Защо руски пилоти правят опасни маневри покрай американски разузнавателни самолети?

„В сряда, 15 април, Су-35 на голяма скорост прелетя край P-8A Poseidon, летящ в международно въздушно пространство, като създаде турбулентност за самолета на САЩ и риск за екипажа” – съобщи пресслужбата на 6-и американски флот. В изявлението се казва още, че руският самолет прелетял на около 7 м (25 фута) и изпълнил „не безопасна скоростна маневра с преобръщане (тоест с преминаване през гръбно положение), подлагайки на риск американските пилоти и операторите. Инцидентът продължил 42 минути.

Пентагонът призовава руските пилоти да се придържат към споразумението от 25 май 1972 година „О предотвращении инцидентов в открытом море и над ним”. Това споразумение обаче се отнася основно за корабите, а към авиацията има отношение единствено член ІV, в който командирите на самолетни екипажи се призовават „да проявяват най-голяма предпазливост и благоразумие” при приближаване на чужди самолети или кораби; в интерес на взаимната сигурност не трябва да се допускат имитации на атаки с използване на оръжие по самолети и кораби, както и изпълнение на различни пилотажни фигури над кораби.

За разстояния и изпълнение на пилотажно маневриране край самолети в Споразумението не става и дума, няма и предвидени никакви разстояния между бойните самолети, за разлика от гражданското въздухоплаване. Това обаче наистина не омаловажава опасността на маневрите на руските изтребители и рискът, на който се подлагат двата екипажа.

В отговор руското Министерство на отбраната информирало американските си колеги, че „Су-35 излетя от авиобазата Хмеймим в Сирия, защото американският морски патрулен самолет опасно се приближи до руския военноморски обект в Тартус.” Това дава по същество отговор на въпроса защо руските изтребители излитат по бойно дежурство.

През февруари тази година в Русия бяха въведени нови правила, регламентиращи използването на оръжие при охрана на въздушната държавна граница, като бяха посочени и публично обявени точни разстояния от границата, при които дежурните сили се привеждат в готовност № 1. Базата в Хмеймим обаче е извънредно чувствителен обект, тя е почти като на фронт, и за нея правилата са секретни.

Не отдавна в Мрежата се появи видео на руски височинен прехващач МиГ-31, съпровождащ стратегически ракетоносец Ту-95МС. По време на полета в международно въздушно пространство към тях се приближил изтребител F-16. Руснакът поздравил чуждестранния си колега с вдигнат палец – традиционното пожелание на авиаторите в света за „високо небе”, сиреч за успешен полет. Натовецът отлетял.

Два дни по-рано в Мрежата се появи видеозапис с необичайни маневри на полски изтребител F-16, направен от борда на Ил-38. Когато полският пилот вижда кой съпровожда големия самолет, капитулантски пуска колесника.

На 8 април Командването на въздушнокосмическата отбрана на Северна Америка (NORAD) съобщи, че техни изтребители F-22 прехванали два руски противоподводникови самолета Ил-38 в района на Берингово море, които изпълнявали заявен планов полет в неутрални води. Американците се сближили с руските машини, опознали ги и се оттеглили.

Не е такава ситуацията в Средиземно море с P-8A Poseidon, водещи техническо разузнаване не само на руските обекти в Сирия, но и по движението на руските подводници. По същество там Русия участва в бойни действия - локални, но много важни.

С излитането руските пилоти получават команда не просто да съпроводят P-8A Poseidon, а да го изтласкат от района. Как да стане това, ако не с дръзко поведение и то на границата на агресията? Щом руснаците се държат по този начин, значи има важна причина. Така че изобщо не става дума за „въздушно хулиганство” или за „природната агресивност на руснаците”.

Това е втори опасен инцидент с Р-8А Poseidon и Су-35 през последната година във водите на Средиземно море. През юни 2019 г. руски изтребител Су-35 в продължение на 3 часа е прехващал шпионския самолет 3 пъти и то на ръба на обичайното. Тогава командването на руските ВКС обяснило маневрите на своя летец като „поздравления до американските пилоти”.

Необходимо е и допълнението, че за първи път такова опасно преобръщане през крило съвсем близо до „Посейдон” е направено от китайски пилот на 19 август 2014 г. на 200 км южно от остров Хайнан. Сближението между самолетите тогава било 8 м, което довело „американеца” до тресене в турбулентната зона. Вашингтон веднага изпратили протестна нота до Пекин, но получили отговор, че в този ден китайски изтребители изобщо не са летели.

Всъщност Су-35 повторил точно опасната маневра на китайския летец, провокирайки опасна турбулентност на американския самолет-разузнавач, след което той веднага сменил курса.

Неотдавна интересна информация по въпроса даде началникът на щаба на ВВС на Великобритания главният маршал на авиацията Майк Уингстън, който твърди, че Р-8А Poseidon е революционен морски патрулен самолет, способен да открива и проследява, а при необходимост и да унищожава дори и най-съвършените руски подводници в света.

По думите на маршала на кралската авиация, Лондон купил от Вашингтон „Посейдон” изключително да открива и преследва руски подводници край северното крайбрежие на Шотландия и обширни райони в Арктика. Изглежда, че НАТО не само иска да си повиши отбранителната способност, но и да покаже на Кремъл слабостта на руския подводен флот.

Майк Уингстън също така обяснява как Р-8А Poseidon открива руските подводници. Оказва се, че на борда на самолета има цял склад със 129 чувствителни акустични буя за активно и пасивно сканиране на подводното пространство. Самолетът ги разпръсква по пътя на патрулиране и после много внимателно „прослушва” морето.

Пак по думите на Уингстън, Poseidon действа съвместно с американски спътници, които по-скоро показват възможния район за търсене на подводници.

И все пак докъде могат да достигнат в твърдите си действия руските пилоти, извън случайните фактори, довеждащи до сблъскване? Например могат ли да извършват тарани? Разсъжденията се отнасят и за още няколко страни от Изтока. Едва ли сега има по-мотивирани и по-фанатични военни от китайските, севернокорейските, руските и още немного други от техния род. Сега думата е за руските пилоти.

За 105 години руските летци са извършили около 500 тарана във въздуха и над 300 тарана по земни обекти – правят ги във всички войни и май пак те засега заемат последните редове.

Първият въздушен таран в света е направен от щабс-капитан Пьотр Нестеров. На 6 септември (26 август) 1914 г. по време на Първата световна война поради липса на самолетно въоръжение той с „Моран” таранира „Албатрос” на Франц Малина и наблюдателя барон Фридрих фон Розентал, разузнаващи движението на руските войски.

Таран е направен и по време на Съветско-финската война от старши лейтенант Яков Михин на 29.2.1940 г.

Първите тарани във войната с Германия са направени още на 22.6.1941 г. Сметката я открива старши лейтенант Иван Иванов едва 25 минути след нахлуването на Вермахта. Само 20 мин. по-късно младши лейтенант Дмитрий Кокорев таранира „Месершмит” и остава жив. В 5:15 часа младши лейтенант Леонид Бутерин загива при таран на бомбардировач „Юнкерс-88”. В 10 часа над Брест сполучлив таран на „Месершмит” прави Пьотр Рябцев.

Някои съветски пилоти правят по няколко тарана, обикновено след привършване на боеприпасите. Например Борис Ковзан е извършил 4 тарана.

Първият „огнен таран” по земен обект е на 22.6.1941 г. и е дело на старши лейтенант Пьотр Чиркин, щурмувал колона танкове.

Екатерина Зеленко (24 г.) е единствена в света жена с извършен таран. Прибирайки се от задача, е атакувана от 2 броя Ме-109. Тя успяла да се справи с единия, но й привършили боеприпасите и отишла на таран, при който загинала.

Първият в света таран с реактивен самолет е дело на капитан Генадий Елисеев – на 21.11.1973 г. с МиГ-21 атакувал ирански „Фантом-ІІ” над Муганската долина на Азербайджан. Нарушителят пуснал „топлинни капани” и изстреляните 4 ракети минали покрай целта. Останал изходът с тарана, при който Елисеев загинал.

Първият в света таран на транспортен самолет е направен на 18.7.1981 г. от капитан Валентин Куляпин със Су-15. Тогава аржентински самолет „Канадаер CL-44”, натоварен с оръжие и с швейцарски екипаж, за по-направо пресякъл голяма извивка на границата и навлязъл над Армения. Екипажът не реагирал на предупрежденията, после енергично завил към границата, а малката дистанция не позволявала да се употребят ракети Р-98М. При втория опит Куляпин успял с тялото на машината да солидно да смачка стабилизатора на CL-44 – пилотът успешно се катапултирал, а швейцарците загинали.