OffNews.bg

За 3-ти март – ex post facto

Толкова много емоции и чужди знамена на Българския Национален празник – 3-ти март. Защо? Дали, защото е 2017 г. и след 20 дни има предсрочни парламентарни избори? Дали, защото не си четем историята или не искаме да я прочетем? Защо сме съгласни чужди очи и уста да ни казват какво е било? А не е минало толкова много време. Само 140 години от свободата, след 500 години турско робство, така както казва Иван Вазов.

Дали пък времето не е малко? Защо още не сме видели оригинала на Санстефанския договор? Той все още е скрит от Русия! Оригиналът на договора е заключен дълбоко в руските архиви, до които достъп все още няма никой, особено български историци. Защо го крият от нас? Крият го тези, които не разрешават участие на България при подписването му в Сан Стефано – на 19.02.1878 г. (днес 03.03). Защо делегацията се състои само от руснаци? Защо няма български първенци, при положение, че на Цариградската конференция – XII 1876 – I 1877 г. се признава съществуването на българска нация.

Много свидетелства има как изтъкнати българи – екзарх Антим I, Александър Богориди, Георги Кръстевич, поетът и журналист П. Р. Славейков и др. са готови да вземат участие на срещата, на която се определя съдбата на България. Руската делегация избира датата 19.02.1878 г., защото император Александър II на този ден през 1855 г. се възкачва на престола. На този ден през 1861 г. премахва крепостничеството в Русия и става „Цар освободител“ на руските селяни. Внушението е, да стане такъв и на българите, внушение, преследвано от граф Н. Игнатиев, наричан „Лъжко паша“, което внушение върви и до днес.

Санстефанска България е окупирана от руски окупационен корпус, който няма задължение и намерение да напусне България. Чак Берлинският договор от 13.07.1878 г. чл. 22, изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България. В официалните архивни руски документи и в българските дипломатически преписки до 9.09.1944 г., този период от нашата история е означен „руска окупация на България“, като дори се говори за България не като държава, а за „Балканска област“. Това се вижда в архивите на руския окупационен фонд и в „Авантюрите на руския царизъм“ от 1935г., с убийствения за всеки днешен русофил предговор на комунистическия лидер Васил Коларов. 

Свободата идва със смелостта и апостолското дело на Левски, с бунтовните стихове и дела на Ботев, с кръвта на априлци и батачани, с безстрашието на най-великите – Опълченците на Шипка. Те обръщат изхода на войната.

И ето я цената: България плаща с реки от кръв и тонове злато. 60 000 са убити на Шипка, Шейново, Плевен, София, Стара Загора, 32 тона злато, в български пари – 89 640 000 златни лева. Изплатено! Нищо не ни е дадено даром. Нашата свобода беше защитена и с перата на Виктор Юго, Лев Толстой, Достоевски, Гладстон, Чарлз Дарвин и Оскар Уайлд. В такъв ден сме признателни и към руските войни и доброволци румънци, финландци, поляци, украинци, сърби, черногорци, естонци, литовци, латвийци и други войни загинали в тази война. Те не само възславиха българската кауза, но се бориха за нея и ни завещаха да не забравяме, че свободата отлита, ако не я пазим и тачим, ако не се борим за нея всеки ден.

Съхранили достойнството на възрожденците, изграждайки държавността и институциите, ние българите вървим редом с европейските нации, избирайки още тогава – на 3 март 1878г. европейския път.

За нашите деца да опазим България. Да я направим силна.

За силна България в Европа.

----------

Грети Стефанова е председател на ДСБ р-н Красно село и общински съветник от ДСБ