Коя е по-зелена - възобновяемата или ядрената енергия

В дебата за ядрената енергетика би било добре да се освободим от личните си предубеждения и да се обърнем към фактите.

Какви са те според Владимир Бранков, защитил докторска степен върху тема от ядрената енергетика в Швейцарския Технологичен Институт, Лозана.

Под „зелена“ енергия обикновено се разбира възобновяемите енергийни източници, които не отделят въглеродни емисии. Ядрената енергия също не го прави.

Вярно е, че при ядрената енергия има въглеродни емисии при строежа, при извеждането на експлоатация и т.н. Обаче не се споменава, че вятърните мелници и слънчевите панели също са свързани с въглеродни емисии. Материалите, от които са направени, първо трябва да се извадят от земята (въглеродни емисии), после трябва да се транспортират и обработят в крайния продукт (въглеродни емисии), след това трябва да се транспортират, монтират, обслужват, изведат от експлоатация – всичко това е свързано с въглеродни емисии, защото енергията идва изключително от изкопаеми горива, а не от слънчеви панели и вятърни мелници.

Китай е най-големият производител на слънчеви панели и нека го използвам за един пример.

През 2020 г. Китай е произвел 7 623 600 гигаватчаса електроенергия, от които 730 000 идват от вятър и слънце, което прави около 10%. С други думи, само при производството на „зелените“ мощности делът на „зелена“ енергия е около 10%. При тяхното транспортиране (кораби, камиони), монтиране и извеждане от експлоатация този дял клони към 0%.

От IPCC са направили изчисления относно въглеродните емисии на различните енергийни източници за произведен киловатчас и се вижда, че ядрената енергия генерира на кВч по-малко както от вятърните централи, така и от слънчевите панели. С други думи, „зелената“ енергия, за която говорят  противниците на ядрената енергетика, отделя повече въглероден двуокис в атмосферата от уж „незелената“ ядрена енергия. 

Има и други манипулации.

В статията на Петър Кърджилов се дава за пример хранилището във Финландия, което струва 3,5 млрд. евро, че имало срок за експлоатация до 2120 г. Все едно след 2120 г. трябва всичко да се изрови и да се построи ново хранилище. Тази дата 2120 г., е изчислена да побере всичкото отработено гориво, което ще се натрупа до 2120г. С други думи, Финландия при цена 3,5 млрд. евро си осигурява място за отработеното гориво, което ще се генерира в следващите 100 години. След 2120 г. няма да има повече място за отработено гориво, а не че хранилището ще е негодно и ще трябва да се направи отново. Експлоатацията  на такова хранилище не е за 100 години, а за милиони години. 

Нека поговорим и за радиоактивните елементи, които са изброени във въпросната статия, и на които правилно е назован техният период на полуразпад.

• Плутоний 239 е елемент, който сам по себе си е ядрено гориво. Франция го извлича от отработеното ядрено гориво и го влага в ново гориво. С други думи, Франция изгаря плутоний 239 в реакторите си. Малко държави наистина рециклират плутоний 239, но в случая става дума за държавна политика.
• Уран-235 е с дял от около 0,7% в природният уран. 
• Уран-238 е с дял от около 99,3% в природният уран. Петър Кърджилов изтъква цифрата от 4,.5 млрд години период на полуразпад на уран-238, с която иска да впечатли аудиторията. Сам по себе си такъв голям период на полуразпад е всъщност показател за стабилността на даден елемент. В тази връзка уран-238 не представлява абсолютно никаква опасност за флората и фауната, а и да се отбележи, този елемент съществува откакто съществува Земята и ще продължава да съществува с или без ядрената енергия, както го е правил и преди появата на първия ядрен реактор.

Добре е да се каже и дума относно количеството на високо радиоактивните отпадъци, които ще бъдат „погребани“ в хранилища като това във Финландия. За пример ще използвам Швейцария. Обемът на тези отпадъци от всички швейцарски ядрени централи ще е 83 000 кубични метра. Този обем е равен на площта на едно футболно игрище с размери 100 метра на 60 метра с височина 14 . - повече информация може да намерите тук.

Когато говорим за възобновяема енергия, темата за отпадъците не се появява често. С натиска на изменението на климата и спешността да се намерят алтернативни енергийни ресурси може да има известно колебание да се обсъждат възможните отрицателни въздействия на възобновяемата енергия и вместо това да се фокусира върху многото ползи.

По-добре е тези, които са се фокусирали в отпадъците на ядрените електроцентрали, да помислят дали се гарантира, че възобновяемата енергия се използва по наистина устойчив начин и да изчислят какво количество отпадъци ще се генерират всеки 20 години, ако светът мине изцяло на електроенергия от вятър и слънце. Това ще са планини от стари соларни панели и перки на вятърни мелници, които ще се трупат на всеки 20 години, защото е толкова експлоатационният срок на подобни съоръжения. 

Слънчевите панели представляват особен проблем. Има все повече доказателства, че счупените панели отделят токсични замърсители. Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) изчислява, че слънчевите панели са произвели 250 000 тона отпадъци само през 2018 г.

Освен това изхвърлянето на отпадъци от възобновяеми енергийни източници не е толкова просто, колкото може да изглежда. Въпреки че отпадъците от възобновяеми енергийни източници могат да се състоят от по-малко токсични вещества от страничните продукти от изкопаеми горива, те все пак представляват опасност за околната среда. Загриженост предизвиква и това, че тези материали са трудни за рециклиране.