Защо не е толкова лесно БПЦ да признае Македонската православна църква за автокефална

Повече от седмица в българското социално-медийно и обществено пространство цари истерия – ще признае ли Св. Синод на Българската православна църква (БПЦ) Македонската православна църква (МПЦ) за автокефална или ще ''изтърве шанса'' (по някои родни медии) да стане нейна Църква-майка.

Всякакви люде - вътрешни и външни на Църквата, запознати и недотам запознати с църковния живот, дела и канони, изказват мнение.

Поводът

''България и Република Македония имат обща религиозна история. Българската православна църква има шанса да се превърне в църква-майка на Македонската православна църква със самото ѝ признаване.'' - заяви пред bTV митрополитът на Струмица Наум.

Според дядо Наум автокефалността на МПЦ все още не била призната по политически причини. От МПЦ са изпратили писмо до Св. Синод на БПЦ, за да бъде обсъден въпросът с признаването на Македонската православна църква – Охридска архиепископия от Българската православна църква.

В последния брой на предаването ''Вяра и общество'' по БНТ дори беше показан оригиналния документ:

„... Синодът на Македонската православна църква – Охридска архиепископия единодушно реши да отправи конкретни предложения и въпроси към сестринската Българска православна църква, а именно:

-         Българската православна църква-Българска патриаршия, вземайки под внимание единството на Православната църква и реалните духовни и пастирски нужди, да възстанови евхаристийното единство с възобновената Охридска архиепископия в лицето на Македонската православна църква.

-         Македонската православна църква-Охридска архиепископия, ще припознае и признае Българската православна църква-Българска патриаршия, като Майка Църква, която първа приема и признава нейната автокефалност. Същата информира за нея и обръща внимание на проблема й пред Вселенската патриаршия и другите поместни Църкви, пред тях я представлява и се застъпва за нея.

-         С подписването на този документ от главите на двете Църкви, се възстановява евхаристийното единство между всички техни епископи, което ще бъде основа за безпроблемното възстановяване на евхаристийното единство и с епископите на останалите поместни православни Църкви.

-         За признаването и възстановяването на евхаристийното единство, Българският патриарх известява Вселенския патриарх, както и главите на другите поместни църкви.

Изразяваме нашата надежда в Господа, че тези наши предложения и въпроси ще бъдат приети от Светия архиерейски синод на Българската православна църква, за радост на Свети Климент Охридски и за доброто на съвкупната църковна пълнота".

Същността на проблема

Тъй като темата е дълга и мъчна (особено за небогослови), ще кажа само, че църковното право е не по-малко дълбока и сложна материя от ''светското''. И както един лаик не би понечил да ''дава акъл'' на юристи, не по-малко респект би трябвало да бъде проявен и към една хилядолетна материя, каквато е църковното право.

Дори Св. Синод на БПЦ - Българска патриаршия да вземе решение за признаването на неканоничната и самопровъзгласила се Македонска православна църква - Охридска архиепископия, това по никакъв начин няма да повлияе на факта, че въпросната неканонична МПЦ не е призната от никоя друга поместна православна църква.

Църквата, основана от Христос, е жив богочовешки организъм, който се гради изключително на строги канони и йерархия - и двете бяха грубо потъпкани от престъпния режим на Тито през 1967 г., когато неканоничната МПЦ се самопровъзгласи за самостоятелна автокефална църква, под диктовката на репресивния апарат в тогавашна Югославия.

Другата огромна ''бариера'' пред едно възможно всеобщо признаване на неканоничната МПЦ е минималната вероятност (граничеща с практическа невъзможност) някога тя да получи такова от Сръбската православна църква, която я смята за ''разколна'' и самоотделила се от нея, както и от Църквата на Гърция, поради политически и исторически съображения.

Впрочем, в настоящата ситуация няма нищо уникално. Клирици от МПЦ са търсели контакти с БПЦ, по линия на ''признаването'', още по времето на патриарх Кирил. След наложената схизма от СПЦ обаче досега никоя поместна православна църква не е признала официално МПЦ за автокефална.

Истерията

Съвсем естествено е у нас всеки да ''разбира'' от всичко - това е един от огромните дефицити на българското общество, които държат ''главата му'' под водата и не му позволяват да ''изплува'' и да се развива. Но църковните канони не са футболен мач, тук материята е ''малко'' по-сложна и изисква дълбоко познание, натрупване и разбиране на информацията. А ''даването на акъл'' не би помогнало на нито една от двете страни.

Междувременно, след писмото от МПЦ се появи и друго – този път от български учени, журналисти, общественици и потомци на фамилии от Македония, които призовават БПЦ да приеме ''протегнатата ръка на Македонската архиепископия''.

Уместно е да се запитаме доколко подобно искане не ''измолва'' всъщност едни неканонични действия. И не е ли именно това причината въпросното писмо да не е подписано от нито един теолог, нито един експерт по църковно право. Но може би това е друга тема, а ние ще се върнем на ''нашата''.

Развоят

Разбира се, ние не можем да знаем какво ще е решението на Св. Синод. Без съмнение, обаче то ще е канонично, правилно и много внимателно премислено.

И нека не бъда разбиран погрешно. Авторът на тази статия е горещ радетел за независима МПЦ и за това нейна Църква-майка (най-естествено) да е БПЦ.

Следвайки канона обаче (а друг ''пътеводител'', в случая, няма), признавайки неканонича църква, която е потъпкала същия този канон, всяка една друга такава рискува да се самопостави в схизма, което, разбира се, би било дълбоко неправилно.

Подозирам, че като една любяща (и изконна) църква-майка на МПЦ, ''консултирането'' на БПЦ с другите поместни църкви ще е по-скоро ходатайство за всеобщото признаване на МПЦ. Така правят ИСТИНСКИТЕ родители, които обичат своите чада и се грижат за тях.

Но независимо от крайния резултат на събитията, самият факт, че след десетилетия на стотици изпочупени и поругани паметници и гробове на български войници, след осквернени български стенописи в православни храмове, след омразата и ненавистта към българската нация, която се превърна в ''екзистенц минимум'' за бесния македонизъм и национална доктрина в БЮРМ, вече имаме сключен договор за добросъседство между двете държави, а сега говорим и за писмо, с което МПЦ призовава нашата църква да стане църква-майка на Македонската...

Тези факти, тези събития са единствено повод за радост.