Речта на председателя Юнкер от времената на зрелия социализъм

Речта на председателя Юнкер. Като от времената на зрелия социализъм. Тази реч вече бе писана, редактирана, четена, слушана, печатана. Някъде в 80-те, някъде във „великии могучии“, и/или в партийния дом в Правец. Много пъти.

Скучна, сива, монотонна и отегчителна. Произнесена с монотонен и равен глас, без идея, без емоция, без жар, без вяра. Отбита като досаден и задължителен доклад на партиен секретар пред н-ската низова партийна организация в н-ския окръжен град през 1973 или на председател на ТКСЗ. Реч, наречена „годишна реч за състоянието на Съюза“, но подплатена със задължителните и тогава, и сега клишета. Тогава за неизбежната победа на комунистическата революция, основана на марксизма-ленинизма и великите успехи на реалния социализъм, днес - обичайните мулти-култи полит-коректни глупотевини.

Господин Юнкер говори така, сякаш не си вярва, знае, че му личи, но не му пука особено. Обясни, че е стар колкото европейската идея. Малко спомена за британския референдум, като повтори старата си теза, за това че британското правителство трябва да активира чл. 50 от Договора за ЕС незабавно, спомена за мигрантите, предложи тероризма да се бори с откритост и толерантност, громи вяло популистите и толкова.

Председателите на съглашателските „мейнстрийм“ политически групи - ЕНП, Социалисти & демократи и Либерали също не ни разочароваха и не изневериха на очакваните празнословия.

Председателят Юнкер наблегна на безжичния интернет и на необходимостта от 5G. Председателят на ЕНП, Вебер, заяви, че лятото е било много добро, цитира Джейн и Матео, млади британка и италианец и предложи всеки младеж, навършил 18 години, да получава безплатен билет, за да обиколят Европа и да я разгледат.

Председателят на Социалистите & Демократите Питела се опита да изиграе италианска емоция, но и той не си даде много зор и се обяви срещу криворазбраните патриоти. Председателят на либералите Ги Верхофстад, който мълчи като комунист на разпит, когато някой го попита какви точно либерални ценности изповядва неговия член Пеевски, известен като фанатичен федералист, заяви, че лекарството срещу рака на национализма е Европа.

Толкоз, уважаеми дами и господа. Това са им проблемите. В техния свят няма ислямски тероризъм, няма нашествие от нелегални имигранти, няма нападения над хиляди жени в Кьолн, няма знайни и незнайни джихадисти, регистрирани като „бежанци“ и вилнеещи из Европа с кирки, лопати, брадви, мачетета, камиони, бомби и каквото им попадне. За тях явно няма цивилизационен разлом, идейна безпътица на европейския проект, нарастващ гняв сред европейските граждани.

Подобно заравяне на главата в пясъка трудно може да бъде обяснено разумно. Защото съвсем очевидно ЕС в момента е в ценностна, идейна и политическа криза, което не значи, че е лош само по себе си. Означава, че се организира и управлява погрешно и лошо. Затова се нуждае от реформа, прощавайте за емоцията, която тази дума предизвиква в българския читател. Институционална реформа. Промяна. На начина, по който се вземат важните политически решения. Не тези, засягащи бързия интернет.

Нуждае се от основна реформа на общата си бежанска и миграционна политика. Трябва категорично и еднозначно да бъдат изоставени безумните идеи за „релокация“ на нелегални имигранти и да бъдат обсъдени предложените мерки за отблъскване на нелегалните имигранти от външните граници на ЕС. Наложителна е реформата в общностното право, по-точно в текстовете на Дъблинските регламенти.

Тези регламенти застрашават националния ни интерес и националната ни сигурност поради географското ни положение и поради факта, че правителствата на Република България стриктно спазваха общностното право, за разлика от съседни държави, членове на ЕС. От 2010 година до края на 2015 броя на потърсилите убежище у нас е 33 269, а издадените решения са 28 300.

Наложителна е редакцията или премахването на членове 23, 24, 25 и 29 от Дъблинския регламент, където са посочени условията, при които нелегалният имигрант може и трябва да бъде върнат в държавата на първоначална регистрация.

Връщането на вече регистрирани имигранти и навлизането на нови на българска територия ще доведе до колапс на социалната, здравната и образователната ни системи, както и до тежка криза в сигурността. Видяхме първите симптоми на надвисващата катастрофа в Харманли, "Овча купел" и навсякъде около лагерите за нелегални имигранти на българска територия.

Но дори тези изключително важни проблеми не са единствените, които трябва незабавно да бъдат обсъдени на ниво Европейски парламент. Необходимо е формулирането на политическите цели на ЕС в средносрочен и дългосрочен план. В хоризонт до поне 50 години. Необходимо е ясното, еднозначното, категоричното отхвърляне на идеята за превръщането на ЕС в свръхдържава, в Пан-Европа, в Европейски съединени щати.

В този смисъл въпросът за общата охрана и отбрана също трябва да бъде еднозначно разрешен. Веднъж завинаги. Идеята за обща европейска армия е меко казано несъстоятелна, при положение че членовете на ЕС са и членове на НАТО. Два паралелни военно-политически съюза, в които да членуват едни и същи държави, е очевидна глупост.

Необходимо е да бъдат поставени въпросите за културната, националната, религиозната идентичност и самосъзнание на европейските нации в светлината на милионите мюсюлмани, които нахлуват на територията на континента. Незаобиколим е дебатът за нормативното признаване на християнските корени на европейските нации.

Незаобиколим е дебатът за причините за резултата от референдума в Обединеното кралство. Политическите причини.

Незаобиколим е дебатът по предложенията на Вишеградската четворка, към която се присъедини и Австрия. Прочее, България трябва да стане част от Вишеградската група. Унгария Полша, Чехия и Словакия показват пътя, по който трябва да върви Европа: силни нации, силен Европейски съюз. ЕС има шанс само като Европа на нациите и когато излъчва повече сила и отбранява границите си ефективно и общо.

Тези въпроси трябваше да бъдат обсъдени днес. И в речта на председателя на ЕК и в коментарите на председателите на парламентарните групи. Това са важните въпроси. Не ги чухме.

Жалко.