Ние, руснаците, изгубихме войната. И никого не освободихме в Източна Европа

Валерия Новодворская, която почина преди две години в Москва, беше едно от знаковите лица на дисидентското и либералното движение в Русия. До краха на СССР тя е арестувана 17 пъти. Новодворская често провокираше руската публика, привикнала с митологемите за Втората световна война и Деня на победата, с безкомпромисната си позиция, основана на факти и аргументи и лишена от типичната за постсъветската пропаганда патетика. Публикуваме за пръв път на български изказването ѝ от дискусията "Правото на истината за войната", проведена на 8 май 2007 година в студиото на Радио "Свобода".

Истината за войната всъщност е тъжна. И най-голямата истина, за която никой не иска да говори - защото заради този мит много генерални секретари направиха кариера, а и днес още един президент разчита на този мит, един президент с фамилия Путин, е, че ние изгубихме тази война.

Оказа се, че единствената загубила страна е - не това, че СССР, по дяволите СССР, е изгубил от империята на злото, а Русия изгуби. Тоест много от нас, още преди да се родим, се оказахме губещи. Защото нищо не получихме в резултат на военната победа, а 27 милиона паднаха в жертва. И този мит хич не е безобиден.

В Естония, например, загива младеж на 20 години. Защото го застига мита, застига го лъжата за войната и го убива, а можеше още да е жив, ако от самото начало му беше казано ясно, че ние никого не сме освобождавали в Източна Европа. И не бива да очакваме никаква благодарност, макар Альоша, Саша, Вася искрено да са вярвали, че са освободители, защото са им хвърляли цветя - хвърляли са им, защото изстрадали от немците, хората са си мислели, че Альоша, Саша, Вася са освободители. А след освободителите пристигат ченгетата и започва терорът. И тези естонци, които после са изпратени в Сибир, няма как да приемат това за освобождение. Ако това от самото начало беше известно, едва ли някой млад човек щеше да тръгне да жертва живота си за парче бронз, което стои тук или там.

Още един неприятен факт - изобщо всички паметници в Западна Европа по тази тема и даже знаменитият солдат със спасеното момиче на ръце - това е абсолютно ненужно. Друга работа е, че германците няма да посмеят да пипнат тази скулптура, те знаят историческата си вина, те помнят какво са направили, затова и не махат този паметник. Но цялата беда е в това, че този, който е чел мемоарите на Лев Копелев, съветския майор, знае какво са натворили съветските войници - не всички, но много от тях - на територията на окупирана Германия. Това, което са натворили, не отстъпва на това, което са направили есесовците у нас. Ненапразно се налага маршал Рокоссовский да издава заповеди за разстрел на място за мародерство, за насилие над мирното население. Тоест - няма за какво да се хвалим и като цяло няма нищо за празнуване.

Разбира се, англичаните, американците, французите имат основание да си спомнят с добро тези 27 милиона, които са загинали, за да живеят англичаните, американците, французите спокойно, сито и щастливо. Не знам дали ги почитат или не. Но, простете, нито чехите, нито поляците, нито естонците, нито литовците, нито латвийците, нито унгарците нямат никакво основание да са благодарни - и това също е вярно. Ето защо трябва да търсим друго основание, друг постамент за нашата гордост. Но този мит трябва да бъде разобличен, защото ние 60 години живеем в мит и напълно загубихме представа за реалността.