Трима души в лодката, без да се брои министърът на финансите

Само че за разлика от добродушното куче на Джером Джером, министърът на финансите Владислав Горанов е алчен и безпощаден към обикновените хора. А отварачката за вмирисаната консерва на българската съдебна система е окончателно загубена. 

И не забавен и искрящ от хумор роман, а драма с криминален поръчков характер...

За какво става дума.

Фабулата:

Няколкостотин са възраженията на кредитори на банка КТБ /н/ по съдържанието и размера на приетите/неприетите им вземания или реда на удовлетворяване от КТБ в хода на изработването на окончателната листа на кредиторите, които по някакъв начин във времето ще бъдят „удовлетворявани” от масата на несъстояелността на КТБ. Голяма част от тях не бяха приети от синдиците на банката и бяха обжалвани пред съда. Делата по техните възражения бяха разпределени на различни съдийски състави на 6-то Търговско отделение на СГС. Различните състави определиха различни по размер държавни такси – от 25, 80 лв. или 4 % върху размера на претендираната сума за абсолютно идентични случаи – прекратяване на договор за цесия с обратно действие.

С писма и сигнали по въпроса за подсъдността на делата и размера на държавната такса се обърнахме до председателя на СГС Калоян Топалов, министъра на правосъдието Екатерина Захариева и до омбудсмана Мая Манолова. С конкретен протест:

- по отношение подсъдността на възраженията като акт за несъгласие с решението на синдиците на КТБ, тъй като мнението на редица от нашите юристи бе, че тези казуси са съставна част от процедурата по несъстоятелността на банка КТБ и следва да бъдат гледани само от съда по несъстояелността;

- по отношение на размера на определяната на равнище 4 % държавна такса, която е равносилна на отказ на правосъдие за стотици жертви на грабежа КТБ.

Съгласно наше проучване 130 са понастоящем депозираните в указаното 6-то Търговско отделение на СГС възражения и последващи жалби срещу определената държавна такса от 4 %. По жалбите е постановен отказ, а по част от тях вече има и определения на апелативни съдилища, потвърждаващи необходимостта от заплащането на 4 %-на държавна такса.

Конфликтът

Причина за вълната от недоволство е ЛОШОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, НЕСКОПОСАНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНО ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и ЛИПСАТА НА КОНКРЕТНИ РАЗПОРЕДБИ, които биха позволили на съдиите да прилагат различни норми за различните казуси.

Става въпрос за случаите, свързани с договори за цесии и прихващания на задължения срещу вземания, съобщени на квесторите на БНБ както преди датата на отнемане на лиценза на КТБ от БНБ, така и след това.

Съгласно ЗБН подадените след отнемането на лиценза на банката уведомления са невалидни, а датата на която са сключени договорите за цесия са иррелевантни към казуса, защото волеизявлението на две страни извън банката не касаело банката.

Единственият валиден документ и датата му било подаденото уведомление.

Оказа се, че, независимо от отнетия лиценз квесторите са наредили сумите да се вземат от сметките на кредиторите и да се преведат по новооткрити разплащателни сметки, което противоречи не само на логиката, но и на закона, тъй като с отнемането на банковия лиценз се прекратяват всякакви платежни операции. Но за какво спазване на закона става въпрос – та самата БНБ на 7 ноември 2014 г. си е превела суми от КТБ /н/, представляващи лихви по недопокрития размер на минималните задължителни парични резерви!!! Резерви върху размера на депозитите!!!

По отношение на самото прихващане на задължения срещу вземания законовите изисквания са спазени, прихващания няма. Логичното продължение би било квесторите да наредят връщането на сумите по сметките на вложителите. Което не е направено. Тези суми липсват, те не са по сметките на вложителите/кредиторите, не се водят и по сметките на кредитополучателите, с които са били сключени договори за цесии. Повече от половината от 130-те казуса, споменати по-горе, са свързани с описания механизъм на ЗАЛИЧАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БАНКАТА КЪМ КРЕДИТОРИТЕ НА БАНКАТА. Точно тези суми са предмет на обжалваните с възражения решения на синдиците, пролонгиращи фактическата кражба на средства на вложителите от квесторите.

Втората група от неприети вземания са отново по линия на цесиите, с тази разлика, че формално законните прихващания са атакувани от синдиците на КТБ. При окончателни решения по отмяната на тези прихващания сумите, които следва формално да се върнат в сметките на кредиторите, ИЗЧЕЗВАТ ПО СЪЩИЯ МЕХАНИЗЪМ. Няма ги никъде.

Съвсем друг е въпросът къде въобще по сметките в банката /?/ или другаде фигурират тези суми, използват ли се от синдиците и ръководещия ги Фонд за гарантиране на влоговете в банки за други не дотам законни операции, например да узаконят придобиванията на активи на КТБ от силни на деня като им придадат някаква парична стойност, отнета от недолюбваните от властта вложители в КТБ, или за други цели. Каквито и да са целите – операцията и действията на синдиците са незаконни.