За шумните инициативи на един вицепремиер

През последните 20-30 години успяхме да оставим собствена следа в съвременната история на света с уникални политически творения. Най-известното от тях, разбира се, е завръщането на царя, който стана премиер по правилата на съвременната парламентарна република.

Но последните действия на Валери Симеонов също са уникален принос в съвременната политология. Той завидно добре успява да „ребрандира“ своя национализъм, като го превръща в инструмент за справяне с конкуренцията или премахване на големи играчи в няколко сектора на икономиката. Така всеки казус от стопанския живот на страната, с който Валери Симеонов се занимае, се превръща в патриотична мисия, натоварена със социалистическа носталгия.

Нужно е много въображение, за да намери човек връзката на акциите на вицепремиера с патриотизма и национализма. Въпреки това те успяват да привлекат вниманието на обществото, което в повечето случаи дори му симпатизира.

Например най-актуалната му тема днес е походът към Слънчев бряг. Тя върви с внушението, че иска да превземе последния останал бастион на мутрите, крепостта Какао бийч. Първо подчертава, че не се страхува с гола гръд да се изправи срещу „групировките“, след това заявява, че иска да върне облика на курорта от времето на култовата лента „Оркестър без име“. Беквокалите на г-н Симеонов веднага подгряват за времената на отминалия и останал в историята „Златен Орфей“.

Другата актуална кауза е връщането на свободното пушене в заведенията и други обществени места под предлог, че бизнесът страдал и търпял загуби. Патриотичната му цел е да помогне на родните предприемачи. Същите тези собственици на заведения поне два пъти бяха принудени да правят сериозни инвестиции, за да отговорят на наложените от държавата изисквания за ограничаване на тютюнопушенето. Веднъж трябваше да разделят заведенията си за пушачи и непушачи със съответните изисквания за вентилационни системи и други условия и втори път се съобразиха с цялостната забрана за пушене. Тогава те инвестираха, при това немалко, в изграждането на външни помещения за пушачи, които да се използват и през зимния сезон. Сега вицепремиерът им казва да дръпнат водата на тоалетната, та да изтекат тези пари в канализацията. Разбира се, любопитно е да се разбере как се връзва идеята отново да се пуши навсякъде с децата, които също са част от клиентите на заведенията. Още повече, че в ресора на г-н Симеонов е Агенцията за закрила на детето и Министерство на здравеопазването, а в крайна сметка мерки като забраната за пушене на обществени места са част от политиките за превенция, които пък на свой ред целят да намалят броя на болните и респективно потенциалните разходи за лечение.

Любим рефрен напоследък е и обявената борба с хазарта, представян като „пандемия“, за купуване на билети и талони за държавни и частни лотарии. По света не е така, твърди вицепремиерът. Това твърдение, разбира се, се нуждае от доказване. Лотариите са популярни игри със сериозни традиции и в САЩ, и Европа, но сравнителна статистика досега не сме видели от Валери Симеонов. Заслужава си да се анализира и въпросът, дали ефектът от тотото и лотариите у нас не е толкова голям заради ниските заплати и пенсии. Доходите на населението продължават да са мизерни и това продължава да е така и след идването на Валери Симеонов на власт. А бедният човек е най-уязвим и податлив на всякакви игри на късмета с надеждата, че има шанс, макар и минимален, срещу малко пари да оправи финансовите си неволи. И тук отново се крие ирония, защото в ресора на Валери Симеонов е Министерството на труда и социалната политика. Вместо да се крие по храстите на „Слънчака“ да измерва шума, именно той трябваше да седи до министър Бисер Петков и да се черви заедно с него пред протестиращите майки. Но това явно не е рейтингова тема.

Интересно щеше да бъде вицепремиерът да доразвие идеята си държавата да стане акционер в трите телекома, опериращи на нейна територия. Така и не успяхме да разберем аргументацията за подобно предложение, защото Симеонов се усети, че трябва да спре. В конкретния случай много ясно прозират личните и бизнес интереси, които той няма да успее да замаскира зад патриотизма, тъй като самият той развива частен бизнес в сферата на доставка на дигитални услуги. А и е интересно а проследим дали самият вицепремиер няма бъдещи планове в телекомуникациите, както усилено се говори.

Ако „изтръскаме“ от популистки лозунги и натоварени със сантименталност към отминали времена послания шумните акции на вицето, ще установим, че зад всяка има някой, който ще спечели много. Не и народът. Пита се в задачата, в чия мелница така упорито налива вода вицепремиерът? По отношение на Какао бийч може би разковничето е в това, кой ще вземе догодина концесията на този плаж. За лотарията колебанията са между бизнес рекет и пренареждане на играчите. За пушенето също има заподозрени – големи вериги заведения и нощни клубове, вносители, производители и разпространители на цигари.

И докато Валери Симеонов се занимава с тези неща, така и не стана ясно какво мисли той за БДЖ, например, и за влаковете, които вече не се молим да не закъсняват, а се надяваме да не пламнат в движение, както вече няколко пъти се случва. Все пак и транспортът е в неговия ресор. Но може би вероятността да оглушееш в дискотеката е много по-голяма, отколкото да изгориш на път за Бургас.