Защо Пеевски не взима отношение за Войнишкия паметник?

По безславен начин българските политици се разделиха с един от мощните си инструменти за разделение, радикализация и отклоняване на вниманието от действителните проблеми - МОЧА. За да си набавят някакъв заместител сега, злоупотребяват с паметта на загиналите за отечеството войници и усилията на хората за възстановяването на един друг паметник. Болезнената необходимост от символика, паметници и разделителни линии се дължи на неспособността им да предложат смисъл и вдъхновение, обединяващи хората в чувството, за принадлежност към нещо общо и по-голямо от тях, в което всеки един им своята роля и значение.

"Консервативните лидери" ни омагьосват с отминала слава, която не сме защитили с дела и следователно не ни принадлежи и ни бранят от несъществуващи опасности (дебнещи гейове). В същото време не произвеждат нито една причина за гордост с това, което представляваме в момента. Всичко това ни внушава, че сме изроден и беден наследник на славен род, неспособен да се грижи за себе си. Единственото, което притежаваме, е миналото ни, което те ще опазят от настъпващото страшно бъдеще на цената на настоящето ни.

Така консерватори от дясно и от ляво се обединиха и успяха да възстановят оригиналната българска позиция за Македония (тази на Другаря Живков). С което пожънахме невиждани успехи, докарвайки зорлем на власт крайни македонски националисти, та и антиевропейции загубихме всякаква тежест в Македония. Логично, когато изгубиш настоящето си, губиш и бъдещето... Такова отношение към собственият народ е обидно, високомерно и унизително, а такова "лидерство" напълно непродуктивно. Никой няма нужда от пазители и спасители, особено гордият ни народ. България може сама, а вие сте ненужни, ако смятате да ни пазите. Помните какво стана с българите в Македония, след като Радев започна да ги пази...

Почитта към миналото и предците се състои в това да си достоен потомък. Не киченето с чужди успехи и слава, поднасянето на венци и ползването на цитати, а стремеж да си по-добър от примерът, който си получил. Почит е да надстрояваш доброто и да отстраняваш лошото, не да реставрираш! Това става като се учиш от грешките в миналото, поправяш ги, оставаш обективен и не криеш неудобните истини. Защото само истината може да е обект на почит и основа на националното съзнание. Да си смирен и достоен, а не горд и недостоен. Традицията у нас е да повтаряме грешките си, трябва ли да я браним?

Да се върнем към паметника. Възстановяването на един паметник може да е продиктувано по две основни причини - естетическата му или символичната му стойност. Етиката изисква да не се прикрива фактът, че той е бил разрушен. В противен случай е прикриване на виновниците и фалшификат. Един паметник е функция на много различни елементи от обществото - културен, творчески , социален, икономически и политически . По паметниците от дадена епоха може да се даде оценка за баланса на тези сили в обществото и за състоянието му. Паметникът не може да изпълни добре функцията си, ако архитектурно и естетически не е на нужната висота и ако е анахроничен, защото не стават автентично събитие. Комуникацията на идеите и включената информация в него, както и прегръщането му от обществото, са функция на художествените му качества. Съдържанието е органично свързано с формата. Ако формата вземе превес, то автоматично се губи съдържанието. Композицията в пространството и съществуващата среда, постигането на максимален брой добри или отлични гледни точки, ориентирането и воденето на зрителя в пространството (събуждане на интерес и ориентация в композицията), Всичко това са задължителни условия, в чиято рамка се развива идеята за един паметник.

Натрапчиво повтарящ се момент в изказванията е "в оригинален вид и на оригиналното му място". Този подход не попада в посочената рамка с което лишава паметника от символната му мощ. Иначе казано формата се явява по-важна от съдържанието... Паметниците не са като вазите или статуетките, които може да цопнем или впишем едва ли не във всеки дом. Паметникът винаги се проектира за конкретната ситуация. Резултатът от това да се сложи "готов" не проектиран за конкретна среда монумент е като да се опитате да си присадите оригинална коса на оригиналното ѝ място, като забравите, че то е необратимо променено от годините. Очакваният резултат, разбира се, ще е далеч от споменът за бляскавото минало. Стои евтино, а собственикът изглежда още по стар, но и смешен.

Възстановяването в "оригинален вид" на практика ще издигне три стени подобно на ниша. Така единствената прилична гледна точка ще е пространството точно срещу нишата и малко в страни. През останалото време зрителят ще има пред себе си гледката на три слепи стени (калкани). Това обяснява защо никъде няма да видите визуализация на проекта от друга гледна точка освен отпред и леко отстрани. Решение, с което място за отдаване на почит ще се превърне в място за отделяне на нечистотии и рисуване с графити, което ще бъде подходящо кръстено от народа. Съмнявате ли се в казаното? Ако да, не познавате българщината.

Самото твърдение за възстановяване в "оригинален вид" е невярно и е спекулация. Без да е част от несъществуващите вече казарми, паметникът няма оригиналните си пространствени качества. От релефно решение се превръща в триизмерна работа. Възстановяване в "оригинален вид" на паметника не е от полза за символичната му стойност и вграждането му в тъканта на общественото съзнание, защото всъщност е недоносче. Като много други патриотични начинания вместо да изпишем очи, ще избодем вежди. Любопитно е защо поставянето на запазените табели като единствен оригинален елемент не е условие. Вероятно си дават сметка колко не на място ще изглеждат. Така поставен той ще страда от основния проблем на монументализма у нас през последните години, а именно липсата на архитектурно вписване на паметниците за сметка на волята за почетно място или политически претенции. За това имахме изследване заедно с други колеги и изложба през 2012 г. "Паметници на съвременното – монументална образност на епохата".

Паметници се издигат, за да обединяват, а не за да разделят хората. Умрелите, чиито имена са стояли на паметника, са били от всякакъв произход и с всякакви убеждения, но са се били за едно - за свободна и силна България. Посмъртно ли ще ги изправим едни срещу други? Или пак ще се разделим на по-добрите по-малко добрите наследници? Та ние наследниците им имаме същите проблеми врагове корупцията, популизма, хибридните заплахи, икономическите проблеми съдебна система?

Премълчаването на някои факти превръща казуса в инструмент за поредното разделение. Толкова ценния от "Консерваторите" оригинален вид е дело на арх. Обретенов - виден деец на БКП и идеолог на марксистко-ленинската естетка... Той е и носител на Командорска звезда на ордена „За заслуги към Полската народна република", което отчасти извинява г-н Шкварек.

Самият паметник е издигнат по време на режима на „предателите" от "Звено" с министър-председател Кимон Георгиев, който също е бил командир на 6 Пехотен търновски полк. Вероятно целта е била издигане на собственият авторитет на премиера. Въпреки високата позиция на арх. Обретенов в БКП, паметникът е определен за не особено ценен като архитектура и, забележете, неговото възстановяване не е било проблем за БКП. През 1988 г. проф. Борис Гондов – скулптор, арх. Атанас Агура и арх. Станислав Константинов създават проект за мемориал, който се предвижда да се изгради в Южен парк (м. „Южен парк – 2 част"), като инициативата е преустановена през 2009 г. поради решение за възстановяване на мемориала на мястото, на което е бил изграден изначално. Остава неясно дали това решение не е с цел да се освободи място за бъдещ строеж на определеното място.

От казаното до тук излиза, че "консервативният" подход ще лиши паметника от символната му мощ, ще го дискредитира като функция и обществено възприятие. Ще лиши обществото от възможността да създаде нещо съвременно и разказващо цялата история. Внушението, че това е оригиналният вид на паметника обслужва не наследствеността, а лъжливата история, защото прикрива фактът, че паметникът е бил унищожен от БКП и издига в култ работата на архитектът му - арх. Обретенов, членът на ЦК на БКП, чиито единствен проект е този паметник. Консерватизмът не е друго освен способността на база на традицията и опита да се трансформира и развива. Това, което ни се представя като консерватизъм, е ретроградност. Опит за реставрация на какво, в страна където никой не е успял да създаде традиция и да устои достатъчно дълго. Сега трябва да градим традиции, основи, за да може един ден да стъпим на тях. А не да градим пясъчни кули.

Неясно е и защо е необходим шумно обявен конкурс за нещо ограничено до строителна задача и защо в документацията му не се споменава за становищата на професионалните организации?

Един от гласовете в защита на паметника в оригиналния му вид г-ж Белобрадова ни информира, че "живеем в страната на съветските тоталитарни паметници", предполагам визирайки семейните витрини, забравяйки, че политическият ѝ противник, но идеен съюзник г-н Андрей Ковачев ги е премахнал повсеместно и дори започна борба с тях в Македония? ДА, България наистина живеем сред комунистически паметници. Това са нашите трансконсерватори (те са леви и десни, либерални и консерватори едновременно), които смятат, че тяхната воля и партийният им интерес стои над професионализма на няколко професии и техните представители. Точно като комисари. Политици, които за дългогодишното си участие във властта не промениха учебниците, нито обясниха на ЕС позициите ни за Македония. И дължат обяснение с какво прегръдките на Борисов с Цеца са по-добри от слушането на чалга пред НДК или концертът на Лепа Брена в самото НДК тук. Малко самокритичност няма ли? Партията - тяхната учителка - ни занимаваше с нитрати, а сега те с паметници и ЛГБТ. Политици, чиято роля е да ни радикализират с поредния измислен конфликт, който да стане ориентира за "наши-чужди". Г-н Боршош обяви победа, след като г-н Терзиев - Васко, ако разрешите, отново промени мнението си. Излиза, че ГЕРБ не можахте да победите себе си толкова години на власт? Добре, че дойде ДС да се жертва. Чия е победата със съгласието на ДС? На "Консерваторите" или и те са едно с ДС?

На Фона на политическа криза у нас, събитията с ДПС, изгубената международна позиция и влияние на Балканите, войната в Украйна и напрегнато международно положение , когато къщата ни гори, "консерваторите" решиха да ни спасяват от друго. Защо не ги чуваме за изгубената лидерска позиция на България на Балканите в полза на Белград, за ДПС, за енергетиката, здравната каса, ендемичната корупция, партийно овладените служби за национална сигурност и регулатори, образованието, за еврото, Шенген, Пепи еврото, Нотариуса, КТБ... ? Къщата гори, баба се с ГЕРБен решела.

Разбира се, че е важна паметта, но е важно е да се фокусираме над реалните проблеми на хората днес. София и България имат толкова важни проблеми, а ни разсейвате и противопоставяте по вторични белези.

Господа "спасители", една стряскащо голяма част от хората не виждат ежедневните им проблеми да са обект на политически дебат. Те не се чувстват представени и отразени от политическата система и за това не гласуват. Това са хора с професии и бизнес, а не маргинали. Това са хора от реалния живот. Тях не ги е страх, че някой ще им смени пола, нито че София и България няма да са същите, ако един паметник е възстановен в неоригинален вид. Тези теми вълнуват само една малка и радикализирана част от обществото. Затворена в своето "времеубежище" тя е неспособна да вижда реалните проблеми заслепена, от емоциите на третостепенни, но интимни теми. Тази прослойка обаче гласува и гласува не за славно настояще, а за славното си минало, нелеко настояще и тъжно бъдеще. Гласува за вас, спасителите...

Г-жо Белобрадова, г-н Шкварек, г-н Ковачев, вместо да чакате 30 г. да разходите децата си до паметника, разходете се на софийските централни гробища и вижте състоянието на гробовете на героите, с чиито цитати ,слава и победи ни заливате.... или вижте това.

Мащабът на един политик се определя от мащаба на битките, които води. Те са блоковете, с които гради собствения си "паметник". За това нашите "герои" не мислят. Можем само да гадаем какво ще пише един ден на техните паметници. "Шкварек, победителят на педерастите"? "Андрей Ковачев - Борец против несъществуващите комунисти и македонци"; "Елисавета Белобрадова - първият транслиберал (консерватор)".

И накрая #КОЙ не взе страна в спора. Докато се борим с вятърните мелници и произвеждаме "Исторически парк 2", в центъра на столицата г-н Пеевски няма време за глупости. Той знае какво иска да пише на неговия паметник - "Делян Пеевски - министър-председател на България".

------

Андрей Врабчев е завършил НХА със специалност "Скулптура" и Военната академия Г. Раковски със специалност "Национална и международна сигурност и отбрана". 

Последната и непокътната плоча на Мара Бунева в Скопие е по негова и на БККС инициатива и е проектирана, изработена и монтирана Врабчев, негова е и плочата на полк. Константин Каварналиев в Дойран на мястото на по това време разрушеният войнишки паметник.

Като творец Врабчев е познат като автор на поредица от арт акции в градска среда, които предизвикаха общественото внимание: Кухият говорещ паметник на Бойко Борисов - ”Паметник от Бъдещето”, “Кървава баня 09.09.1944” - оцветено в червено езеро в София и “Мумията в нас” - 3 метрова скулптура на мумия, поставена на мястото на мавзолеят на Георги Димитров.

Той заедно с други граждани от Благоевград създадоха една от инициативите за възстановяване на паметника на незнайния четник в Благоевград.