Гунди - легенда за любовта: Филмът е събитие, каквото не се е случвало в българското кино

Вчера имах възможност да гледам предпремиерно филма "Гунди - легенда за любовта".

Позволявам си кажа, че филмът е нещо изключително, събитие, което според мен никога не се е случвало в българското кино.

Отидох без особени очаквания, защото знам колко е трудно истинската легенда в живота да се направи на кино и да не изглежда карикатурно. Левскарското ми сърце бе леко свито, защото очаквах, че и тоя светъл образ ще бъде размазан, както става с повечето истински личности, станали бледи копия на себе си в кинаджийски продукции.

Случило се е обаче точно обратното - легендата е станала още по-голяма легенда. Филмът е вълнуващ, епичен и едновременно с това просълзяващ, героичен и въпреки това съвсем земен.

Героят е пресъздаден с огромно уважение. Момчето, което го играе - Павел Иванов е копие на Гунди. И дано не съм лош пророк - това момче ще си остане цял живот Гунди както Стойко Пеев си остана Хан Аспарух и Руси Чанев Дилбер Танас, независимо от стотиците други роли, които са изиграли. Роля, която толкова да приляга на човек се случва веднъж на 1000 филма.

Великата роля във филма е на Лита Маркова - жената на Гунди. Играе я едно съвсем младо момиче, казва се Александра Свиленова. Пак да уточня, че аз от кино не разбирам и може и да не съм прав, но според мен се роди звезда. И според скромното ми мнение това е една от най-хубавите женски роли, правени някога в българското кино. Като присъствие бих я сравнил само с Козият рог, но е много по-развита, многопластова, развиваща се в течение на филма. Струва ми се, че това момиче е такова явление в българското кино, че в следващите 50 години ще бъде безспорната примадона и следващите поколения ще следят всяка нейна стъпка.

Старата гвардия от актьори са великолепни. Винаги съм смятал, че истинската класа си личи най-много във второстепенните роли, в които не ти трябва да затъмниш главния герой, а да му помогнеш да блесне. И затова ролята на Биляна Петринска, която играе майката на Лита ми е любимата. Без нея Александра нямаше да блесне така.

Но всички са прекрасни - и Параскева Джукелова, и бате Влади, който тук играе аболютното зло.

Епохата - предадена е правдиво, без претенции, че всичко е 1:1.

Снимките и цветовете - великолепни, носталгично приглушени.

Диалогът - на места анахроничен, на места леко смешен и схематичен, но не по досадния начин, който сме гледали в 1000 еднакви и омръзнали български филма. След време, когато този филм стане стандарт и 100 други го изкопират, тези диалози ще дразнят. Но засега са доста свежи.

И три малки чудеса, които не вярвах, че са възможни в български филм.

Звукът е добър.

Музиката е хубава. Въздействаща, без да е самоцелна.

Най-голямото чудо - сценарият, историята, са компетентни. Сценаристът 7 години не е правил нищо друго, освен да събира спомени за Гунди, да гледа неговите кадри, да живее животът му. Това уважение си личи страшно много.

Филмът е много дълъг - почти 3 часа, но минава като миг.

Това е първият български филм, извън историческите епоси в края на соца, който е сниман с пари. За българските мащаби е суперпродукция. Започва като роматична комедия, прераства в историческа драма и завършва като старогръцка трагедия.

Отново се извинявам, че ви занимавам с моите лаишки разсъждения. Но съм един от много малкото зрители, които имаха шанса да видят предпремиерата вчера в кино "Одеон" (повече за нея тук) и съм толкова впечатлен, че ми се прииска да ги споделя.