Ген. Петреус: Влаковата линия Москва-Курск-Донецк вече е под огневи контрол на Украйна

В интервю за американския канал „Да разшифроваме геополитиката“ генерал Дейвид Петрус коментира украинското настъпление в Курска област.

Дейвид Петреус е легендарна личност в американската армия. Не само защото служи 37 години и достига най-висшето звание четиризвезден генерал. Той има привилегията да „командва и двете големи войни“ на САЩ, попаднали „в обсега“ на неговата кариера. А след като провежда операциите, които завършиха въоръжената фаза на войните в Ирак и по-късно в Афганистан, е назначен за директор на Централното разузнавателно управление.

Генерал Петреус припомня:

Когато поех командването в Ирак за провеждането на така наречената „Surge“ операция (внезапен удар с максимална концентрация на силите – бел. ред.) положението беше критично, а за някои изглеждаше и безнадеждно.

В Курска област украинските въоръжени сили постигнаха не само тактическа внезапност. Те изненадаха противника и в оперативен и в стратегически мащаб.

Руското командване остана в пълна неизвестност за масовото прехвърляне на войски и за съсредоточаването на четири украински бригади. Това не беше групировка за провеждане на рейдова операция с нахлуване на руска територия и последващ отход. Това бяха най-боеспособните украински сили. Не само пехота, механизирани и танкови подразделения: Там бяха включени адекватни сили за противовъздушна защита. Мощна групировка за радиоелектронна борба и разузнаване. Артилерия. Освен разузнавателните и ударните дронове в състава на пехотните подразделения, беше заделена цяла бригада от силите „Безпилотни системи“. И за пръв път тази „армада“ беше поддържано в тактически мащаб от действията на украинската авиация.

Зад кадър остава целият логистичен комплекс за подготовка, поддръжка и всестранно осигуряване на атакуващите сили. Като се започне от доставката на питейна вода, през целия арсенал на задействаните оръжейни системи, до евакуацията на ранените.

И не на последно място впечатлява огромния комплекс от задачи за „осигуряване на безопасност“ за скриване на протичащите мероприятия от противника и за „изобразяването“ им като извеждане на малки подразделения в тила за възстановяване на тяхната боеспособност.

Планирането на всичко това, съгласуването на задачите между отделните участващи в тила и на предния край и привеждането в действие на комплексния план на операцията, с достигнатите на този етап резултати в Курска област е „висока летва“ във военното изкуство.

Неколкократно съм бил в Киев и съм контактувал с „твореца“ на тази операция с генерал Олександър Сирски, който по това време беше началник на ГЩ, а по-късно ръководеше защитата на Киев и успешното украинско настъпление в Харковска област.

Ответните действия на руското командване са несъгласувани, безрезултатни, забавени и несъответстващи на обстановката. Причината е, че на този етап Русия се стреми на всяка цена да избегне прехвърлянето на резерви от югоизточния фланг на фронта. Където разчитат да постигнат решаващ успех в Донецка област.

Но украинските войски вече постигнаха значителен успех като застрашават с огъня на дългобойната артилерия, на тактическите комплекси HIMARS и на оперативните ATACAMS, от плацдарма в Курска област, основното за руските войски железопътно направление Москва-Курск-Белгород-окупираните райони на Донецка област. А руските войски са изключително зависими от железопътния транспорт за прехвърлянето на войски и за логистичното им осигуряване.

„Плацдармът“ приближава украинските далекобойни средства, дронове, крилати и тактически ракети към основни в момента бази на руската авиация.

Другият проблем за руското командване е недостигът на оперативни резерви в близкия тил и необходимостта за спешното подвеждане на резерви от необучени, несглобени в бойно отношение и без опит - сборни подразделения от далечни гарнизони. Без да е ясно каква е тяхната реална боеспособност.

Руското командване трябва да се справи и с нарастващите загуби сред личния състав. А това е и осакатяваща морална драма. Като командващ в Ирак и в Афганистан аз лично изпращах всяка нощ скръбните уведомления и съболезнователните писма до близките на всеки загинал американски военнослужещ и знам какво струва това.

В резултат на операцията се наблюдава се и значителен психологически подем сред украинските войски и в тила.

Това, което наблюдаваме с операцията в Курска област е илюстрация на крилатата фраза „на Западния фронт нищо ново“ (препратка към облика на фронтовата линия през Първата световна война), но съчетана на другия край на бойното поле с „геймърски прийоми“, като елементи на бъдещите войни.

Тоест, съчетание на окопи и телени заграждения от времето на Първата световна война, на танкове и бойни и бронирани машини от епохата на Студената война, но с някои върхови съвременни достижения що се отнася до дроновете. И в това отношение прогресът на украинските въоръжени сили е впечатляващ.

Простата аритметика показва, че украинците са способни да хвърлят в боя около хиляда евтини дронове – камикадзе срещу противника всеки божи ден. И това им помага да устоят на руския натиск, дори когато руската групировка притежава четирикратно или петкратно превъзходство.

Независимо, че не притежават класически военноморски флот Украйна успя да потопи една трета от руския Черноморски флот. И го изтласка от военно-морската „крепост“ Севастопол и от западната част на Черно море. Като използва въздушни дронове да открият руските военни кораби и след това морски дронове да ги атакуват. Дронове, които са произведени в Украйна.

Руснаците също бележат прогрес в тази сфера. Ако изключим, че някои от масовите им дронове са копие на ирански разработки. Руснаците все още превъзхождат в средствата за радиоелектронна борба. Например високоточните артилерийски снаряди „Ескалибур“, които можеха да поразят цел с размерите на кухненска маса, загубиха тази способност. Но руската тактическа свързочна система може да бъде пробита от всеки, който разполага с „полицейски скенер“ и обменът в тактическите свързочни мрежи не се криптира.

Но когато артилерийските стволове в Украйна най-накрая „замлъкнат“, Украйна ще се въздигне като „незаобиколима военна работилница“. Която и в сегашните военни условия е много по-гъвкава от военно-промишления комплекс на основни натовски страни.

Дори в САЩ едва сега се задвижват производства, които в Украйна развиват вече година, година и половина. А в Украйна подобни системи се произвеждат ускорено, при много ниска цена и технологиите се приспособява своевременно за противодействие на средствата на противника за борба с новите оръжия, отбелязва генерал Петреус.