Русия масово мобилизира мюсюлмани за войната в Украйна

Русия все още не е в състояние да поднови настъплението си в Донбас. Нашето преимущество е във времето. Ние им организирахме своеобразен „конвейр”. Те не успяват да компенсират постоянните загуби в личен състав за попълване на подразделенията и частите. Защото са непрекъснато обект на нашето огнево поразяване. На отделни направления се водят неконтактни бойни действия с ограничена продължителност, а на изток боевете са тежки, с използването на целия арсенал на тежките оръжия.

Постъпват данни за подвеждането в района около Белгород на още една бригада оперативно-тактически ракети „Искандер”, което ще позволи на руснаците да нанасят удари по практически цялата територия на Украйна.

Засега те запазват превес над Въоръжените сили на Украйна единствено в способностите да нанасят ракетни удари от дълбочина и в действията на авиацията.

В момента руснаците провеждат скрита мобилизация с цел да съберат около 60000 подготвени запасни, главно от Краснодарския край, Перм, Дагестан, Ингушетия и Калмикия. Ингушите и дагестанците, кабардино-балкарците, като цяло народите на Кавказ имат положително отношение към службата в армията. Те активно бяха привличани във всички конфлики, в които досега участваше Русия. Дагестанците представляват етническата група с най-големи загуби в личен състав, на сегашния етап от войната. Загиналите от големите центрове Москва, Санк Петербург сред низшите чинове са единици.

От гледна точка на възможното активизиране на центробежните тенденции в Руската федерация след войната, наблюдаваме „утилизирането” на значителен брой активни военнослужащи именно от републиките, които ще търсят самостоятелност от Москва.

Тук може да се добави и религиозната компонента. Кавказките народи са предимно мюсюлмански.

Никой няма да воюва пряко за Украйна. Ние воюваме сами, за себе си. И в допълнение ние воюваме и за НАТО.

Ако днес цел на Запада е да бъде сменен управляващия елит в Русия, очевидно войната се води в две плоскости. За нас това е национално-освободителна война. А Западът с нашите ръце решава свои геополитически задачи за елиминирането на диктаторския режим на Путин и за ликвидирането на Русия като играч на геополитиченската арена.

В основата на всяка война лежат или преразпределянето на сферите на влияние, или на енергоресурсите. Нашия конкретен случай има отношение към Юзевското находище на шистов газ. (Счита се за едно от най-големите в Евроазийския континент. Обхваща част от територията на Донецка и Луганска области с площ около 8000 квадратни километра. Запасите си изчисляват на поне 3.6 трилиона куб. м – бел. ред.) Който владее това находище може да диктува цените на газа, поне в Европа.

Мариупол отклонява значителни сили на противника. Колкото повече се държи Мариупол, толкова по-лесно ще воюваме в Донбас. Съществува пряка зависимост. Ако не дай Боже защитата на Мариупол се срине, цялата маса войски на проитвника ще се „изсипе” срещу нашите сили в Донбас. Това значително ще повиши плътността на руските войски и техния настъпателен потенциал. Което по никой начин не трябва да бъде допуснато.

Херсон в този план представлява съществена помощ както за Мариупол, така и за Донбас. Ако ние бъдем в състояние да преминем в настъпателни действие там, противникът ще бъде принуден да прехвърли в този участък сили както от Мариупол, така и от Донбас.

А Изюм е ключ към военния успех в цялата кампания. Те искат с настъплението от Изюм да излязат в тил и да обкръжат нашата групировка в Донбас на Луганското направление. Ако ние не допуснем това, може да считаме, че сме пречупили хода на военната кампания в своя полза.