено наблюдение действията на тази формация по отношение на осигуряването на гласове в дните преди изборите и в изборния ден.

Атака е в кома

Въпреки теоретичните шансове на Атака за влизане в следващия парламент, партията е по-скоро мъртва, отколкото жива. Най-сериозният удар по националистите идва от сформирането на коалицията „Патриотичен фронт”, която има потенциал да привлече не малко гласове от националистическия вот и директно от традиционните избиратели на Атака. Докато в Патриотичния фронт влязоха почти всички формации с националистически и патриотичен уклон, Волен Сидеров продължава да остава самотен, а името му все по-рядко се превръща в тема на коментар, отстрана на останалите политически играчи. Очевидно Сидеров няма намерение да промени проруската си линия на поведение, която се оказа крайно неуспешна по време на изборите за Европейски парламент.

Основни препоръки към политическите партии по време на предизборната кампания.

1. Да покажат политическите си програми и ясно да посочат лицата, които ще ги изпълняват.
2. Повече послания насочени към избирателите, а не към основните политически опоненти и ясни декларации за бъдещото управление на страната.
3. Всяка политическа партия да посочи министър председателя, който би подкрепила в следващото управление било то свой или чужд.