Хайде да поговорим спокойно за украинските бежанци

Когато снощи около полунощ Евгений Дайнов ми прати своя гневен текст за злополучното изказване на вицепремиера Калина Константинова, си казах, че съм длъжен да напиша този текст.

Хич не ми се иска, защото си давам сметка, че сега е време силно да любим и мразим, а мнение с нюанси не само няма да направи впечатление, а и ще бъде заклеймено и от свои, и от чужди.

И въпреки това съм длъжен, защото от три месеца горя в тази тема. Видях и научих много. Нямам надежда, че някой ще се вслуша, но въпреки това съм длъжен да го кажа.

Какви са украинските бежанци?

Те са три типа:

Много от тях са хора, които са загубили всичко. Идват от градове, които вече не съществуват. Мариупол, Северодонецк, окупираните от руснаците територии. Къщите им са разрушени. Нямат къде да се върнат. Дошли са само с дрехите на гърба си и единственото, на което се надяват, е да срещнат добри хора по пътя си в неизвестното.

Втората категория е най-голяма - майки с деца от районите под обстрел. Най-често от Днипро, Краматорск, Николаев, Киев. Грабнали са децата си и са побегнали, за да спасят живота им. Някои от тях имат някакви спестявания. Помислете си например вие колко бихте имали, ако утре започнат да бомбардират София и трябва да бягате. Вероятно ще съберете 5-10 хиляди евро. Всичките спестявания, които сте кътали за кола, почивка или сватба на детето. И с тях ще се надявате да имате достоен живот, бягайки от бомбите. Но в същото време виждате, че тия спестявания свършват бързо.

Да, има и трета група. Хора, най-вече от Одеса, при които войната още не е дошла. Да, паднали са няколко бомби. Не е комфортно да живееш там, защото не знаеш кога ще паднат нови, Но рискът е приемлив и ако животът в чужбина е гаден, можеш да поемеш риска да се завърнеш у дома. Поне докато не е почнал щурмът на руснаците към Одеса. Тези хора са най-малко като брой, но обикновено точно те най-много се набиват в очи. Не само за българите. Самите украинци често влизат в конфликт с тях.

Обсесията по морето

Това ми беше най-трудно да го разбера, аз самият бягам като опарен от места като Слънчев бряг и Златни пясъци. Но за украинците България е морска страна. Самите те почти не са излизали от страната си. Малкото пъти, които са го правили, е било на море в България. В тяхното съзнание там е центърът на България, единственото място, в което има цивилизация. А места като София и Пловдив са дълбока провинция, някъде в планините и далеч от всичко.

Бедната България

Номинално доходите на украинците преди войната са били по-ниски, отколкото получаваме ние, българите. Но всъщност са живели доста по-добре от нас. За тях това е шок. Как е възможно страна от Европейския съюз, към който те толкова се стремят, да е толкова бедна? Как е възможно заплатата да не ти стига, за да живееш нормално? Вероятно някой се опитва да ги излъже? В повечето случаи не. Просто ние сме свикнали заплатата ни да не ни стига за нищо. И наричаме желанието им за достоен живот каприз и наглост.

Лошата Калина

Хубаво е човек да си мери думите. С непремереното си изказване от вчера вицепремиерът Калина Константинова засра всичко хубаво, което ръководеният от нея щаб за бежанците е направил, а и държавата България като цяло. Но ако съдим по делата, а не по думите, ще видим, че щабът и държавата положиха огромни усилия и всъщност се справиха прилично. Да, по български, с много хаос и управленска немощ, но кога ли пък държавата се е справяла добре, дори когато не става дума за бежанци, а за нас българите. Затова и огромната част от тежестта поеха доброволците. Единствената "структура", която работи добре у нас. Защото сме свикнали да се оправяме без държавата.

И въпреки това държавата направи повече, отколкото някога сме очаквали. След първите няколко дни на хаос се създаде работеща система за регистрация. Осигурен беше безплатен транспорт с влак и в София. С известни уговорки - беше осигурено и медицинско обслужване. Програмата за хотелите беше добра. Намериха държавни бази. Осигуриха транспорт за преместването.

Колко лошо всъщност живеем

Най-хубавото на украинските бежанци е, че ни показаха колко лошо живеем всъщност. Наричаме каприз желанието им да има детска градина, училище и лекар. Давате ли си сметка колко сме оскотели? Ние си мислим, че е нормално за обезлюдяващата се България да няма места в детски градини. Наричаме каприз отказът им да работят за 900 лева без почивен ден. Давате ли си сметка колко сме зле, след като самите ние позволяваме такова робовладелческо отношение към себе си? Наричаме каприз въпросът им раждането не е ли безплатно. После се чудим защо няма деца.

Кой плаща?

Европейският съюз изплати на България 148 млн. евро за посрещането на украинските бежанци. От тях само 52,4 млн. бяха дадени на хотелиерите за програмата "40 лева". Къде са останалите?

Сърдитият българин негодува, че украинците живеят за сметка на нашия бюджет. А всъщност ние получаваме пари от Европа за всеки един украински бежанец. Къде отиват те? Интересен въпрос, на който трябва да искаме отговор.

Ефективното разходване на средства

Нека направим малко сметки. Хотелиерите получиха по 40 лева на ден НА ЧОВЕК. Обикновено украинските майки имат най-малко две, а често три или четири деца. За майка с три деца хотелът получава 160 лева на ден. Кажете, моля, за колко се продава стая в хотел на морето през март? И то без прекъсване. И то без камериерски услуги, защото украинките сами поеха чистенето на стаите си. Колко струва храната, когато се пазарува на едро и се готви за много хора, половината от които деца?

Под маската на помощ за украинци българската държава с европейски пари помогна най-вече на българските хотелиери. В което няма нищо лошо, защото силно пострадаха от ковида, а са важна част от българската икономика. Но да си дадем сметка, че взехме от предвидените за украинци пари, за да ги дадем на хотелите, а не обратното.

10 лева на ден не са малко, но не отиват където трябва

Във втората част на програмата държавата осигурява 10 лева на ден за бежанец без изхранване и 15 лева, ако в тях е включено и изхранването. Отново обаче има ограничение тези пари да отиват само в регистрирани в системата ЕСТИ туристически обекти.

Има почивни станции, къщи за гости, за които 30-40 лева на ден за стая са прекрасна цена. Те горе-долу на толкова я продават, но само събота и неделя и то не всяка, а сега им се осигурява непрекъсната заетост.

Но големият ресурс, който другите страни ползват, не са туристическите бази, а домовете на хората.

В един типичен български двустаен апартамент спокойно могат да живеят шестима души. Това е 60 лева на ден или 1800 лева на месец. Покажете ми, моля, двустаен апартамент в Сливен, Хасково или Шумен, който да се предлага под наем за 1800 лева месечно?

Какво пречи тези 10 лева да си вървят под формата на ваучери с украинците. Това ще се борим да настаним при себе си украинци. И понеже в България всичко става с връзки, и връзки ще пуснем, за да им намерим работа, детска градина, училище. Каква по-добра интеграция от това?

Същото е и с тези 5 лева на ден за изхранване. За нормално украинско семейство това са 450-600 лева месечно. Не стигат за ресторант, но са почти достатъчни за продукти. И ако не сте разбрали, те не обичат кебапчета. Ядат борш, който за нас е странен, но се прави от зеле, цвекло и други подобни евтини зеленчуци, които ние обикновено подминаваме.

Скъпи украинци,

Надявам се редовете по-долу да стигнат до вас и се надявам да ви помогнат да ни разберете по-добре и да са ви полезни.

Ние, българите, сме много състрадателен народ. Никой, дори най-големият русофил, няма да остави човек в беда, ако той наистина е в беда. Ще го приюти, ще го нахрани, ще му наговори най-големите глупости за Путин, ковида и световната конспирация, но въпреки това на сутринта ще тръгне с вас, за да ви уреди всичко, което е по силите му. И обратното - ако дойдат руснаци в нужда, ще им кажем "Слава Украине!", ще ги подразним, защото си го заслужават, но и тях ще приютим, нахраним и ще приемем като част от семейството си.

Но в същото време е трудно да приемем, че човек, бягащ от война, живее по-добре от нас. Обиждат ни подмятанията, че българските градове и села без война изглеждат по-зле от бомбардираните украински села и градове. Не можем да приемем, че Рибарица и Паничище, за които спестяваме пари, за да отидем там един уикенд годишно, са по-лоши от Краматорск, над който падат бомби.

А най-много се обиждаме, когато разделяме с вас малкото, което имаме, а получавам подигравки колко бедно всъщност живеем.

Ние ще направим всичко възможно, за да живеете в България като нас. Но ако искате да живеете по-добре от нас и да го демонстрирате, България вероятно не е най-подходящата страна за вас.

Нещо за географията на България. България не е морска държава. По-малко от 10% от българите живеят на морето. 90% живеем далече от него. Инфраструктурата, работата, детските градини, училищата не са на морето, а във вътрешността на страната. На море ходим за седмица-две годишно в продължение на само два месеца в годината. За тези кратки два месеца местното население трябва да изкара парите си за цялата година. Затова и наемите са високи, и цените са високи. Изобщо морските курорти не са пригодени да живееш в тях постоянно.

България е малка. Това, че Кюстендил е на другия край на България, не значи, че разстоянието е толкова, колкото от Донецк до Ужгород. Всъщност е пет часа път, можеш за един ден да идеш до Бургас и да се върнеш.

И най-важното. Войната няма да свърши скоро, не се заблуждавайте. Ще ви се наложи да живеете с нас (или с друг народ) години, а някои от вас завинаги. Не на морето, а в градовете, в които ние самите живеем. И колкото по-бързо намерите място, където да устроите живота си, толкова по-лесно ще ви бъде.

Все някога войната ще свърши. Всички ние, хората, които ви помагаме сега, се надяваме тогава да ни посрещнете като гости и да ни покажете вашата прекрасна страна. Защото вече ви чувстваме като част от нашите семейства.