Ще се напълни ли Европарламентът с глашатаи на Путин
Колко пъти Европа може да се спъне в един и същ камък? Когато руската пропаганда извади пачките и щедро подкрепи кампанията на Найджъл Фарадж за Брекзит и финансира "Националния фронт" на Марин Льо Пен във Франция, не последва смислена реакция. Същото се случи и когато Кремъл "наля" на каталунските сепаратисти и когато всички в Брюксел проспаха дезинформационната кампания около анексирането на украинския полуостров Крим и разпалването на конфликта в Донбас.
Днес играчите са сменени, но схемата си е същата.
Цивилизованият свят от години понася шамарите на руската пропаганда, но въпреки това дори и в момента още се лута по въпроса как точно да отговори. А наближават изборите за Европейски парламент (6-9 юни т. г.), след които има съвсем реална опасност московският диктатор да се окаже със сериозно присъствие в единствената пряко избирана институция, която представлява гражданите на Европейския съюз.
Разбира се, любовта към Путинова Русия е платена, а сумите, които получават "полезните ЕВРОидиоти" са такива, че родните "четирихилядници" могат само да завиждат.
Макар и бавно, маските падат все по-видимо и проблемът се дефинира все по-точно.
На 25 април депутатите в Европейския парламент с голямо мнозинство (429 гласа „за“, 27 „против“ и 48 „въздържал се“) гласуваха резолюция срещу руската намеса в европейската политика.
Изводите в документа са красноречиви. Подчертава се, че има достоверни твърдения, че някои членове на ЕП са получавали заплащане, за да разпространяват руска пропаганда и че Русия е основният източник на външна намеса и дезинформация в ЕС. Също така евродепутатите настояват германската крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" публично да обяви финансовите си отношения с Кремъл, а политическото ръководство в ЕС и държавите членки да противодействат незабавно и енергично на руската намеса.
Според ЕП вече е разкрита технологията на Кремъл да организира опити за намеса и подкопаване на европейските демократични процеси. Данните са съвсем пресни и са изключително сериозни.
През март т. г. мащабна мрежа за разпространение на руска пропаганда беше разкрита след разследване на чешките тайни служби. Премиерът на Чехия Петр Фиала съобщи, че базираният в Прага новинарски уебсайт "Гласът на Европа” е бил в центъра на схемата на Москва. Целта е била да се ограничи помощта за Украйна, изпращана от Европейския съюз (ЕС).
Новинарският сайт е публикувал редица изказвания на политици, които искат от ЕС да спре помощите за Украйна. На европейски политици, които са работили за тази кауза, им е било плащано, като средствата за това са били осигурени от Русия. За някои от тях дори се твърди, че са спонсорирали предизборните си кампании за предстоящите европейски избори именно с руски пари.
Крайнодесните обичат Путин. Срещу много пари, естествено
Германското издание "Шпигел” публикува разследване, според което парите са били изплащани или в брой, или в криптовалути на лични срещи в Прага. Според разкритията става въпрос за няколкостотин хиляди евро. Те са били изплащани на политици от Германия, Белгия, Франция, Унгария, Нидерландия и Полша. Стана ясно и че са замесени и политици от германската партия "Алтернатива за Германия” (АзГ) като изплуваха имената на Максимилиан Кра и Петр Бистром. Първият от тях е водещият кандидат на крайнодесните за предстоящите избори за Европейски парламент.
Не по-малко интересно е кой всъщност е организаторът на схемата.
Премиерът на Чехия Фиала бе категоричен, че човекът, който стои зад изданието "Гласът на Европа” е Виктор Медведчук, по-известен с прякора си Кума на Путин. Той е проруски бивш политик, олигарх и медиен магнат от Украйна. Партията на Медведчук "Опозиционна платформа - за живота" бе втората по големина във Върховната рада преди да бъде забранена след пълномащабната руска инвазия. Милиардерът бе заловен от украинските власти при опит да избяга от страната, а по-късно бе предаден на Москва. А за това колко е важен Медведчук за Кремъл и Путин е показателен платеният "откуп". Той бе разменен срещу над 200 бойци от полка Азов, пленени в Азовстал.
След разследването на чешкото разузнаване за "Гласът на Европа" и Максимилиан Кра, името на германският политик излезе и от друг много сходен и любопитен сюжет. Германски медии съобщиха, че водещият кандидат на "Алтернатива за Германия" (АзГ) е бил разпитван от американското ФБР за възможни плащания от проруски благодетели и че това се е случило още през декември 2023 г. Тогава Кра е бил в САЩ на посещение на събитие на Младите републиканци (Young Republicans) в Ню Йорк.
"Бях разпитан като свидетел за контактите си в Украйна, да. Предоставих съответната информация", коментира германският политик пред ДПА.
Според разследване на "Шпигел" и Цет Де Еф подозренията на американските следователи били събудени от чат съобщение, в което проруски активист уверявал, че проблем с "компенсацията" на "техническите разходи" на Кра е бил решен.
От май нататък "нещата ще бъдат, както бяха преди февруари". Формулировката навежда на мисълта, че на Кра в продължение на неопределен период от време може да е било плащано тайно, се допълва в медийната информация. Властите в момента проверяват случая.
Кра заяви, че никога не е крил контактите си с проруския активист, и посочи, че това може да бъде проверено в профила му в Инстаграм.
"Обвиненията са нелепи и изфабрикувани", каза той и добави "нито плащания, нито парични облаги, нито каквато и да е друга компенсация".
Но според ново проучване на германското издание Билд, дори и 25% от избирателите на собствената му партия не му вярват и ясно виждат, че АзГ има зависимости от Кремъл.
Щирлиц в Европарламента
Всъщност резолюцията на ЕП от 25-и април е втората такава за по-малко от два месеца. На 8 февруари бе гласуван документът "Русиягейт", в който се казва, че избрани политици и партии в Европа съзнателно обслужват интересите на Русия, като подкопават единството и демокрацията на ЕС. Тази резолюция също бе гласувана с голямо мнозинство, а сред вносителите ѝ бе и българският евродепутат Илхан Кючук.
Конкретният повод за нея също има българска нишка. Дебатът бе свикан след разкритията на сайта „Инсайдър“, че латвийската евродепутатка Татяна Жданока поне от 20 години насам е агент на руската Федерална служба за сигурност (бившата КГБ). Един от авторите на публикацията е българският разследващ журналист Христо Грозев.
"Москва вербува някои евродепутати като „агенти на влияние“ и е създала зависимости чрез някои европейски политически партии, включително чрез финансиране. След това тези партии действат като проводници на руската пропаганда и обслужват интересите на Русия", се казва в документа.
Сега в ЕП се говори за "съвместна и енергична реакция за противодействие на намесата на Кремъл".
Според евродепутатите отговорът на ЕС на тези заплахи може да бъде ефективен само ако се основава на "хоризонтален, цялостен и дългосрочен политически подход, осъществен съвместно от ЕС и неговите държави членки".
Резолюцията от 25 април призовава Съвета на ЕС да включи в предстоящия 14-и пакет от санкции срещу Русия подкрепяните от Кремъл медии, други излъчващи и медийни организации и лица, отговорни за пропагандни и дезинформационни кампании в ЕС.
Като стъпка в тази посока може да се тълкува и съвсем новата инициативата на няколко евродепутати, сред които и Андрей Ковачев, които изпратиха писмо до 15 световни корпорации да спрат да рекламират в прокремълски медии на Балканите. Компаниите, към които е насочено писмото, са Lidl, Delhaize Group, Procter & Gambler, Coca-Cola, A1, Yettel, Ferrero, Heineken, Mars, Mondelez, L'Oréal, GlaxoSmithKlein (GSK), Bosch, Samsung и Amazon.
А къде е България?
Европарламентът изразява безпокойство относно ръста на опитите на Русия за намеса в предстоящите избори за българския национален парламент на 9 юни 2024 г. Според евродепутатите е обезпокоително съществуването на мрежа от агенти по дезинформация, действащи в платформите на социалните медии, в традиционните медии, академичните среди, неправителствените организации и политическите партии, и относно руския контрол върху тази мрежа.
Евродепутатите изразяват и силна загриженост относно многобройните имоти на територията на България, които понастоящем са собственост на руски органи, като някои от тези имоти са от стратегическо значение и служат като центрове на руско влияние и оказване на натиск върху демократичните процеси в страната.