Случаят със Скрипал може да отприщи война между специалните служби
*Текстът е на Константин Егерт от Дойче веле. Препечатваме го в превод от БТА.
Не познавам нито един човек, който да вярва, че през 2013 г. Борис Березовски се е самоубил в жилището на бившата си жена. Не ми се вярва и на мен. Борис Абрамович, с когото имахме бегло познанство, през живота си бе извършил куп недостойни постъпки, вероятно и престъпления. Същевременно (в което мнозина, но не и аз, ще съзрат парадокс) беше вярващ човек и знаеше със сигурност, че самоубийството е смъртен грях и води направо към ада.
"Делото Березовски" в ново издание?
Березовски е сред 14-те души, пристигнали от Русия, чиято смърт и до днес буди подозрения у мнозина във Великобритания. Разследването може да бъде подновено, ако правителството на Нейно величество се вслуша в призива, отправен от председателката на парламентарната комисия по вътрешни работи Ивет Купър. Тя прикани кабинета да разпореди нови следствия по тези 14 смъртни случая. Петнайсети и шестнайсети можеха да станат бившият полковник от руското Главно разузнавателно управление Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Те бяха открити в безсъзнание на пейка в центъра на град Солсбъри в Югоизточна Англия.
Осъден през 2006 г. в Русия за държавна измяна и разменен четири години по-късно за Ана Чапман и други руски агенти, Скрипал от осем години живееше на острова. Днес двамата с дъщеря му Юлия са в болница, в критично състояние. А министерският кабинет бе свикан на специално заседание. Хора от тайните служби и полицията разказаха на министрите какво се знае днес за случая, поверен на отдела за борба с тероризма към Скотланд Ярд.
Външният министър на Обединеното кралство Борис Джонсън заяви в Камарата на общините, че ако се получат доказателства за "руска следа" в делото Скрипал, Лондон ще предприеме ответни мерки - включително евентуален бойкот на световното по футбол. Остана впрочем неясно дали хипотетичният бойкот ще включва английските национали (единствения британски отбор, стигнал до финалите на СП 2018) или ще означава само официални британски представители да не участват в церемонията за откриване на шампионата в Русия. Подозренията веднага се насочиха към Москва - никой в кралството още не е забравил убийството на Александър Литвиненко.
Джеръми Корбин, банкерите и олигарсите
Скандалът се очертава да е шумен и сериозно да навреди на традиционните канали за руско влияние във Великобритания. Става дума главно за онези, които обслужват интересите на руски олигарси и семействата им - банкери, фирми, предлагащи суперлуксозни имоти, юридически кантори. Сред потенциалните "агенти за влияние" се споменават лобистите за енергийни компании, действащи в Русия, някои журналисти - главно (но не само) от левия спектър, също и редица депутати от парламента, най-вече евроскептици и изолационисти. Но за разлика от континентална Европа на преден план тук не е десницата, а Лейбъристката партия. От 2015 г. контролът върху ръководството й е в ръцете на левите ултраси. Партийният лидер Джереми Корбин е стар приятел на покойници като Съветския съюз, Уго Чавес и Фидел Кастро. И никак не обича НАТО и САЩ.
Литвиненко и Березовски загинаха още преди сегашната студена война номер две между Кремъл и Запада. Историята със Скрипал се случи в разгара й. Това ни кара да виждаме особен смисъл в станалото. В Лондон и по-специално в тайните служби мнозина отдавна ги сърбят ръцете да отмъстят не само на Кремъл, но и на собствените си елити заради очевидното нежелание да разследват как са умрели опонентите на Москва на британска територия.
Опасения да засегнат бизнеса на "Бритиш петролиъм" и на "Роял Дъч Шел" в Русия, също и страх от нови специални операции на Москва принуждаваха първо кабинета на лейбъриста Гордън Браун, после и този на премиера консерватор Дейвид Камерън, да потушават всички скандали "с руска следа" в тях. Нещата леко се промениха, след като избухна руско-украинската война. Случаят със Сергей Скрипал дава шанс на привържениците на твърдия курс в Лондон. Още повече с оглед на обвиненията в твърде мек подход, бездруго отправяни към сегашното правителство на Тереза Мей в Брюксел, където текат преговори за излизането на Великобритания от ЕС.
Отнемане на британското поданство? Няма проблем
Освен публични акции като бойкот на световното по футбол може да очакваме и стандартни: а) експулсиране на част от руските дипломати (случвало се е неведнъж); б) криминални дела срещу свързани с Кремъл олигарси, притежаващи активи във Великобритания; в) отнемане на поданството от натурализирани бивши руски граждани и членове на семействата им. Последната мярка - парадоксално наистина - е най-лесна за изпълнение.
Вътрешният министър на кралството има право да отнеме британското поданство на всеки натурализиран чужденец, ако е било получено чрез измама или... ако този акт би помогнал за "благото на обществото". Терминът "благо на обществото" може да се тълкува как ли не и министърът не е длъжен да обяснява как и защо.
Нещо повече, паспортът може да се отнеме, дори бившият му собственик да остане в крайна сметка съвсем без гражданство. Защото юридически погледнато, британското поданство е дар от монарха, с който от името на кралица Елизабет Втора се разпорежда шефът на МВР.
Новодошлите от Русия, сдобили се през последните 15-20 години с "Лъва и еднорога", както често наричат по традиция британските паспорти, са десетки хиляди. На някои от тях (безспорно на малцина) сега навярно им е нервно.
Тази история крие и още един аспект. Както заяви в "Гардиън" бившият му московски кореспондент Люк Хардинг, през Студената война, а и след това враждуващите специални служби спазвали едно неписано правило: страните, помилвали и разменили чуждите шпиони срещу свои, след това не закачат бившите си противници, нито ги заплашват. Това дава възможност да се поддържа доверие между правителствата - в случай, че пак се наложи размяна на изобличени агенти.
Сметне ли Лондон, че руските служби са нарушили негласната договорка, освен нови разследвания на тайните от последно време, включително смъртта на Березовски, ни чака и цялостна шпионска война между Русия и Обединеното кралство.
* * *
Коментарът отразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на "Дойче веле" като цяло. /БТА/