Как ще повлияе Гинка на изборите

Георги Лозанов, водещ на „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR

Най-често споменаваното име тази седмица, сигурно повече и от това на Бойко, е Гинка. В завалялите коментари, разбира се, имаше различия, но всички бяха убедени в едно – тя е подставено лице. На никого, освен нея самата, не му хрумна да твърди, че може да е действала по собствена воля и със собствен ресурс. Гинка е някой друг. Големият въпрос за пореден път е: Кой?

Хипотезите са от обичайните заподозрени вътре в страната до нестихващите опити на Кремъл да ни постави в енергийна зависимост. Премиерът Борисов също излезе със своя версия, която не изключваше останалите: сделката с ЧЕЗ в последна сметка не е икономическа, а политическа и целта й е пак да го свалят от власт. 

Малко вероятно е в случая да стане така и въобще така да е замислена сделката, но по-важното е, че Борисов с добре тренираната си политическа интуиция знае, че занапред именно така ще се осъществява разпределението не само на тока, а и на властта. Още от Костинбродската афера се разбра, че фалшивите новини не са достатъчни, трябват фалшиви събития с напълно истинско влияние върху вота. 

От такава гледна точка историята на прехода се дели на три периода. Първо беше партийният вот, когато червените или сините страсти водеха до урните. Докато и на едните, и на другите се оказа, че демокрацията не им е по силите. Червените, заради неспособността да се освободят от миналото си, сините, заради неспособността да си осигурят бъдеще. 

Тогава дойде харизматичният вот. Първо Царя, после Бойко. Залагаш на една личност, затваряш очи и скачаш в урната.
Днес обаче не само харизмите са изтощени, но и надеждата за спасителя на нацията е изложена в музея на политическата наивност. Вече няма кой да те остави дори да се самоизлъжеш, тази работа е поета от специалисти. Намираме се в хибридния период. Партийните програми и лидерските харизми губят значение, достатъчно е да можеш да платиш на фабриките за фалшиви новини да произведат фалшиво събитие, което да промени хода на истинските. За да влезеш във властта, първо трябва „Да разлаем кучетата”.

Ако не сте гледали този филм, направете го, защото ни предстои участие в него.

Още не могат да ми се поберат в ума тези 45000 души, за които паравоенната организация „Шипка” твърди, че са нейни членове. Та това е населението на един не малък град, готово до крак да тръгне да наказва онези, които по някаква причина не му харесват. Засега основната им жертва са бежанците, но апетитът идва с яденето, така че да се готвят ромите, гейовете, евреите… Аз самият се чувствам заплашен, защото принадлежа на тъй наречените от тях „либерасти”, които са обявени за врагове на българщината.
Ако има нещо по-лошо от лоша държава, е частни лица да приватизират репресивната й функция. Тоест, да извършват насилие и да твърдят, че това не е престъпление, а патриотичен дълг. 

И проблемът не е в тези 45000 души, взели името на славния връх „Шипка”, а в обществото, за което насилието над индивида без съд и присъда е приемливо. Това се прояви в съдбата на Истанбулската конвенция у нас, която – под претекст за борба с някакъв въображаем трети пол, беше отхвърлена. И така негласно домашното насилие беше защитено. Видя се и през годините на прехода, когато мутрите, превърнали уличното насилие в поминък, успяха да наложат вида си и поведението си като престижен лайфстайл. И тъкмо започна да ни се струва, че те са на изчезване, и доброволецът Динко се оказа клониран в цяла армия…

Въпросът е, ако една мутра развява националното знаме, от това става ли по-малко мутра?