Какво означава независимостта за България днес?

В навечерието на годишнината от българската независимост на 22 септември в студиото на OFFNews разговаряме с д-р Борис Станимиров, председател на "Един завет" - организацията на потомците на царските офицери.

Държава с неясен статут

Трийсет години след Освобождението и двайсет и три след Съединението България продължава формално да е зависима от Османската империя. Годината е 1907 и османските власти, както и европейските Сили продължават да имат двусмислено отношение към страната ни.

България или Турция?

В "До Чикаго и назад", издадено през 1893, Алеко Константинов се възмущава, че американските митнически чиновници взимат България за част от все още османска Турция. Нашите учители по литература и досега продължават да смятат турското предположение на американския митничар за обикновена и комична грешка. Но френският алманах "Гота" поне до 1908 наистина описва България като трибутарно княжество, автономна част от Османската империя. Възможно ли е Алеко Константинов да е разговарял с добре информиран за времето си чиновник?

Имаме ли държавен глава?

Принц Фердинанд Сакскобургготски е избран от Народното ни събрание за княз на съединените Северна и Южна България още през 1897 г. Той дори се титулува "Кралско (или дори Царско) Височество" по силата на произхода си от Орлеанската династия по майчина линия. Но модерна България е конституирана от Берлинския договор и нейният монарх, васал на османския падишах, трябва да бъде признат както от Високата порта, така и от концерта на европейските Сили. От 1885 нататък българският княз трябва също да бъде утвърден и като генерал-губернатор или християнски паша на Източна Румелия - самоуправляващата се османска провинция, която българите са анексирали още по времето на предишния княз Александър Батенберг. Към 1907 г. обаче Фердинанд все още не е признат за държавен глава и се намира в изолация.

Кога изчезва Източна Румелия?

Пловдив, Стара и Нова Загора, Ямбол, Сливен и Бургас са съединени с Княжество България на 6 септември 1885. Българските данъци и избори реално включват тези градове оттогава. Българската войска дори успешно защитава Съединението в успешната Сръбско-българска война от късната есен на същата година. Но на международно-правно равнище османските власти просто се съгласяват, че българският княз става и румелийски паша. Алманасите и енциклопедиите като "Гота" продължават да изреждат за България само статистики от границите ѝ по Берлинския договор (Санстефанският така и не е породил политическа и правна реалност). Това продължава поне до 1909, година след формалното обявяване на Независимостта.

Чии са железниците на българска територия?

Османската империя продължава да изплаща заплатите и да поддържа железния път по барон-Хиршовата железница - пак до 1909. Соствеността не е българска и българските власти се съобразяват с този факт.

Каква дипломация?

Българският дипломатически представител в Истанбул не е канен на приемите за посланици - там присъстват пълномощните министри на независимите нации, а не на доминионите. Никой не се интересува от акредитивите на пратениците на места като Капуртхала (британска зависима територия със свой раджа в Индия) или България. В София също не действат пълномощни министри, а само консули и агенти на съответните чужди външни министерства. Османският посланик у нас всъщност е имперски комисар - точно както например британският в Канада или Австралия. Ако османската империя изобщо признава някаква легитимност на българския княз, той освен паша на Източна Румелия трябва да е и адютант на Негово императорко Величество падишаха. Легитимно... но и унизително.

Независимостта от 22 септември 1908 променя всичко това. През следващата година и половина статутът на държавния глава, границите и собствеността на железниците са разрешени. Дипоматическите представители на чуждите сили в София и на нашите посланици в чужбина се изравняват. България се превръща в още една суверенна европейска нация. В някакъв смисъл нашият суверенитет се случва с три движения: Освобождението от 1878 (и то става факт на практика чрез Берлинския договор), Съединението от 1885 и най-сетне - Независимостта от 1908. Завършващият акт, който е и дипломатически успех за страната ни, се случва безкръвно, с добре пресметнати и навременни действия, в точния момент.

Целия разговор с Борис Станимиров можете да проследите във видеото.

Ако това видео ви е харесало, абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!