За ползите от повече бебета

С озадачение днес научих, че наскоро възкресеният в партията си Калоян Паргов* обявил тинк танк, а с него и първата кампания ли е, стратегия ли е – не става ясно – на организацията: „Мисия 9 милиона българи“.

Адмирирам, разбира се, но смятам, че г-н Паргов е твърде неясен и скромен. Първо, защо 9, а не 10 или дори 15-20 милиона? Подозирам, че в новата организация просто не достига въображение и смелост, и разчитат на някакви маркетингови похвати – примерно, че е графично 9 по-интересно и по-нетипично за разказване от 10. Второ, с какви мерки ще се постига мисията? Това е най-важно, за да знае българинът за какво да се подготви. Вероятно ще правим така, че българи от Украйна и Молдова например да се връщат в родните си къщи, което те несъмнено се надяват да направят от поколения насам. Още по-несъмнено е, че след като се върнат, ще трябва да бъдат спирани да си тръгнат повторно чрез конкретни гранични режими. Но най-централното, което според мен не се казва достатъчно ясно или може би дори не се обмисля, е, че трябват повече бебета.

При цялото ми безгранично уважение към г-н Паргов и авторитетната му компания ще си позволя да споделя своя опит и визия по въпроса за демографската криза и по-конкретно за това защо са необходими повече бебета и как да ги набавим.

Прието е, че бебетата са просто шумни парчета розово месо; нарушение на циркадните ритми с обещание за човек. Даже се приема, че имат някаква роля за демографията, обаче тя е според мен крайно, крайно недооценена. Искам да предложа нова и революционна парадигма, радикална промяна в производството, употребите и изобщо разбирането на бебетата. Нека първо ви разкажа как достигнах до нея.
Идвам от скромно семейство. Отраснах в покрайнините на големия град, завърших училище, после малко университет. Никога няма да забравя лекциите по Психология на развитието. Зад очилата си професорът държеше на въоръжение сив и остър поглед, който, ако попаднеше върху теб, се превръщаше в обстрел с карфици. По причини, които така и никога не изясни съвсем, често започваше обмените си със студентите в аудиторията с въпроса „Вие възпроизвели ли сте се?“

След университета заживях съвсем скромно и единствената сигурност беше следващият ми работен ден. Както повечето от читателите, и аз съм офисен човек и бях свикнал да смятам, че щом работя на компютър, значи един ден може да стана Елън Мъск или поне Бил Гейтс. От време на време се вълнувах от политика, гласувах съвестно, тревожех се от бедността, мизерията, корупцията, е и имиграцията, бавенето на е-управлението, диверсификацията на енергийния микс и други. Криво-ляво се задомих с приятелката ми и заживяхме под наем. Справяхме се достатъчно добре, за да се храним в пицария „Поли“ веднъж месечно.

Минаха години, преди да осъзная истинската тежест на питането на професора от университета. Дори настоятелните намеци и натвърдеци на майка ми, леля ми и баба ми не помогнаха да го разбера така ясно, както една командировка във Видин.

Не бях случил да съм там в събота следобед, а и сезонът не беше топло лято, та можех да заключа, че в този иначе областен град живеят основно бездомни кучета, развозвани вероятно с параход. Крачейки по пустото стъргало в близост до реката, си спомних въпроса на професора. Тук дори нямаше на кого да го зададеш… В тази тъкмо паметна мартенска вечер открих коя е моята житейска кауза. Открих, че не желая нищо друго от този живот, освен да направя така, че в родината да има повече бебета.

Последваха много трудни дни. „Какво направи ти, за да има повече бебета?“ кънтеше безпощадно в главата ми от сутрин до здрач, а нерядко се прокрадваше и в сънищата ми. Трябва да призная, че не работих особено сърцато по него, защото не срещах много разбиране. А и какво можех да предложа аз на едно дете? В общи линии, екзистенциални кризи, компютър и обещание да е домоуправител във входа, че няма млади хора и на никого не му се занимава.

Отказах да се предам обаче и се видях принуден да заключа, че решението се намираше другаде, а не в мен. Тоест, щом като аз няма да правя бебета, значи трябва да ги прави някой друг. Поставих идеята за обсъждане с приятелката ми, но тя не я прие добре и се наложи да се разделим.

Живеейки вече сам, имах много време да разработя революционната визия, която ще изложа. Зарових се да търся статистика, проучвания, и данните, които открих, бяха потресаващи! България е най-бързо застаряващата и намаляваща по население страна в света! Изводът се наложи сам: това не може да се дължи на друго, освен на недостатъчно бебета. Прекратих търсенето.

Воден от убеждението, че някой трябва да започне незабавно да прави бебета, се залових с общественополезна дейност. Намерих достойни, успели българи, които да ме подкрепят финансово. Основах организация, която логично можеше да се казва единствено ДНК, т.е. Демографски напредък чрез копулация. Събрах екип, поведох публични кампании с плакати, игри с награди като бебефони, мобифони, детски книжки за хановете и други, участия в медии и всичко, както си му е редът. Лица на кампаниите бяха някои от най-успелите възпроизвели се звезди от шоубизнеса. Слоганът „Дела трябват, а не думи!“ е моя идея, с която много се гордея.

След две години упорита работа реших да измеря резултатите. Повечето от най-активните поддръжници на кампаниите, с които имахме контакт, бяха в предпенсионна или по-късна възраст и не искаха да участват в анкети за това дали са си направили деца и какво ги е насърчило за това, така че се наложи друг метод. Отворих демографската статистика на НСИ. Не можете да си представите покрусата ми, когато видях, че прирастът на населението продължаваше да е отрицателен и все по-отрицателен за цялото това време и усилия. Да, бая хора умират и напускат страната, но какво – да върнем мъртвите или емигриралите от оня свят ли? Защо, по дяволите, хората не правят достатъчно бебета?!

Очевидно нещо в подхода ми беше сбъркано. Проведох серия консултации с най-изтъкнатите демографи, социолози, политолози, културолози, антрополози, икономисти, пиари и мениджъри на България и разбрах. В разказа ми имало две сериозни пробойни. Първо, не било ясно на хората какво ще ги правят тези бебета, след като се родят. Едно време е било ясно: правиш повечко, за да има достатъчно и да работят, и да поизмрат, и да продължат рода. Сега с това обществено здравеопазване и образование всички са се разлигавили и си задават въпроси, сякаш не е желателно предвид същите обществено здравеопазване и образование да заложат на изпитаната с хилядолетия рецепта. Доминиращата нагласа е, че бебето е сериозна инвестиция в човешки капитал, и ако родителите нямат визия, мотивация, меки и преносими умения и изобщо родителски капацитет, свързани с бебето за в бъдеще, то става просто един товар от несигурности и екскременти. Второ, бебетата не можели да бъдат какви да е, а аз съм обяснявал, че едва ли не няма значение. За хората било важно да си представят хубави и добри бебета, значи белички, по възможност русички и синеоки, износени докрай, с четири крайника, 20 пръста, поне четири килограма при раждането и с поне един чужд език, иначе никога няма да се мотивират да ги произвеждат предвид колко струва бебешката формула и частните уроци.
С това обогатено знание се почувствах готов на нова стъпка. Заедно с избран екип топ експерти изготвихме стратегическо-визионерския и революционен документ „България завинаги: за ползите от повече бебета“. Това е програма с нечуван размах, предлагаща серия мерки за разрешаване на демографската криза и за гарантиране безсмъртието на българската нация.

Според анализ на контекста, представен в документа, българската нация умира. Въпреки безспорните успехи на стратегиите за демографско развитие и национален подем за периодите 2016-2018, 2018-2020 и 2020-2022 в посока укрепване на българския дух и традиционни, семейни и християнски ценности, прирастът на населението остава отрицателен и все по-отрицателен.

Българските пенсионери умират. Въпреки засиленото им участие на пазара на труда и безспорните успехи на стратегиите за учене през целия живот през последните 10 години в посока развитие на умения и трудова и културна интеграция в третата възраст, средната продължителност на живота остава малко над 70 години и стремглаво намалява.

Българската работна ръка умира, най-вече като става небългарска, а в някои напълно изолирани случаи и чрез трудови злополуки. Въпреки безбройните кампании на държавата и на партньори от неправителствения и частен сектор, въпреки безспорните успехи в посока по-пълна интеграция между образованието и бизнеса, особено по програма „Готови за живота“ в партньорство с Германската камара на едрите предприемачи, милиони избират да развиват своите кариерни шансове в престижни компании за грижа за болни и възрастни в Италия, Гърция, Германия, както и в перспективни земеделски предприятия из цяла Западна Европа, особено на плантациите за ягоди и аспержи.
Изводът се налага от само себе си: щом като нищо не може да спре българската нация да умира, значи тя трябва незабавно да започне да ражда, и то по много. Спешно са ѝ необходими повече бебета – по-конкретно, по поне 2000 бебета на ден, от които 408 ще компенсират смъртността, а останалите 1592 ще вдъхват надежда.

Всъщност ползите от повече бебета са конкретни, много и безспорни. Доклад на Райхсминистериум фюр арбайт от 1943 г. показва, че в дългосрочен план всяко хубаво и добро новородено покачва БВП на страната с 0,00003 процентни пункта. Нехубавите и/или недобри бебета на свой ред са отлични за повишаване участието на пазара на труда в сегмента на нискоквалифицирания, неплатен и като цяло нечовешки труд, което на свой ред повишава научно-развойната и културна продукция с цели 0,1 процентни пункта. С други думи, всички бебета са полезни, макар и някои да са по-малко полезни от други и да трябва да се държат под контрол. В потвърждение идват и скорошни данни на Евростат, които са недвусмислени, че процентът деца, застрашени от социално изключване, живеещи в бедност и материални лишения, е обратнопропорционален на размера на дохода на най-горния децил сред подоходните групи, и значи колкото повече бебета, толкова по-богати ще бъдат най-богатите, което на свой ред напълно несъмнено носи безброй подобрения в живота на всички останали девет децила от София до Горни Лозен, и най-вече представлява ключов фактор за икономическия растеж.

Визията е кратка и пределно ясна: през 2030 г. България е страна, в която всяко лице с детеродни и всяко лице с осеменителни способности се възпроизвеждат в поне три други потенциални лица.

Ще прескоча приоритетите и стратегическите цели и ще премина директно към някои ключови мерки, които са ми любими:

2.1.5. Безплатни дози естроген и тестостерон за хормонално бедните.
2.3.4. Репродуктивна клиника във всеки квартал.
2.5.3. Пълно покриване от Здравната каса на репродуктивно-здравните услуги (без контрацепция и аборти) за всички семейства със сключен брак и висше образование. Пълно ликвидиране на такива услуги за всички останали.
3.1.8. Трудово-изправителни лагери за нежелаещите да се възпроизведат, и отделни за възпроизвелите се с над едно дете без брак и висше образование.
3.2.7. Отнемане на новородени на родители без брак и висше образование и осиновяване на същите от православни хетеро двойки в Русия.
4.5.1. Късно здравно образование като задължителна специализация във ВУЗ и академии за родители на работното място с акцент максимално възпроизводство.
6.2.1. С цел насърчаване на здравословния патриархат провеждане на ежегодни конкурси на национално, регионално и местно ниво за най-плодовит баща, най-навреме родила майка и други.

Не бих искал да разкривам повече, тъй като понастоящем заедно с екипа провеждаме серия от срещи с политически партии, и мога с гордост и радост да споделя, че срещаме огромен интерес. Така че очаквайте стратегията вече възприета и прилагана от вашата любима политическа сила много скоро!

*Същата цел - 9 млн. души население лансира днес и бившият служебен премиер Стефан Янев при представяне на приоритетите на новата си партия (бел. ред.). 

Текстът е публикуван с разрешението на автора Стан Додов.