При мажоритарна система 3/4 от местата в парламента ще са за ГЕРБ и БСП

Има една основна разлика между мажоритарните системи и пропорционалните:

Мажоритарните (поне тези, които обсъждаме и за които гласувахме на референдума) дават голям бонус от места в парламента на първите две партии. В същото време те отнемат места от тези, полагащи се на малките партии според народния вот.

Така, ако първите две партии имат заедно около 47% от вота (както са ГЕРБ и БСП в момента), те спокойно могат да имат около и дори над 3/4 от местата в парламента при мажоритарна система. Останалите партии, които заедно имат 53%, ще си поделят само около 25% от местата в парламента.

Изводи:

1) След като това е важното последствие от една мажоритарна избирателна система, не е ясно защо никой от защитниците й не го обясни и защити. Вместо това хората се подвеждат като им се обяснява, че щяло да има повече от две партии в парламента и така било в Англия и Франция. Да, там има повече от две партии, но първите две получават лъвски пай, много над реалната им тежест, а останалите - символично присъствие. Във Великобритания първите две партии (консерватори и лейбъристи) имат около 5/6-ти от националното представителство. Във Франция първите две партии (социалисти и републиканци) имат 474 от 577 места общо. И в двата случая партия с под 37% от националния вот има АБСОЛЮТНО мнозинство;

2) Може да се предполага, че ако такава система бъде въведена у нас, политическото състезание ще бъде изкуствено сведено до ГЕРБ-БСП или до ГЕРБ–Патриоти (както в Унгария). Защо се налага това? Какви са аргументите в полза на подобно инженерство? Хората искат ли това да се случи наистина, или просто беше много удобно да не им се обясни, какво точно ще се случи;

3) Всички останали "предимства" на мажоритарната система - като например възможността да гласуваш за конкретна личност - се дават и от варианти на пропорционалната система: например чрез преференциалното гласуване или немската "персонализирана" пропорционална система. Избирайки ТОЧНО варианта с мажоритарни избори на два тура с абсолютно мнозинство, организаторите на референдума показват, че са целели точно свеждането на състезанието до две основни сили, свръхпредставени спрямо останалите. (Възможно е, обаче, организаторите просто да не са били наясно с важните последици от институционални решения и да са заразили и гражданите с тази неяснота.);

4) Огромна маса хора са гласували за мажоритарни избори - редно е парламентът да се съобрази с това решение. Поради липсата на адекватна кампания за същностната характеристика на мажоритарната избирателна система, НС не бива да се чувства обвързан точно с посочения във въпроса вариант. Немската система на персонализиран пропорционален вот също би отговорила на представите на хората за "мажоритарно гласуване". Поне това сериозно трябва да се обмисли в парламента.

Текстът на политолога Даниел Смилов е публикуван на страницата му във фейсбук. Заглавието е на редакцията.