''Сирийци'' се докопват до властта в Кремъл

„ГеРеУшниците” (представители на Главното разузнавателно управление на Въоръжените сили на Русия – бел. пр.) изтласкаха „еФеСБешниците” (представители на Федералната служба за безопасност на Русия - бел. пр.) и се мъчат да изтръгнат от тях пулта за управление на кукления театър в Кремъл.

От края на април кланът ФСБ/СВР (Федералната служба за безопасност/Службата за външно разузнаване), включващ техните началници, съответно Александър Бортников, Сергей Наришкин, секретарят на Съвета по национална безопасност Николай Патрушев и други, бяха принудени да предадат на ГеРеУшниците текущото ръководство на бойните действия в Украйна. И тъй като повечето от ГеРеУшниците са участници във войната в Сирия, може да се каже, че властта в Кремъл преминава в ръцете на условните „сирийци”.

Конфликтът между „ГеРеУшниците” и „еФесБешниците” има дълга история, още от началото на 30-те години на миналия век, но тя е малко актуална в контекста на сегашния етап на войната в Украйна. По-важно е как „ГеРеУшниците” станаха силната партия в Кремъл и до какво може да доведе това.
Причината за техния успех стана явният провал на ФСБ и на СВР в организиране на нахлуването на 24-ти февруари. ФСБ обеща на ГРУ и на Генералния щаб, че нахлуването няма да срещне сериозна съпротива. „Вървете и не се бойте от нищо. Ние поработихме добре и с всички, с които в Украйна е необходимо се договорихме. Мостовете от Крим ще бъдат разминирани, украинската армия няма да окаже съпротива, а украинската полиция ще ви съдейства. На границата с Беларус, а така също в Черниговска, Сумска и Харковска области няма крупни съединения на Украйна, не се провежда мобилизация, Териториалната отбрана я има преди всичко на хартия. Министърът на отбраната призовава да не се изпада в паника и заявява, че притежава повече „джавелини”, отколкото танковете на Русия. Президентът уверява, че разузнаването на САЩ преувеличава, нахлуване няма да има, а ще има пролет и скара на открито”.
ФСБ също обеща на ГРУ и на Генералния щаб, че са се договорили за посрещането с цветя на армията „Z”, а също за тостове с водка с лютиви чушки (украински специалитет - бел. пр.).

В този план от армията за нахлуване и от ГРУ се изискваха буквално дреболии. Преди всичко да зашеметят цяла Украйна с ракетни и бомбени удари в най-неочакваните и далечни от границата с Русия места. След това морално да подтиснат властите и населението с броя на нахлуващите танкове и друга военна техника, а ако е необходимо и с повсеместни обстрели. Кулминация трябваше да стане стоварването на въздушен десант на летището в Гостомел и мълниеносното настъпление от там към Киевското предградие Печорск. За превземането на центъра на Киев бяха предвидени два дни. Службата за външно разузнаване твърдо гарантира ненамесата на САЩ, на НАТО и на когото и да било, сочейки, че чуждите дипломатически мисии масово напускат столицата.

„ГеРеУшниците” и генералите действаха строго по плана, но получиха не този резултат, който обеща и гарантира кланът на „еФеСБешниците”, към когото обаче ситуативно бяха включени и Шойгу и началника на ГЩ Герасимов. Когато за всички стана окончателно ясно, че нахлуването необратимо се развива не според плана, а загубите надхвърлят драстично всякакви норми и очаквания, тогава „ГеРеУшниците” и други от армейския елит устроиха тих бунт срещу „стрелците” (лична гвардия на царя в средновековна Русия – бел. пр.).

Сергей Климовский

Като резултат на служебно разследване бяха подложени директорът и заместник-директорът на Пето управление на ФСБ, като лица непосредствено отговорни за задкулисните договорености в Украйна и за осигуряването на „зелена улица” за нахлуването. След тях под следствие попаднаха още 150 „ЕфЕсБешници” на ръководни длъжности, готвели нахлуването.

Шойгу се превърна действително в „параден маршал”, както го нарича бившия „еФеСБешник” Гиркин (ръководител на операцията по завлядаването на части от Донбас през 2014 г. – бел. пр.), който отдавна работи за ГРУ под прикритие. За финал Герасимов беше изпратен в Изюм, да се ориентира на място, какво е „надробил” с плановете. Когато той пристигна на място, координатите на неговия щаб „изтекоха” до украинските артилеристи и те се възползваха от това.

В резултат на тихия бунт на „стрелците”, оперативното ръководство на новия „блиц криг” премина в ръцете на „сирийците”, от числото на бойните генерали и „ГеРеУшниците” – Александър Дворников – командващ на руската групировка в Украйна, Владимир Алексеев – заместник-началник на ГРУ и други.

„Сирийците” обвиниха „еФеСБешниците” за провала на „блицкрига” на 24-ти февруари и обявиха, че отсега те ще ръководят сами „блицкриг 2”, тъй като собственоръчно трябва да го изпълняват и на място имат по-правдива и пълна информация. „еФеСБешниците” се отказаха да задълбочават конфликта и предадоха пълномощията на „сирийците”, но издействаха за себе си управлението на всички окупирани територии и утвърдиха ръководителя на администрацията на президента Сергей Кириенко за главен началник по разграбването на ресурсите на Украйна. Шойгу беше оставен фиктивно на заемания пост като символ на стабилността.

На настоящия етап „сирийците” едва ли разполагат с цялостна военно-политическа програма под формата на единен документ, отразяващ техните възгледи и намерения. Но за тях може да се състави достатъчно пълна представа по действията и изказванията им, в това число и на Гиркин, който изпълнява ролята на техен рупор и пропагандист. Прикритието на ГРУ му позволява спокойно да живее в Москва и да критикува Путин и Шойгу за това, че не воюват както трябва.

„Сирийците” са привърженици на воденето на войната с твърди, крайни средства и на мащабните настъпления, при това не само до границата с Румъния и чрез окупацията на Молдова. В плановете им присъства отстраняването на Лукашенко колкото е възможно най-скоро, ликвидацията на държавата Беларус и включването на шесте беларуски области в състава на Руската Федерация с правата на отделни субекти. Ако успеят с този план, Минск ще се лиши от статута на столица и всяка от шестте области ще се ръководи пряко от Москва. Същото се планира и по отношение на Украйна, поради което „сирийците” са противници на „игрите” с т. нар. народни републики. Неотдавнашното обръщение на колаборанта от Херсон Кирил Стремуосов за обявяването на Херсон за субект на Руската Федерация без каквито и да било референдуми и без нова Херсонска народна република, е инициатива на „сирийците”.

Ако се съди по уклончивите отговори на президентския говорител Песков, за сега кланът на „еФеСБешниците” не е готов на отстъпки по някакви свои причини. По тези причини досега не е осъществено и „преформатирането” на двете „млади републики от Донбас” в две нови области на Руската Федерация.
По своите възгледи „сирийците” са чиста проба „рашисти” без идеологически излишества и заврънкулки. С цялата праволинейност на руския империализъм те заявяват, че никога не е имало и не съществуват никакви украинци и никакви белоруси, това са само „откъснати” части от руския народ.

За „сирийците” и за Гиркин думата „република” е противна не само по идеологически съображения, а защото в Русия са признати около тридесетина национални „републики” и автономни райони (“край” на руски - бел. ред) , половината от които ще избягат от империята при първа възможност.

В дадения момент „сирийците” настояват за открита мобилизация в Русия, за развръщането на огромна армия, за провеждането на икономиката на военни релси, за завоюването на Украйна, на Беларус и на Молдова, а също и за принуждаването на Литва да отстъпи коридор към руския анклав в Калининград. Не случайно в медиите в Русия през последните седмици се тиражира темата, че международното право позволява една държава да изисква от друга да предостави териториален коридор към свой етнически анклав, който не е свързан с основната държава.

За сега „сирийците” не се готвят за война с НАТО, независимо от всички декларации за възможено използване на ядрено оръжие от страна на Русия. Възможно и поради това, че групата актьори, които изобразяват Путин се контролират не от тях, а от клана ФСБ/СВР.
На този етап „сирийците” успяха да изтъргуват за себе си развързани ръце за водене на войната в Украйна. При това всички техни завоевателни планове не се отличават силно от проектите на клана ФСБ/СВР. И едните и другите възнамеряват да разширят империята до границите на бившия СССР в Европа, с изключение на страните от Прибалтика. А след това да се заемат с Казахстан и със страните от Централна Азия. Като обещаят на ЕС двадесет години спокойствие, а на САЩ, Япония и на другите държави от Югоизточна Азия – сто години „дружба” против Китай.

Основните разминавания между „сирийците” и „еФеСБешниците” във връзка с войната в Украйна са не толкова в методите за нейното водене, колкото в целите на войната.

Кланът на ФСБ/СВР е склонен настъплението да бъде прекратено на достигнатите рубежи, като не е уверен, че на този етап е необходимо да продължат активните действия за овладяването и на Николаевска и на Одеска области. „еФеСБешниците” са готови да отложат това с няколко години.
„ГеРеУшниците” напротив считат, че именно сега трябва да бъдат напълно овладяна и Украйна и Молдова и тази тема да бъде затворена за винаги. Така, че след десет години да дойде ред на „вечния руски въпрос” за проливите, за Цариград, за църквата Св. София и всичко останало.

А след това, при „благоприятен вятър” и до Йерусалим не е далече. Базите в Сирия – Хмеймим и Тартус могат да се окажат много полезни в такъв момент. И не случайно сирийските деца започнаха да учат в училище руски език.

Но за да могат „сирийците” да потеглят с танкове към Йерусалим, трябва първо да превземат Кремъл и да получат контрол върху групата актьори, които изобразяват Путин. За това те трябва напълно да получат надмощие над клана ФСБ/СВР. Това може да бъде постигнато като частично загубят от украинската армия условната битка на Донбас. Но като наистина разрушат от нейно име с мощни ракетно-бомбови удари около 22 юни Белгород и Курск.

Идеално е това да се проведе към 22 юни, за да бъдат включени всички пропагандни внушения с нападението на Третия райх против СССР през 1941 г. След това на „сирийците” не им остава друго, освен да обвинят „Путин” и неговото обкръжение от клана на ФСБ/СВР в некадърност и в неспособност да осигурят на армията всичко необходимо за победата. Всичко може да протече като римейк на събитията от 1991 г. с обяваването на извънредното положение и с опита властта да бъде поета от т. нар. Държавен съвет по извънредното положение. Или в друг формат.

Ако всичко протече по плана на „сирийците”, те веднага ще обяват пълна мобилизация и ще започнат пълномащабно настъпление срещу Украйна. В същото време ще изпратят Лукашенко в Чукотка да учи чукчите как се садят картофи.

„Сирийците„ ще извършат всичко това, независимо дали ще оставят „Путин” в Кремъл” под свой надзор, или дали ще се откажат от „този бренд”. По-вероятно е второто, защото брендът „Путин” силно се похаби и се нуждае от обновление.
Характерно е, че в Москва отново „оживя” професор Соловей, вещаещ промени и отново започна да предрича спешна медицинска операция на Путин, като описва здравословното му състояние и скорошното му слизане от властта.

Интересно е това, че на 13-ти май главата на Пентагона адмирал Лойд Остин за пръв път от 18-ти февруари позвъни на Шойгу и нещо го е напътствал по украинските работи .

Същия ден довереният съветник на Ердоган, Ибрахим Калин, който води преговорите за евакуацията в Турция на защитниците на Мариупол, даде интервю за турските медии. В него съобщи, че в Кремъл някаква група настоява срочно да започнат преговори за мир с Украйна и с представители на Запада. Калин увери, че Турция е готова да организира това в Истанбул.
Изглежда, че страните, участвали в срещата в Рамщайн и обявили за края на май нова среща, са добре осведомени за подводните течения и водовъртежи в Кремъл и искат към тази дата да имат по-ясна представа с коя от кремълските групировки има смисъл да се водят истински преговори

Сергей Климовский е украински историк и популярен блогер. Анализът е публикуван във фейсбук профила му.