Крайните мерки са цената, която трябва да платим за невежествата, облечени с власт

Казано е, когато не правиш преди да му е дошло времето каквото трябва, то когато му дойде времето правиш три пъти повече от това, което трябва, а ако и когато му е дошло времето не правиш каквото трябва, то правиш със закъснение пет пъти повече, отколкото трябва!

В този смисъл има полза от мудната, изостанала от процесите, дилетантска и неадекватна реакция на властта - сега ситуацията ще накара властта панически, шеметно, истерично и с препускане във всички посоки едновременно да предприеме драконовски мерки!

Да, ще пресолят манджата, но няма как. Ще ни се вкиснат червата от нея. Но другояче вече не може.

Такива като мен от 10 години страдат словесно и публично за новия СПИН в администрацията на всички нива - Синдромът на Придобитата Институционална Некомпетентност!

Този СПИН се възпроизвежда навсякъде, ние виждаме административна немощ и безсилие накъдето ни погледнат очите.

Сега този СПИН ни излиза през носа.

Затова да приемем спокойно и с разбиране крайните мерки! Те са цената да си инсталираме сами, без Сорос и Путин, невежества, облечени с власт.

Проблемът не е днешен, не е заради извънредните мерки, не те са причината сега за безпокойство, а че се стигна до тях и се стигна до тях като следствие от последните 10 години.

Ние трябва, според моето старо и патило съзнание, не да се възмущаваме от извънредните мерки, а да искаме те да бъдат проведени по-бързо, по-професионално, по-твърдо и по-ефективно.

Когато човек се подхлъзва на ръба на пропастта поради невнимание на водача на похода, не е толкова важно дали грубо го дърпат за ръката, дали му крещят, дали го обиждат, че е кьопав, дали го презастраховат с прекомерни усилия - важното е да го изтеглят на равното. Пък после му мисли дали пак ще тръгва на поход с този бездарен водач...

Така е братя и сестри българи! За всичко си има цена, за всичко се плаща. От нас, сестри и братя българи! Кой каквото прави на себе си го прави.

Затова да повикаме Неволята, да се напънем яко, да си плюем на ръцете (не на петите) и да се мобилизираме като единен организъм. Пък като се справим с вируса, ще му мислим навреме и даже предварително, за да не ни идва акълът със закъснение.

Впрочем, на Запад също се туткат. Безумно ритат топка за някакви купи, назлъндисват се, но като се опомнят, ще правят нещата по най-добрия начин.

Нека да не гледаме дали там бият негрите, нека да не викаме - ама и там същото правят.

Ние да си оправим държавицата - това сега е главното... И най-важното!

Б. ред. - Мнението на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук. Публикуваме го с негово разрешение. Заглавието е на редакцията.