Защо Европа не налага ембарго на руския газ и нефт. Не иска или не може?

САЩ отказаха да купуват нефт и газ от Русия, но Европейският съюз все още не е. Някои казват, че няма да стане, други казват, че не може. Съдбата на частичното или пълното петролно ембарго може да стане ясна още тази седмица. Що се отнася до газа, нещата са по-сложни, коментира Алексей Калмиков от Би Би Си.

Ето неговия анализ на ситуацията:

За Америка е по-лесно да живее без руски енергийни източници, тъй като самата тя е най-големият производител на нефт и газ в света, а руският внос преди забраната покриваше най-много 8% от потреблението. За разлика от нея Европа е свързана със съседна Русия чрез петролопроводи и газопроводи още от съветско време, като купува около 40% от целия газ и до 30% от петрола и петролните продукти.

Само през двата месеца на войната ЕС е платил на Русия над 40 млрд. евро за петрол и газ. Тези пари омекотиха удара на западните санкции върху руската икономика на суровините. Нефтеният и газовият сектор осигуряват до половината от бюджетните приходи и повече от половината от износа на страната, като тя продава 70% от своя газ и 60% от своя нефт и нефтопродукти именно в Европа.

Затова европейското ембарго е най-радикалната мярка за икономическа принуда, която Западът е приготвил за Владимир Путин. Дали ще бъде използвана зависи от хода на войната в Украйна и от готовността на ЕС да направи сериозни разходи, съпроводени с икономическа криза и социални сътресения.

ЕС вече пое ангажимент до есента постепенно да се откаже от руските въглища и иска да намали вноса на руски газ с две трети до края на годината. Миналата година Европейската комисия начерта план за бъдеще без "Газпром", макар че нейната загриженост беше по-скоро свързана с глобалното затопляне, отколкото с танковете на Кремъл до източните граници на ЕС.

Но дори и сега, когато заплахите за климата се изострят от военните действия, призивите за незабавен отказ от петрол и газ от Русия не намират отклик в някои от 27-те страни от ЕС. А санкциите изискват единодушие.

Тази седмица ЕС ще започне да обсъжда шестия си пакет от санкции. Малко вероятно е той да включва ограничения върху вноса на газ, но е възможно да се наложи петролно ембарго. Въпреки това, както и при въглищата, то няма да бъде пълно и незабавно. Засега се обмисля постепенно намаляване на покупките и цяла гама от възможни инструменти за постигане на тази цел: от пряка забрана до допълнително мито или санкции срещу флота от танкери.

Целта е да се лиши Русия от пари за войната, но да се избегне скок в цените на петрола, тъй като това би навредило на самия Запад и би заплашило да разклати бедните страни, като същевременно се позволи на Русия да печели същите пари от по-малко, което би обезсмислило ограниченията.

"Забранихме целия руски внос, но за разлика от Европа, ние купихме много малко", заяви ръководителят на Министерството на финансите на САЩ Джанет Йелън.

Едно пълно европейско ембарго, например върху петрола, си струва да се приема много предпазливо. Това ще доведе до повишаване на цените и ще навреди на Европа и други региони. И колкото и да е интуитивно, това вероятно няма да има почти никакъв ефект върху Русия, защото въпреки че износът ще намалее, цената ще се повиши.

От кого ЕС купува газ, нефт и нефтопродукти

Източник: Евростат. Данните са за 2020 г.

За ЕС ембаргото е особено болезнено, тъй като той внася 57,5% от цялата консумирана енергия, а Русия е ключов доставчик. Руският петрол, петролни продукти, газ и въглища покриват почти 25% от европейското потребление.

Ситуацията се усложнява от факта, че ЕС е 84% зависим от вноса на газ и 97% от вноса на петрол.

Ще оцелее ли Европа без руския петрол?

Преди инвазията Русия доставяше на световните пазари близо 8 млн. барела петрол и петролни продукти дневно, но санкциите и самоналожените ограничения от страна на купувачите лишиха световния пазар от около 2 млн. барела руски петролен износ, според оценки на S&P Global.

В резултат на това цените на петрола се повишиха и надхвърлиха 100 долара за барел и щяха да нараснат още повече, но Западът се намеси с интервенция от стратегическите резерви, най-голямата от половин век насам след арабското петролно ембарго от началото на 70-те години.

Но и това няма да помогне, освен ако Европа не се откаже напълно от руския петрол, Русия не намери други купувачи за същите обеми, а други производители не увеличат производството. В този краен случай Goldman Sachs очаква цените да се повишат до 170 долара за барел, а Deutsche Bank - до 140 долара.

В действителност обаче ударът вероятно ще бъде смекчен от постепенния характер на ограниченията и възстановяването на баланса между търсенето и предлагането, смятат икономистите.

"Въпреки че ще бъде трудно и скъпо да се откажем напълно от руския газ, ЕС ще се справи с пълната забрана за внос на въглища и петрол от Русия", смятат експерти от изследователския център Bruegel.

Едно петролно ембарго би повишило цените, но на световния пазар има достатъчно петрол на цена, която Европа може да си позволи.

Общото петролно и газово ембарго би струвало на ЕС 0,2-0,3% от икономиката му, или около 100 евро на възрастен европеец, според френския правителствен Съвет за икономически анализи (Conseil d'Analyse Economique). А петролът е още по-малко.

Отделните държави ще изпитат трудности, като загубите им могат да достигнат 5% от БВП, освен ако ЕС не ги подкрепи финансово или не ги освободи от санкциите. Словакия, Литва и Финландия са почти изцяло зависими от доставките на руски петрол, а Унгария и Полша - повече от половината. Финландия, Полша и Литва са зависими от доставките на петролни продукти.

Германия, която е не само водещата икономика в ЕС, но и най-големият купувач на руски петрол, покрива една трета от нуждите си с внос от Русия. Властите на страната обещават да го премахнат почти напълно до края на годината, но са категорично против пълната му забрана сега.

Според изчисленията на Bruegel при европейско петролно ембарго развитите страни в най-лошия случай ще трябва да заменят около 5 милиона барела дневно руски суров петрол и петролни продукти сега срещу 45 милиона барела в бъдеще.

Възможно ли е?

Напълно възможно. Членовете на клуба на богатите страни от ОИСР вече разполагат със стратегически резерви от 1,5 милиарда барела. Други 3 млрд. барела се съхраняват в частни складове. Съществува и възможност за увеличаване на производството: съществуващият свободен капацитет позволява на Саудитска Арабия да увеличи производството си с 1-2 милиона барела на ден; повече от 1 милион могат да добавят ОАЕ и Ирак; а ако санкциите срещу Иран бъдат отменени, това ще е още 1 милион барела.

Според Международната агенция по енергетика около 2,7 млн. барела могат да бъдат заменени с икономии през следващите четири месеца. Международната агенция по енергетика изготви план от 10 точки за развитите страни, които са го създали. Наред с други неща, МАЕ предлага ограничаване на скоростта по пътищата, насърчаване на използването на обществен транспорт и работа от дома.

Ще оцелее ли Европа без руски газ?

"За разлика от петрола, където пазарът е глобален, газовите пазари са локални и едва ли е възможно бързо да се заменят доставките там. Пълното ембарго върху вноса на газ от Русия е нереалистично в краткосрочен план, особено като се има предвид голямата зависимост на някои държави", пишат в отворено писмо група влиятелни икономисти.

Нефтът се транспортира основно с танкери и частично с помпи, а газът се доставя основно по тръбопроводи. Пазарът на втечнен газ, пренасян с танкери, е нов и малък: замяната на целия тръбопроводен газ в Европа с втечнен газ ще изисква преразпределяне на почти една трета от годишните световни доставки.

Ситуацията се усложнява от факта, че страните не разполагат със стратегически резерв от газ, както е при петрола, нито пък има свободен капацитет за увеличаване на производството в световен мащаб.

Миналата година ЕС закупи 155 милиарда кубически метра газ от Русия и очаква да замени две трети от това количество още през тази година.

Оптимистичният план на Европейската комисия предполага, че повече от половината от това намаление ще дойде от алтернативни източници - неруски газ (40%) и възобновяеми енергийни източници (13%) - а останалата част ще бъде постигната чрез намаляване на потреблението (минус 10%, ако цяла Европа се съгласи да увеличи отоплението само до 1°C). МАЕ има подобни предложения и друг план от 10 точки.

Досегашните планове обаче са разбити от суровата реалност.

След нахлуването на Русия в Украйна Европа увеличи, а не намали покупките си на руски газ. От една страна, Русия спря да ограничава доставките, както правеше преди войната, а от друга, ЕС се опитва да запълни празните хранилища поне 80% до ноември, въпреки че неотдавна се надяваше да нагнети 90% до октомври.

Другите доставчици на тръбопроводен газ за ЕС няма да могат бързо да увеличат доставките. Европейската комисия очаква Норвегия, Азербайджан, Либия и Алжир да заменят не повече от 10 милиарда кубични метра, или малко над 6% от руските доставки.

ЕС не може да увеличи собственото си производство, а чистите енергийни алтернативи на газа изискват пари и време. Изграждането на средностатистически вятърен парк отнема поне три години, а изграждането на атомна електроцентрала - десетилетия и милиарди евро.

Източници: Entsog, bruegel.org
*Минималните и максималните стойности са изчислени въз основа на данни за 2015-2020 г. Данни към 12 април 2022 г., внос през 2022 г. към 19 април 2022 г.

Поради това внезапният отказ от руския газ плаши големите индустриални държави и най-вече Германия. Икономистите в германското правителство оценяват загубите от пълното петролно и газово ембарго на 3% от икономиката, а прогнозата на Централната банка е още по-мрачна и оценява щетите само от газовото ембарго на 5% от БВП, или 180 млрд. евро.

Какви варианти за ембарго са възможни?

ЕС разглежда предимно ограниченията върху петрола, а не върху газа, но крайният механизъм на "интелигентните санкции" може да бъде универсален и по-късно да обхване и газа.

Възможностите включват постепенното налагане на ограничения, а не на всичко наведнъж. Така например ограниченията върху доставките на суров петрол по петролопровода "Дружба", от който зависят рафинериите в Централна Европа, вероятно ще бъдат наложени по-късно, отколкото върху вноса по море. Що се отнася до някои петролни продукти, най-вече дизеловото гориво, тъй като ЕС покрива половината от нуждите си от него с руски доставки.

Но има и друго мнение: да се откажем внезапно, но ненужно, да не дадем на Кремъл време да се приспособи, да наложим консервирането на кладенците и по този начин да нанесем максимални щети на руския добив на петрол.

Като алтернатива на пълното или частично ембарго икономистите призовават за въвеждане на вносно мито върху руската енергия. Икономическият съвет съветва да се определи на 40% и смята, че в този случай вносът ще намалее с 80%, а загубите за страните, които са най-зависими от него, ще бъдат три-четири пъти по-малки, отколкото при пълно ембарго.

"Митата са за предпочитане пред квотите, тъй като рентите, дори да са минимални, ще отиват в ЕС. Докато при квотите увеличението на цените, макар и за минимално количество от оставащия внос, би позволило на Русия да запази рентата. Друг вариант е да се ограничат цените, но в този случай рентата ще отива при търговците на едро. Ето защо най-добрият вариант е задължение", се казва в заключението на проучването.

Тя е привлекателна и защото митата могат да се събират в отделна сметка и дори да се обещае, че ще бъдат върнати на Русия по-късно, като се приспаднат разходите за възстановяване на Украйна.

Другите два варианта за ограничаване на вноса на петрол от Русия в ЕС са свързани с финансови санкции.

Първата е насочена срещу банките. Тъй като сега Русия получава плащания за петрол и газ чрез Газпромбанк, която не е санкционирана, тя на практика действа като централна банка, казва Робин Брукс, експерт в Института за международни финанси (ИМФ), водещата световна асоциация на финансовата индустрия.

"Докато на Русия се позволява да изнася енергийни ресурси, тя ще има излишък по текущата сметка, което означава, че ще трупа валутни резерви. Честно казано, няма голямо значение в коя банка ще се случи това. Всички те са под контрола на Путин и той не се интересува дали става дума за Централната банка или за Газпромбанк. Просто сметката се е променила, а валутата продължава да постъпва - както за текущи разходи, така и за войната в Украйна", пише той.

Следователно алтернатива на забраната за внос на петрол могат да бъдат санкциите срещу всички руски банки, чрез които могат да се извършват плащания за петрол.

Вторият вариант е да се забрани застраховането на танкери, превозващи руски петрол. Собственият флот на Русия е малък и тя превозва значителни обеми с европейски танкери, предимно гръцки.

Как ще пострада Русия

Износът на нефт и газ позволява на Русия да стабилизира икономиката си в условията на санкции. Въпреки че половината от валутните му резерви са замразени, Кремъл получава около 1 млрд. долара нова валута всеки ден от продажби на енергия, най-вече на Запад.

Bloomberg Economics изчислява, че тези приходи за Русия ще нараснат с една трета през тази година и могат да достигнат 320 млрд. долара. В резултат на това излишъкът по текущата сметка ще се удвои дори спрямо миналогодишния рекорд от 120 млрд. долара, главно поради рекордните цени на газа, прогнозира МИС.

Този силен приток на валута ще позволи на Централната банка да разхлаби контрола върху капиталовите потоци и ще помогне на правителството да финансира текущите си разходи в условията на спад на икономиката и на бюджетните приходи, различни от тези от нефт и газ.

С други думи, без европейско петролно и газово ембарго западните санкции няма да имат желания ефект.

Ще успее ли Русия да пренасочи износа на нефт и газ към други пазари, особено към Китай?

Газ - не, защото ресурсната база на газопроводите за Европа и западносибирските находища не са свързани с Китай. За тази цел е замислен газопроводът "Силата на Сибир-2", но изграждането му е дълго и скъпо. А съществуващият тръбопровод за Китай започва на 2000 км от Ямал и се свързва с източносибирските находища.

По-лесно е да се внася петрол, тъй като той се доставя основно по море, но са необходими танкери. И не само нови, а и за пренасочване на настоящите европейски доставки към Азия чрез тръбопровода "Дружба".

Дори обръщането на съществуващия морски износ вместо от ЕС към Азия е нереалистично, тъй като пътят до азиатския пазар е 10 пъти по-дълъг, отколкото до най-близките средиземноморски и северноевропейски пазари. За да се изнасят такива количества на такива разстояния, са необходими двеста големи танкера, или една четвърт от световния флот, които да се движат непрекъснато напред-назад, като половината от времето са празни.

"Съмнително е, че Русия ще успее да наеме такъв обем на икономически изгодна цена", смята Крейг Кенеди от Центъра "Дейвис" към Харвардския университет.

Русия вече се сблъсква с намаляващо търсене и цени на енергийните си ресурси, тъй като санкциите обезкуражават купувачите. Отстъпката за руския суров петрол Urals надхвърли рекордните 30 долара за барел в сравнение с еталонния сорт Brent, докато преди войната отстъпката беше два-три долара.

Вследствие на спада в търсенето Русия е принудена да намали производството. Според МАЕ през следващите месеци, дори и без европейското ембарго, тя може да загуби до една четвърт от производството си и повече от една трета от износа си на петрол и петролни продукти.

Ембаргото би имало много по-сериозни последици за руската икономика, която вече се очаква да се свие с 10% през тази година. Според различни оценки на икономисти тя ще увеличи удара от един и половина до два пъти и ще потопи Русия в най-дълбоката криза за 22-те години на власт на Путин.