Кой какво правеше в петък, Десети ноември?

В 8 сутринта генералният секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков (78) събира на кафенце в Резиденция „Банкя” обслужващия го персонал. Казва им, че днес ще се раздели с партийния пост, но ще остане на държавния. На готвачката, камериерката, шофьора, медсестрата и охраната хич не им се вярва – бай Тошо командва от 33 години и те не си представят живота без него.

Петър Младенов (56) и Андрей Луканов (54) се бръснат и си взимат сбогом с жените и децата (такова поне е тяхното твърдение). И двамата „превратаджии” няма да останат с добро в народната памет.

Вътрешният министър Димитър Стоянов (53) заповядва на МВР-войските да са нащрек и да чакат негова заповед.

Военният шеф генерал Добри Джуров (63) прави същото, но с Горнобанската танкова бригада.

Съветският посланик, КГБ-генералът и таен християнин Виктор Шарапов (66) се прекръства и тръгва към посолството. Днес трябва да докладва на Михаил Горбачов (57), че и последният от старата банда комунистически ръководители отива в небитието.

Доктор-философът Желю Желев (54) още не знае, че след няма и година ще стане председател/президент на Република България (думичката „народна” бързо изчезва – не че досега е била пълна със съдържание, де). Предишната вечер с проф. Кольо Генчев (55) са прекалили в „Яйцето” и главата го цепи. Хич не му се става, но Марушка, жена му, го кара да слагат киселото зеле.

Столичният адвокат Филип Димитров (34) има две дела в Районния съд. През ум не му минава, че на 8 ноември 1991 г. ще бъде първият демократично избран министър-председател. Ще остане на поста само 13 месеца. Ще се самосвали с глупаво поискан вот на доверие – депесарският шут и „сините мравки” ще го нокаутират. СДС ще падне от власт, ще дойде кабинетът „Мултигруп” начело с проф. Любен Беров (57) и България ще тръгне не само встрани, но и наопаки!

Меди Доганов (35) е в Старозагорския затвор с доживотна присъда за политическа дейност. Само той и двама генерали от Държавна сигурност знаят, че това всъщност е агент Сава, който предава на комунистическите власти много турци, които се борят срещу насилствената смяна на имената. След Десети Сава ще основе ДПС и ще обяви, че лично разпределя порциите в държавата. При него тая етническа партия става най-мразената в България.

Никому неизвестен е учителят от кърджалийското село Черноочене Владимир Зидаров (26) – роден като Лютви Местанов. След години ще го нарекат Екзактния и ще наследи като лидер ментора си Доган.

Шефът на пловдивския Комсомол Жан Виденов (30) пие чай на остъкления балкон в скромната панелка (той и сега си живее там, всички наоколо го уважават и казват, че това е единственият премиер – 25.01.1995-12.02.1997 – необлажил се от властта). Но при него доларът скочи на 3000 лева, всички банки фалираха, парите на хората изгоряха и зимата бе наречена Виденова…

Иван Костов (40) току-що си е полял теменужките в Драгалевци, където е зет на къща. Кани се да напише програмна статия за нужните промени и да я даде в „Работническо дело”.Тя излиза, той известно време не знае накъде да поеме и накрая се явява на Кръглата маса като експерт на Профсъюзите. Отива като експерт в СДС, става финансов министър в кабинета „Димитър Попов” и кариерата му тръгва нагоре. От 21.05.1997 до 24.07.2001 е министър-председател: най-успешният в новата ни история! В края на мандата си е опиянен от яката власт и не разбира, че се задава торнадото Цар. Вместо да му гарантира президентския пост, се ежи и отказва взаимодействие. Симеон помита всичко живо на изборите и влизаме в Книгата на Гинес с цар-премиер. Костов се обижда на народонаселението и две години не обелва дума.

Симеон (52) „царува” от 24.07.2001 до 17.08.2005 г и е първият стопанин на „Дондуков”1, който не уволнява нито един човек от администрацията на Министерския съвет.

На 10-и ноември 1989-а става рано и не пише нищо в дневника си – предстои поредният сив петък.

Вечерта ще играе традиционния бридж със синьокръвни братовчеди – още не знае, че в 20 ч ще му звъннат: Тодор Живков е паднал!

Сергей Станишев (23) сънено пита татко си Димитър Станишев защо е толкова нервен тая сутрин, а той му отвръща: ”Понеже навън е страшен дъжд, а трябва да ходя на Пленум в Банкя”. Серж кимва разбиращо и се обръща на другата страна.

Тоя очилатко ще бъде премиер от 17.08.2005 до 27.06.2009 г. Всъщност държавата се управлява от тричленка – той, Царят и Доган в схемата 8:5:3. Това е първият министър-председател, който може да уволни министър само ако двамата Големи са съгласни.

Лейтенантът от Пожарната Бойко Борисов (30) става, разкършва се на двора в Банкя и тръгва на работа. Но си взима двата екипа – джудисткия и футболния. На татамито ще има двубой с лейтенант Алексей Петров (28), а на стадиона – с тима на варненската Пожарна. Много мрази да губи и се нахъсва още рано-рано!

Тоя симпатяга след Десети ще си направи „Ипон” – охранителна фирма №1. Ще пази Тодор Живков и Царя, и ще попива всяка тяхна дума. Ще се учи на политика в движение, но ще помни винаги бащината заръка:”Никога не лъжи!”.

Ще стане главен секретар на МВР и ще нахлупи генералска фуражка – детската му мечта! При Тройната коалиция вътрешният министър Румен Петков (28) ще го прогони от МВР, без да знае, че с това подписва тежка присъда и за БСП, и за себе си.

Побеснелият Борисов става кмет на София, прави си партия – ГЕРБ, и на изборите през 2009-а отнася социалистите като тайфун – Япония. Управлява до февруари 2013, когато подава оставка заради уличните вълнения в София и Варна.

На 5 октомври 2014 г. бие с двойно повече гласове БСП и ДПС заедно, и става първият министър-председател в новата ни история, два пъти печелил избори!

Пламен Орешарски (29) e асистент в УНСС, което тогава още не значи Утре Носи Съответната Сума. Кротък човек е, не се забърква в неприятни разговори за политикономията на капитализма и излиза от стаята, щом колегите заобсъждат „Левски” и ЦСКА.

След Десети ще стане седесар – зам.-министър на финансите в кабинета „Костов”. После ще се боядиса – червен финансов министър в Тройната коалиция. Накрая БСП и ДПС ще го насадят на пачи яйца – да премиерства от 29.05.2013 до 6.08.2014 г. – при непрекъснати протести главно в София. Губи уважението на всички, наричат го „Човека, по-сламен и от проф. Беров”…

Не знаем какво са правили на Десети ноември 1989-а министрите от кабинета Борисов-2.

Повечето са били малчугани. Те ще влязат в обзора ни за 30-годишнината от тая дата.

Знаем обаче, че тоя дъждовен петък Митко Бербатов (8) вкарва 9 гола във финала на Училищното първенство в Благоевград, където играе срещу 14-годишни момчета! За награда бащата Иван, футболист на „Пирин”, му купува първата истинска футболна топка в живота.

Знаем също, че:

– Лили Иванова готви концерт в НДК и всички билети отдавна са продадени.

– Тодор Батков (31), комсомолски секретар в Пети столичен район, хич не се коси, че през 1985-а активно е участвал при налагането на спуснатото от ЦК на БКП име „Витоша” на Народния отбор „Левски”. Тошко през живота си не е ходил на мач, но пък в казармата е донасял за наборите си като ВКР-агент Тара. (Всичко това няма да му попречи да стане президент на „сините” и между 2009-2014 г. успешно да ги загроби!)

– виолистът от Учиндол Слави Трифонов (23) ще зареже следването в Консерваторията, за да изкара пари от продажба на мартенички в подлеза на ЦУМ и сетне да ги вложи в „Ку-ку”, ”Каналето” и едноименното му тв-шоу…

– че…бе айде да спрем дотук!

Пламен КАМЕНОВ (36), който в петък сутринта, десети ноември (тогава още не се пишеше с главна буква) 1989-а, тръгна със шкодичката си за Пловдив, където майничките му бяха уредили по втория начин холна гарнитура „Вики” – мечтата на всяка домакиня! Нямаше радио в колата, валеше яко и той разбра, че Тодор Живков е паднал, чак към 9 вечерта, когато качи „Вики”-то на 15-ия етаж във фаталния 13-и блок в „Младост-1”.

Б. ред. - Тази статия на журналиста Пламен Каменов е публикувана на личния му блог преди 6 години. Публикуваме я с негово разрешение.