Ивайло Пенчев: Сега всяка кифла ще стане хляб

Въвеждането на диференцирани ставки за ДДС и по-специално на нулева за хляба стимулират на първо място тарикатлъка. Това е мнението на предприемача Ивайло Пенчев, съосновател и изпълнителен директор на „Уолтопия“ за мерките в антикризисния пакет, приет в рамките на вчерашния коалиционен съвет.  Според него, имайки предвид образованието и историята на главните управляващи, те знаят какво правят и знаят какво следва. Но ги е страх, че ако кажат на хората истината, хората няма да ги разберат и ще ги уволнят.

Ето и целия текст, който той публикува в профила си във фейсбук:

Относно антиинфлационните мерки на правителството:

Идеята, че българското правителство може да се бори с инфлацията е неуместна.

Настоящата инфлация се дължи на два фактора:

1. Огромното количество пари, което централните банки по света напечатаха.

2. Нарасналата до исторически нива леност на западното население.

Хората искат да работят по-малко от всякога, а в икономиката има повече пари от всякога. Затова все по-малкото количество създадени стоки и услуги стават все по-скъпи.

България не може да печата пари, защото няма независима парична политика и по тази причина не може да влияе пряко на паричната маса.

Тук правителството не може да направи нищо.

Освен теоретично да се откажем от валутния борд, да назначим смел и образован централен банкер от австрийската школа, който да води консервативна монетарна политика.

Обществото ни обаче далеч не е готово за това. Сантиментите и споровете в България винаги са били около това от кого да се поставим в зависимост, а не как да бъдем независими.

Преобладаващото настроение е, че искаме да сме зависими от евробюрокрацията.

Е, тя печата пари на поразия ( както впрочем всяка друга) и чрез инфлация преразпределя стойността от тези които я създават и са склонни да пестят към тези, които предпочитат да живеят на кредит и социални помощи или пък са на хранилка от държавния бюджет.
В този смисъл, преобладаващата обществена настройка по отношение на паричното предлагане е дълбоко проинфлационна, макар и хората масово да не си дават сметка.

По отношение на втория фактор - леността:

Всички ние сме ленни по природа.

99% от хората излизат от състоянието си на леност водени единствено от глад( в по-широк смисъл).

1% от хората го правят заради мечти. Това са основно предприемачите ( отново в по-широк смисъл)

В тази връзка, всяка правителствена програма, която обещава и помага на хората да живеят по-добре без да им се налага да работят повече е също проинфлационна.

Точно такива са почти всички мерки в предложената "антиинфлационна" програма на правителството.

Когато времената са трудни за всички, това което може да помогне на обществото да се справи с трудностите е програма, която стимулира полезната, създаваща стойност икономическа активност.

Мерките за преразпределяне на съществуващите блага от работливи към мързеливи стимулират мързела и обезсърчават работливостта.
Има и още един механизъм по който предложените мерки са вредни.

Въвеждането на диференцирани ставки за ДДС и по-специално на нулева за хляба стимулират на първо място тарикатлъка.

Сега всяка кифла ще стане хляб.

После и баничките ще станат хляб.

Поничките.

Пастите.

Пиците ще станат плосък хляб и ще се продават отделно от гарнитурата, като в 10 лв. пица ще има 9 лв. плосък хляб и 1 лев гарнитура.

И така нататък и така нататък.

Енергията на местния предприемач ще се насочи към схеми за спестяване на 20%, защото ако конкурентът ми го прави аз горя ако не го направя.

Данъчните ще се усетят и ще потрият ръце.

Още много нова работа ще има за тях.

Нови ревизии, лов на баничари измамници, нови битки на нови фронтове.

Това разбира се означава нужда от нови хора в данъчната администрация, които ще излязат от реалния, създаващ стойност бизнес, за да отидат да решават проблемите, които сегашното правителство създава.

Имайки предвид образованието и историята на главните управляващи, те знаят какво правят и знаят какво следва.

Но ги е страх, че ако кажат на хората истината, хората няма да ги разберат и ще ги уволнят.

Не им е лесно на хората.

Едни други кандидат управляващи доволно чоплят семки в бекграунда, чакайки настоящите колеги да се провалят в опитите си да управляват народа, като му обещават по-лесен живот, който не се дължи на повече работа.