Мерките на правителството са глупави. Скоро никой няма да иска да работи

Когато се говори за това дали бизнесът има капацитет да се възползва от помощта не трябва да се правят обобщения. Възможно е на места малкият и среден бизнес да няма капацитет да се възползва от мерките на правителството, но въпросът е какъв е дизайнът на мерките и за кой се правят, след като бизнесът няма капацитет да се възползва.

Мерките в подкрепа на бизнеса трябва да бъдат направени така, че той да може да се възползва от тях с наличния си капацитет, защото той няма откъде да вземе друг, особено по време на криза.

Трябва да има прости и лесни за прилагане правила, да има известна универсалност на мерките. В момента имаме три мерки – 60/40, 80/20 и 80/0, които могат да бъдат в една. Само 80/0 е адекватна, такава каквато е позната по света. Никъде по света няма 100% компенсиране на отсъстващ доход. Ще бъде по-остър - тази глупост се допуска само у нас. Работещият човек да живее по-лошо, отколкото този, който работи. Не може един човек, който не работи да има същия доход като този, който работи, имайки по-малък разход от него, защото не пътува, храни се вкъщи и т.н. Никъде по света не се компенсира на 100% отсъстващия доход, защото за тази компенсация плащат работещите. Получава се следното: работещите плащат на неработещите пълна заплата и живеят по-лошо. Ако това продължи достатъчно дълго, тогава никой няма да иска да работи. По тази причина никъде по света, освен в България, няма такава измислена мярка.

Заради този дизайн имаме 120 хиляди безработни повече. Те се появиха основно през месец април, когато имаше призив да се продадат коли и с тях да се плащат заплати. Това беше изстреляно без да се съобразява, че малкият бизнес не разполага с такива коли, с които да плаща заплати, а големият – съвсем. Там една кола може да плати заплатите за два часа, а не за три месеца. Това се разбра лека-полека, но струва над 120 хиляди семейства оставени без препитание, 120 хиляди съдби. Ние предупредихме, че подобно нещо не трябва да се допуска.

Тези три мерки би следвало от началото на годината да се обединят и да придобият този дизайн, който съществува в целия свят, а не само в ЕС. Компенсира се частично отсъстващият доход. За времето когато не се работи държавата плаща в различните страни между 60 и 90%, но никъде не е 100% и никъде не е под 60%. 60% се плаща при безработица, тук става дума за временна безработица на работното място. Хората запазват работните си места, временно остават без работа и за времето, което са без нея държавата им компенсира доход. Няма нищо сложно.

Едната посока на подкрепа на икономиката е по линия на заетостта. Европейската комисия препоръча и разреши като държавна помощ подкрепа за предприятията за постоянните им разходи, особено на тези бизнеси, на които им е забранено да работят, които са затворени с акт на държавната администрация. ЕК казва, че за всички, които имат спад по-голям от 30% държавата може да ги подкрепи, като им поеме загубите. Предприятията имат да плащат сметки, независимо от това дали работят или не – наеми, такси за вода и ток, охрана, счетоводство, ако е изнесено. Предприятията освен за заплати имат и постоянни разходи, които не зависят от това какви са им продажбите, дори когато са затворени с акт на държавата. ЕК позволява до 90% да се поемат тези постоянни разходи. При нас се очаква тази мярка да стартира от следващата седмица. Още нямаме окончателен дизайн. Лошото е, че парите за нея няма да се вземат от бюджета, а от други мерки по програма „Иновации и конкурентоспособност“, т.е. взима се от други пострадали сектори, за да се дадат на най-пострадалите.

Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ и останалите работодателски организации в страната още през април внесохме предложения за промени в законодателството. Някои от тях бяха припознати от депутатите в парламента, но популизмът, който се вихреше не позволи те да бъдат приети. АИКБ и КНСБ внесохме в Тристранния съвет проект на Закон за изменение и промяна на Кодекса на труда, с който се правят тези промени, за които говоря. Когато има временен престой не по вина на работодателя, държавата компенсира отсъстващия доход. Това, което сме предложили с колегите от КНСБ, е 80% през първите два месеца, а след това да се намали с по 5% до 65%.

Ние сме в тежка икономическа криза, тя е по-тежка, отколкото през 2009 г. Започнали сме плавно възстановяване на икономиката и излизане от кризата. Втората вълна на пандемията от коронавирус забави допълнително възстановяването й. През второто тримесечие имаме спад на БВП от 8,5%, докато за третото тримесечие спадът е 5,2%. Това е огромен спад. Надяваме се последното тримесечие, въпреки втората вълна, спадът да е между 4-5%. Така за годината ще получим един спад от порядъка на 4,5% на БВП. Това е рецесия, от която ще излизаме поне две години. Следващата 2021 г. няма да се върнем там, където бяхме през 2019 г. Най-вероятно това ще се случи около втората половина на 2022 г.

Б. ред. - Васил Велев е председател на Управителния съвет на АИКБ. Анализът му препечатваме от агенция БГНЕС. Заглавието е на редакцията.