„Реставрация“, „консервация“ или ново строителство: бутафория и заслужена жлъч

Пиша този текст по повод материала „Реставрацията на Ларгото: бутафория ли пресилена жлъч“ от г-н Калоян Константинов. Изглежда, че е нужно доизясняване на използваните термини.

Това не е реставрация

На софийското Ларго между ЦУМ, Баня баши джамия и бул. „Мария Луиза“ тече строителна работа върху терена с късноантичните руини. Това не е реставрация, защото археолози и реставратори, свързани с проекта от страна на Министерството на културата, твърдят, че става дума само за консервиране. Всички надзиждания в рамките на обекта са с цел спасяване на останките от древни зидове, както твърдят например доц. д-р Бони Петрунова (заместник-министър на културата), проф. Валентин Тодоров (консултант на реставраторския екип) и д-р Марио Иванов, археолог. Поне това чух на първата експертна среща по темата в Министерството на културата вчера, 14 октомври. Чуха го и журналисти от доста медии. На Ларгото не се извършва реставрация.

Това е консервация?

Въпреки че очите на минувачите виждат трупане на нов строителен материал (облицовъчни плочи от строителен мрамор и нови тухли), реставраторският и археологическият екип, както и високите функционери от Министерството на културата настояват, че на Ларгото се извършва консервация. Тоест надзижданията са съвсем ниски, оставя се максимално голямото възможно количество оригинален материал – най-вече камъни, но дори и известно количество тухли. Спасява се късноантичният хоризонт, укрепва се онази част, която е заплашена от срутване или потъване заради подпочвени и дъждовни води, а на някои места, където все пак се налага по-сериозно надграждане, се оставят „прозорци“ към оригинален материал, за не се губи впечатлението за древни руини. Целта е по-скоро научна и популяризаторски образователна, отколкото чисто туристическа или естетическа, така че в действителност се спазват най-минималистичните, консервативни изисквания на археологическия и реставраторския професионализъм. Дори още не е решено как да бъдат състарени съвсем малкото на брой и вид нови места – дали с химикали, или под естественото въздейстие на времето. На някои места, където евентуално, въпреки всички грижи може и да са допуснати малки неточности, е възможно да има „корекции“, тоест частично разрушаване на излишното надзиждане. Автентичност и съхраняване преди всичко! Отново – това са твърденията на специалистите към Министерството на културата под мекия натиск на Столична община заради идващите местни избори и неочаквания медиен натиск след граждански сигнали за бутафорно строителство сред руините.

Това е... бутафория

„Малко бутафория ще допринесе много“, това са думи на министъра на културата. След като археолозите и реставраторите са изказали мненията си и са направили, каквото са могли за оставащата под открито небе част от големия археологически комплекс на Ларгото, се намесва архитект със свой проект за крайния вид на мястото. В случая Министерството на културата се спира на арх. Юлий Фърков. Негов е проектът за Небет тепе в Пловдив – читателите ще си спомнят, че този проект за четиринадесетметрова (!) кула беше осмян от пловдивчани и тогава не само самият план, но и рекламиращият го директор на НИМ Божидар Димитров беше остракиран. На арх. Фърков принадлежи и проектът за крепостта Цари Мали град при Белчин баня. Крепостта е печално известна с несъразмерно широкия си за размера на стената и фланкиращите кули вход, оставящ впечатлението, че строителите на оригиналния обект са искали той да бъде лесен за превземане. Пред самата порта обаче е направена „църква“, която не дава фортификационни предимства, а просто запречва пътя. Отделна тема е доколко „църквата“ наистина е такава със стъклените пана на възрожденски деятели, окачени на мястото на икони вътре. В професионалните среди арх. Фърков е познат със схващането си, че археологическите обекти трябва да се завършват „до зъбер“, което не се харесва на археолози и реставратори, за които миналото има собствена стойност, по-голяма от тази на артистичната визия. В случая със софийското Ларго проектът на арх. Фърков е добавил около метър нови тухлени зидове към сграда с монументален вход в средата на обекта. Това е опасно за съществуващите антични основи на сградата, ако те не са и направо унищожени – а и се вижда надалеч по съвсем неестествен начин, провокирал гражданските и медийни реакции. Арх. Фърков е искал да добави и две декоративни арки към сградата – но поне тази част от плана вероятно няма да се осъществи заради създалите се настроения. Освен това, Столична община в лицето на заместник-кмета по култура д-р Чобанов вече открито настоява за „корекции“, тоест за разрушаване на част от злополучния нов зид, появил се заради първоначалната форма на проекта на арх. Фърков. Остава въпросът защо Министерството на културата продължава да сблъсква един и същи архитект с професионалните мнения на археолози и реставратори – и да предпочита неговите проекти. Стои и проблемът с отхвърлените от Министерството предписания на Националния институт за недвижимото културно наследство, които също са препоръчвали много по-консервативен подход в случая. Резултатът от това неразбирателство е не само надграждането, но и допълнителни разходи по проекта. Може би вече цитираните думи на министър Рашидов за „полезната“ бутафория обясняват тази нагласа.

Какво предстои?

Можем само да се надяваме, че срещите на работната комисия на археолози, реставратори, архитекти и представители на гражданското общество ще бъде от полза за бъдещето на откритата част от разкопките при Ларгото.