Трима души в лодката, без да се брои министърът на финансите

Проблемът с цесиите и прихващанията започва от методиката, одобрена от квесторите за прихващане на вземания срещу задължения. Тя изисква задължителното откриване на нови разплащателни сметки, по които да бъдат преведени цедираните суми, и от тези сметки да бъдат прехвърлени на кредитополучателите за погасяване на техни вземания. Но тази методика на квесторите е преминала през одобрението на БНБ, в частност Димитър Костов и Нели Кордовска, които, вероятно не само са авторите й, но и отново по изключение, са допуснали нарушаване на собствените си заповеди и законите. По този начин ИЗЧЕЗНАХА ПРИВИЛЕГИРОВАНИТЕ ДЕПОЗИТИ В КТБ И БЯХА НЕЗАКОННО ИЗПЛАТЕНИ ОТ ФГВ КАТО ЗАЩИТЕНИ (НЕПРИВИЛЕГИРОВАНИ) ДЕПОЗИТИ, които следваше да бъдат третирани по режима на наложения специален надзор , валиден за всички останали депозанти.

Както вече сме сигнализирали прокуратурата и сме повдигали въпроса през медиите, самият режим на наложен особен надзор с конкретните му предписания и ограничения абсолютно забранява откриването на нови сметки и извършването на платежни операции. Въпреки това, квесторите са го нарушавали и преди, и след отнемането на лиценза на банката. Закононарушение е и откриването в края на октомври 2014 г. на нова събирателна разплащателна сметка на Министерството на финансите, по която са преведени депозитите на общини и държавни институции, но не само на държавни институции и фирми, и впоследствие тези суми са били покрити от държавния бюджет.

Развитието на юридическите казуси:

По съвет на юристите, които консултират организацията ни, всички наши членове подадоха възражения срещу нечуваната кражба, осъществена от квестори и синдици. В икономиката поне нищо не се губи – парите, преместени от едно място, трябва да се окажат на друго. Това друго място в КТБ е недостижимо за ограбените вложители. Те възразиха и срещу държавната такса от 4 % по няколко причини. Формално подобно изискване не съществува в ЗБН. Но силата на икономическата логика и странните /криминалните/ операции с активите на банката, извършвани от квестори и синдици, при очаквана от нас възвръщаемост на депозитите на кредиторите в рамките на до 5% изглежда напълно безсмислено те да платят 4 % държавна такса и още минимум 3 % като юридически хонорар. А съдейки по настървеността, с която ограбването им продължава вече по трета линия, най-вероятно изглежда да им бъдат присъдени и съдебните разходи.

Първоинстанционните дела масово завършиха за изследваните от нас случаи с налагане на 4 %-на такса. Последвалите решения и разпореждания на съдии определяха срокове за плащане на държавната такса и при неплащането й изискваха спиране на делата.
В последния месец много наши членове сигнализираха за внезапна отмяна на решения или разпореждания на съдии по тези дела с нови определения, насрочващи дата на съдебните заседания и препращащи плащането на държавната такса да бъде извършено пост-фактум от загубилата съответното дело страна – от възразилия кредитор или синдик /КТБ/. Нали Ви е ясно коя ще е загубилата страна? По този въпрос указания на съдебната власт са дадени още през декември 2014 г.

По този повод се обърнахме с писма до председателя на СГС г-н К. Топалов, омбудсмана г-жа М.Манолова и министъра на правосъдието г-жа Захариева. Любопитното е, че двете дами ни отговориха, че не могат да се месят в работата на съдебната система /съдийските състави/. Най-кратко казано, получените по изключение два отговора се свеждат до изразяване на съпричастност към проблемите на кредиторите на КТБ /н/. Г-жа Манолова заявява, че „няма правомощия по отношение осъществяването на съдебната власт, която съгласно чл. 117 на Конституцията на България била независима”...

Какво бе учудването ни, обаче, когато в средата на септември 2016 г. омбудсманът обяви, че предлага съдебната такса за кандидатите за европейско финансиране да падне поради това, че съдът сам си е определил такса от 4 % , а по други дела се плащало такса от 10 до 50 лв.

Всъщност това беше и нашето искане – омбудсманът да инициира законодателни промени в съответния закон, а не да се намесва в работата на „независимата” съдебна система. Мотивите на г-жа Манолова, че налагането на такива такси ограничава достъпа на гражданите до правосъдие и на практика отпада съдебният контрол, в случая върху актовете на синдиците на банка в несъстоятелност, бяха нашите мотиви в жалбата ни до нея. Фактически селективният подход, определено облагодетелстващ група лица и фирми, абонирани за европейските програми и средства, е висша форма на дискриминация спрямо огромна група от хора, упражнена от официалното лице, една от основните задачи на което е да противостои на всички форми на дискриминация и неравно третиране към определено лице, фирма или група хора.

Най-ясен бе отговорът на председателя на СГС г-н Топалов. „поставените въпроси в молбата относно определяне на дължими държавни такси по образувани дела и наличието на основания за спиране на производствата касаят преценката за допустимост на съответното производство и редовност на искането, поради което изцяло са от компетентността на съдебния състав, разглеждащ делото. Контролът върху правилността на така постановените актове е гарантиран чрез възможността на съответната страна, която счита за неправилно определена държавната такса, да обжалва по реда на инстанционния контрол акта на съда, с който са приложени неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията за внасянето й.”

Съдейки по съдържанието на отговора на сигнала ни г-н Топалов ясно индикира неблагоприятните последици от неплащането на държавната такса – прекратяване на делата, така, както са постановили в първоначалните решения съответните съдийски състави.

Така, както в древногръцката драма хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят, отговорът, очевидно по решение на боговете от Министерския съвет чрез ВСС, дойде с новите определения на първоинстанционните съдийски състави, които го материализираха в отмяна на предишните си решения и постановяване на гледане на делата, независимо от това дали е била платена държавната такса или не. Както и че губещата страна ще трябва да я плати. А то е ясно коя ще бъде губещата страна – възразилият срещу неправомерните действия на синдиците вложител в КТБ. Независимо дали подалите възражения и обжалващи решенията на синдиците искат или не, дали са подали молби за оттегляне на възраженията си. До гроб длъжници, чието съществуване /по-скоро депозирането на парите им в анатемосаната банка КТБ /сякаш е било предначертано да осигури не само всички блага на шепата грабители, но и извънбюджетната издръжка и премиите на съдебната система.

За скандалността на решението свидетелстват и две определения на САС, проито претендират за нормотворчество. Дали имат право техните решения да носят законодателна прецедентна сила е под въпрос.

В Определение №2940 от 18.08.2016 г., което, по наше мнение материализира волята на „боговете” и дава началото на поредния залп срещу вложителите в КТБ, съдиите от САС коментират правната страна на поставените по-горе въпроси:
....”Спорният въпрос се свежда до това – дължи ли се държавна такса при разглеждане от съда на възраженията по чл.66, ал.6 от 3БН?

Към настоящия момент няма практика на ВКС по този въпрос, а в специалния закон /ЗБН/ липсва разпоредба, касаеща дължимостта или недължимостта на държавна такса при разглеждане от съда на възраженията по чл.66, ал.6 от ЗБН.”

И цитират статия на д-р С.С. с предложените от него две възможни решения:

- „...че държавна такса не се дължи....защото става въпрос за специална процедура за защита на правата на вложителите в производството по банкова несъстоятелност, която защита изисква вложителите за бъдат улеснявани, а не възпрепятствани при упражняването на правата си;

- че държавната такса се дължи, но същата следва да бъде платена едва след произнасянето на съда по направеното възражение по чл.66, ал.6 от ЗБН и то само ако съдът е потвърдил решението на синдика за изключване на вземането на вложителя от списъка на приетите вземания Това възможно решение се обосновава с тезата, че разпоредбата на чл.66, ал.6 от ЗБН е сходна /близка по режим/ с тази на чл.694, ал.1 от ТЗ...”