8 промени, които ще убият горите

Тома Белев вероятно е най-известният и скандален еколог. Дългогодишен управител на Природен парк "Витоша" и шеф на Асоциацията на природните паркове. Битката му с кръга около Цеко Минев и "Витоша ски" придоби епични размери. Тома Белев е единственият, който години наред успяваше да се опъне на вездесъщия банкер, но наскоро загуби последния рунд и беше отстранен от поста си. OFFNews.bg ще му даде трибуна, за да може да защитава позициите си. Занапред Тома Белев ще бъде наш редовен коментатор по екологични теми. През изминалата седмица станахме свидетели на поредната гавра с парламентаризма. Парламентарната комисия по земеделие и гори прие на второ четене скндалните промени в закона за горите, узаконяващи безконтролното изсичане и застрояването на българските гори и земеделски земи. Между първо и второ четене депутати с частни интереси в стопанисването на горите предложиха в нарушение на Закона за конфликт на интереси и правилника на Народното събрание редица текстове, които не са разглеждани на първо четене и ще доведат до пряко нарушение на Конституцията, Договора за членство на България в ЕС, и ще навлекат на държавата поне 3 наказателни процедури, ако бъдат потвърдени и от парламента. Какво ще се случи, ако приетите на второ четене в парламентарната комисия по земеделие и гори поправки на закона за горите станат факт: 1. Безконтролно застрояване на горските територии със съоръжения, като терените поне на хартия ще се водят гори. Нови сгради и съоръжения ще могат да се изграждат без ограничения в горите, като на хартия терените ще се водят горски територии. Сред тях са:

Инфраструктура за ВЕЦ-ове, лифтове и влекове, стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена, зооветеринарни съоръжения, биотехнически съоръжения, ски писти.
Открити обекти за спортни дейности
Oткрити съоръжения, обслужващи културни нужди - концертни естради, летни амфитеатри
Открити съоръжения, обслужващи религиозни нужди.
Леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с функционирането за откритите съоръжения

2. Безконтролно изсичане на частни малки имоти до 2 ха Тази възможност съществуваше по стария закон за горите – собственици на горски имоти до 2 ха можеха да секат без план или програма. Резултатите могат да се видят в равнинните гори и по Стара планина от Луковит до Варна. Всички шахматни сечи, дупките сред горите, които пътуващите от София за Варна могат да видят от колите си, са именно изсечените до голо частни гори. Неслучайно още през 2009 г. на национално съвещание за стопанисване на частните гори бе взето решение за забрана за такъв начин на организиране и управление на горските имоти под 2 ха. Това решение беше отразено и в новия Закон за горите, който влезе в сила през април 2011 г. За всички лесовъди, за контролните органи и за научните институти по горите това беше огромна стъпка напред за устойчивото управление на горите, тъй като решаваше сериозен екологичен, социален и стопански проблем.

С решението си, прието на 28 март, депутати от ГЕРБ в комисията по земеделие и гори премахнаха задължителния досега план и програма, което беше единственият инструмент за предварителен контрол в малките частни гори. Единственият начин да се спазва единна стратегия и политика по управлението на горите, като не се допуска грешката от преди първо да се сече, а след това да се мисли дали това е било правилно или не.

3. Застрояване на земеделските земи

Земеделските земи, които са защитени от Конституцията, също ще подлежат на застрояване, без да е необходимо промяна на предназначението на имотите. Разрешените строежи са същите като в горите - открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране.

Между двете четения в парламента това предложение на Емил Димитров и Десислава Танева в нарушение на правилника на Народното събрание бе вмъкнато в преходните и заключителни разпоредби на закона за горите. С него ще бъде позволено да се строят включително голф игрища с прилежащите клубове в земеделските земи и те да продължават да се водят такива.

4. Законопроектът запази възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове, като даде възможност на министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път. 5. За първи път в историята на България от 1934 година насам, държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии. В началото на XX век държавата започва да отчуждава всички вещни права на частни лица и общини върху най-ценните държавни имоти и да ги обявява за строго-охранителни периметри и защитени територии в последствие. За парк Витоша това се случва през периода 1927 – 1941 година, когато държавата отчуждава над 10 000 декара във високата част на планината и обявява там първия защитен парк на Балканите. Днес, 85 години по-късно, с изменението на закона за горите започва обратният процес – държавата започва да продава вечни права на строеж, за ползване или сервитути в природния парк Витоша. Този законопроект дава възможност и да започне застрояването на парк Витоша, доколкото настоящият план за управление забранява всяко строителство, свързано с промяна предназначението на горите. С прилагането на новия закон от ски-лифтове, голф игрища и басейни, до ресторанти и магазини, ще могат да се застрояват, без да се наруши плана за управление на парка. 6. Изсичане на крайречните гори В предложението на комисията крайречните гори в корекциите на реките няма да се стопанисват повече като гори. Над 90% от българските реки са коригирани в различна степен, като най-масово е изграждането на предпазни диги между първа и втора заливна тераса с цел предпазване на съседните територии от наводнения. Промените в закона ще позволят тяхното безконтролно изсичане с всички негативни последици за реките като ерозия на бреговете, подкопаване на съществуващите диги, затопляне на водите и последващото намаляване на рибните ресурси. 7. Увеличаване на ползването на дървесина от горите Откакто съществува лесовъдска наука в България, вече повече от век, всички учени и лесовъди препоръчват ползването на дървесина от горите да не надвишава прираста, който те имат. Досега в лесоустройствените проекти традиционно се планираше ползването от горите да не надвишава 80% от този прираст. Комисията по земеделие и гори прие в преходни и заключителни разпоредби на закона, възможност ползването на дървесина да надвиши планираното по проект с нови 80%, т.е. практически се разрешава да се удвои дърводобивът и той да достигне до 150% от прираста. Така естественият процес в горите за натрупване на биомаса да се обърне в процес на намаляване на техните запаси. Ако това се реализира, България ще бъде единствената страна в Западна Палеарктика, която ще има намаляване на запасите в горите. 8. Нарушаване на интересите на частните собственици на земеделски земи и гори По предложение на депутатите Емил Димитров, Десислава Танева и Венцислав Върбанов депутатите одобриха отпадане на необходимостта от съгласие и договор между стопанисващите дивеча и собствениците на земи и гори при строителство на ловностопански съоръжения. Така всеки собственик на земеделска земя или гора може да бъде изненадан, като намери в имота си чакало, хранилка или даже имотът да бъде ограден, без да е търсено неговото съгласие. Втората противоконституционна поправка, нарушаваща правата на собственост, беше предложена и приета в рамките на самото заседание на комисията. Тя дава възможност, когато физически или юридически лица имат спор с държавата за собственост върху гори, който не е приключил, държавните горски предприятия да могат да влизат в горите и да секат и продават дървесината. От получените приходи ще се приспадат разходите за сечта, а остатъкът (ако има такъв) ще се депозира в банкова сметка и след приключване на съдебния спор ще отива без лихвите върху сумата в полза на спечелилия делото. Нормално това се нарича самоуправство, но в случая Закона за горите го узаконява. Това са най-важните промени, които, ако бъдат приети и от цялото Народно събрание, ще окажат унищожително влияние върху бъдещето на горите, земеделските земи, реките и защитените територии. Все още има шанс това да не се случи, ако всеки, който милее за природата на България, се противопостави на това безумие. Българските гори имат нужда от защита днес и българските граждани ú я дължат. Тома Белев