Какво трябва да направи спешно България за предпазване от коронавируса

До 24.02. в световен мащаб от COVID-19 са заразени официално 80 000 човека при смъртност около 2%, или 2700 по последни данни. Все още над 90% от болните са в Китай, но през последните няколко дни заразата проби и в Южна Корея и Иран. В Европа случаите бяха единични до преди 3 дена. Изненадващо болестта избухна в Италия. По официални данни потвърдените случаи са около 240, но към 24 февруари дата по непотвърдена информация на местните здравни власти и медиите се отчита изненадващ и колосален скок до 2000. Такъв епидемиологичен взрив в Европа не е установяван отдавна, при това никой няма представа как точно болестта толкова време не е била открита. Най-логичното обяснение за епидемията в Италия е неадекватна диагностика и контрол на респираторните инфекции, но това е проблем на местните власти. Буквално за часове COVID-19 блокира обществените събития и туризма в Милано и околните градове и доведе местните жители близко да паника. За Европа и България далечната азиатска болест изведнъж се превърна в реален проблем и е време да се вземат спешни и трудни решения.

Няколко особености на COVID-19 са ключови за разбиране на епидемиологичните мерки които трябва да се предприемат:

• COVID-19 има дълъг инкубационен период, 14 дена, а според по-нова информация - и 21 дена. Това означава, че от предаването на вируса на човека могат да изминат седмици до развитието на първите симптоми, например висока температура. През това време е възможно (но още е недоказано) инфектираните хора да имат възможност да заразяват други хора;

• При някои пациенти болестта протича без или със слабо изразени симптоми и те нямат стимул да се изследват. През това време те също могат да заразяват други хора;

• Коронавирусите са сравнително слабо устойчиви в околната среда, както показват изследванията с другите вируси от това семейство. Това означава, че вирусите попаднали чрез кихане и кашляне по повърхности умират в близките часове или дни. Следователно промишлените стоки и пощенските пратки едва ли могат да бъдат източник на зараза;

• Според досегашната информация на СЗО всеки болен предава инфекцията на около 3 човека. Това е усреднен показател и вече има случаи, когато числото е много по-голямо. С други думи, дори един неоткрит и неизолиран приносител на COVID-19 може да създаде за седмица ново огнище на болестта. Най-вероятно именно това е и причината за епидемията в Италия;

• Първоначалните симптоми на COVID-19 не се различават от тези на сезонните респираторни инфекции. Единствено лабораторната диагностика може да разграничи коронавируса от грипа и другите подобни вируси и затова е важно тя да е бърза и достъпна в цялата страна.

Имайки предвид горното, може да се изгради стратегия за превенция и ограничаване на заразата която да включва следните елементи:

1. Диагностика

В момента само една лаборатория, към Национален център по заразни и паразитни болести, има възможност да тества пациенти за наличие на COVID-19. Съгласно информацията от заседанието на правителството вчера, са закупени едва 1000 диагностични набора. Други ограничения са, че в лабораторията работят няколко човека, които едва ли биха могли да направят повече от 50 проби на ден, а това е крайно малко.

Тестването за коронавируси се извършва посредством модификация на метод, наречен полимеразно-верижна реакция в реално време (RT-PCR). Това е относително нова технология и производителите на диагностични набори за COVID-19 продават на високи цени, а времето за доставка е голямо заради извънредното търсене от всички държави. При условие, че близко до границата на България има епидемия е необходимо радикално да се подобри процеса на диагностика със следното:

• В страната възможности за тестване на COVID-19 има не само в националната референтна лаборатория. Апаратура, квалифициран персонал и адекватни мерки за биозащита от ниво 2 са налични в най-малко още 10 медицински лаборатории, няколко университетски, минимум 3 института на БАН и Агенцията по храните. Поне част от тях трябва веднага да бъдат включени в тази дейност;

• В България диагностичните набори се закупуват по изключително тромави и бюрократични процедури. Нещо повече, няма нужда да купуваме скъпи фирмени набори, когато всички компоненти се предлагат на свободния пазар. Инструкции и протоколи за диагностика са публикувани на сайтовете на СЗО и US CDC и в тях няма препоръки за използване на продукти на определени компании.

• Министерството на здравеопазването да организира закупуване на консумативи на първо време поне за 10 000 теста за коронавирус с перспектива за многократно увеличаване. Усреднено материалите за тестване на една проба излизат около 30 – 40 лева и всички могат да пресметнат колко нищожни са финансите необходими за превенция на COVID-19.

• Националният център по заразни и паразитни болести трябва да предприеме незабавни организационни мерки за обучение и предоставяне на консумативи на другите вирусологични лаборатории за да се повиши скоростта и достъпността на лабораторните анализи. В идеалният случай на национално ниво трябва в рамките на 24 часа да се тестват около 500 пациента. Транспортът и технологичното време за анализ и връщане на резултатите не трябва да надхвърля 24 часа за територията на цялата страна. Ако е необходимо, да се спрат отпуските на персонала от диагностичните лаборатории и да се премине към извънредни смени и подпомагане със специалисти от други звена.

• Да се променят критериите за тестване. За наличието на COVID-19 трябва да се изследват всички пациенти с пневмония. Нещо повече, на тестване трябва да се подлагат пациенти с респираторни симптоми, които влизат в рисковите групи на граничен контрол и последващото наблюдение, както и контактните с тях лица и членове на семействата.

Трябва да се разбере, че бързото откриване на COVID-19 е ключов фактор за превенция на разпространението на болестта и в това направление трябва да се предприемат максимални организационни усилия и да се отделят финанси. Откриването на заразата, преди тя да се е разпространила, е най-доброто лечение!

2. Граничен контрол

Основният метод за проверка на входящите в страната пътници е селектиране на тези с висока температура. Изброените по-горе особености на вируса COVID-19 правят процедурата неефективна и е възможно влизането в България на хора в инкубационен период или с безсимптомно протичаща инфекция. Въпреки това може да се предприемат мерки които да намалят вероятността:

• Досега температурата на пътниците се проверяваше само на летищата. Трябва да се разшири за всички гранични пунктове. Не е необходимо закупуване на скъпи термокамери, те не са ефективни при хора в коли и автобуси. Вместо това проверките могат да се извършват с дистанционни IR термометри, приложението на които се вижда от репортажите от Азия;

• Всички пътници с висока температура трябва веднага да се отделят в карантинни зони и тестват лабораторно за COVID-19. Няма значение откъде идват, защото разпространението на вируса вече започва да става глобално.

• Необходим е протокол за контактните лица. Например ако в един самолет, кола или автобус се открие пътник с висока температура, подложени на риск от инфекция са всички околни. Ако при съответния пътник след 24 часа COVID-19 бъде потвърден, здравните власти би трябвало да разполагат с информация за местоположението на всички контактни лица от съответното превозно средство. Това означава на границата да се събират лични данни на хората и те да осигурят проследяемост в страната, за да могат да бъдат тествани при необходимост.

• В граничните пунктове трябва да се обособят помещения за анкетиране и изчакване на рисковите пътници. Те трябва да се дезинфектират по няколко пъти на ден! На служителите трябва да бъдат осигурени лични предпазни средства.

• Да се създадат карантинни помещения към всички гранични пунктове където пътниците с висока температура или други рискови фактори да могат да остават до излизане на лабораторните анализи, т.е. в идеалния случай - до 24 часа. Трябва да се осигури транспорт до и от карантинните помещения. Не е необходимо това да бъдат линейки и стресиращи хората санитари в защитни облекла. При положителни тестове за COVID-19 пациентите трябва веднага да постъпват в инфекциозните отделения на големите многопрофилни болници, а контактните лица и членовете на семействата - поставени под карантина и лабораторно изследвани през няколко дена.

• Да се поставят информационни материали за пътниците. Всеки пътувал в чужбина трябва да знае, че при проява на респираторни симптоми е необходимо веднага да се тества, безплатно и в населеното място по местоживеене.

• Трябва да се преустановят директните полети до установените огнища на заразата. Засега това биха били само полетите до Милано.

Отделно от изложеното по-горе са мерките в болниците.

Накрая да припомним защо COVID-19 е по-опасен от обичайните за нас сезонен грип и други респираторни инфекции:

• Смъртността при COVID-19 е поне 10 пъти по-висока от тази на грипа;

• За грипа има ваксина за предпазване както и лекарство за лекуване на вече заболелите. За COVID-19 няма и двете;

• Възможностите на здравната система за откриване на COVID-19 все още са много по-назад от аналогичното за грипа, а опитът на лекарите с новия вирус е нулев.

Д-р Сергей Иванов е молекулярен биолог с магистърска степен по вирусология от Софийския университет.