Финансиране със зелен етикет

В средата на месец февруари 2023г. стартира приемът на проекти по процедурата за изграждане на фотоволтаични съоръжения в комбинация с батерии в предприятията. Същевременно беше обявено и общественото обсъждане на процедурата „Подкрепа за прехода към кръгова икономика в предприятията”. Двете са част от Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и безспорно дават възможност за развитие на българските предприятия в процеса на т. нар. „зелен преход“. Същевременно тези процедури поставят и определени въпроси, относно целите, които се преследват чрез посочената програма.

Доколкото това са основните и на практика единствени схеми за безвъзмездна помощ от НПВУ, насочени към трансформация на българската индустрия в контекста на „зелената сделка“, би било интересно да се види какви задачи ще бъдат решени, чрез изпълнението им.

Може ли кръговата икономика да се окаже квадратна?

В следващите месеци с бюджет от 180 милиона лева ще стартира процедура, която трябва да финансира въвеждането на кръгови решения в предприятията. Тези решения следва да допринесат за по-добра ресурсна ефективност в производствените процеси, намаляване на отпадъците, оптимизиране на рециклирането на материали, удължаване на жизнения цикъл на продуктите и т.н. Едно от основните направления в тази област е ограничаване използването на пластмаса и пластмасови продукти за еднократна употреба.

Основните документи, които са публикувани към момента, дават достатъчно ясна представа за потенциалния кръг от кандидати и проекти. По процедурата ще могат да участват предприятия от преработващата промишленост, като новост в случая е възможността в проекта да бъде включено и второ предприятие – партньор. Това е безспорно положителен подход, доколкото същият би могъл да позволи прилагането на комплексни решения и постигането на промишлена симбиоза в поне част от т. нар. верига на стойността. Очевидно, с цел опростяване на кандидатстването, засега не се предвиждат варианти за съвместно участие на повече от две предприятия.

Посочената възможност обаче повдига и някои въпроси с оглед на изискванията, които се поставят по отношение на партньорите. Схемата се опитва да предложи относително симплифициран модел, като се допуска една фирма да може да участва само в един проект, независимо от това в какво качество (кандидат или партньор). Същевременно обаче към партньорите са приложими всички изисквания, които са заложени и към кандидатите – т.е. да са производствени предприятия, да са реализирали определени минимални обороти, да имат история и т.н.

Същевременно партньорът ще може да разходва не повече от 30% от безвъзмездната помощ по проекта. Т.е. фирмата – партньор се третира като кандидат от гледна точка на своята допустимост, но може да използва едва под една трета от общия проектен бюджет.

Това решение, поставено в контекста на цялата процедура, показва, че опцията за партньорство изглежда има по-скоро формално присъствие там. Наличието на партньорство не се отчита по никакъв начин при оценката на проектните предложения, въпреки че в такива случаи добавената стойност от проекта и постигнатия ефект би трябвало да бъдат много по-големи. Не се отчита и обстоятелството, че партньорите от веригите на стойността биха могли да бъдат не само производствени предприятия, но и фирми от сектора на услугите, както и че невинаги те биха могли да имат обороти, надхвърлящи заложените минимални прагове в процедурата, тъй като често става въпрос за дейност на по-малки дружества, които функционират в симбиоза с по-голямо производствено предприятие.

Формалният подход в процедурата прави впечатление и на поне още едно ниво. Чрез схемата се очаква предприятията от производствения сектор да въведат кръгови модели в работата си, но по никакъв начин не се измерва или оценява ефектът от тези кръгови модели. Т.е. единственият резултат от процедурата ще бъде предоставянето на финансова подкрепа за определен брой фирми, които заявяват въвеждането на кръгови модели в промишлените си процеси.

Процедурата не идентифицира приоритетни сектори, които имат по-значим въглероден отпечатък, въпреки че такива има, особено, когато говорим за ресурсна ефективност и рециклиране (напр. производство на стъкло, керамика, хартия, пластмаси, строителни материали и др.). Дори обособеното в документацията направление, свързано с ограничаване използването на пластмаси, не е изведено като приоритет при оценката на проектите. В резултат от изпълнението няма да има достатъчно информация за спестените въглеродни емисии. Кандидатите ще декларират в проектите си определени количествени промени (намаляване) в използваните ресурси, но това няма да се отрази по никакъв начин на оценяването и класирането им.

Какво се оценява тогава? Оценява се на практика същото, което се оценяваше и в предходните процедури от Програмата за икономическа трансформация – финансовите показатели на кандидатите за последните три години. Както във вече обявената процедура за инсталиране на фотоволтаици с батерии, така и в бъдещата процедура за преход към кръгова икономика проектите на кандидатите не се оценяват. Оценява се единствено финансовата история на фирмите. Което превръща тези схеми за безвъзмездна помощ в прикрити процедури за технологична модернизация, върху които просто е залепен зелен етикет.

За съжаление, без фокус и приоритети, без ясни цели на интервенция, без концентрация на финансовия ресурс в ключови области и сектори, това може да се превърне просто в още една процедура, чрез която да бъдат похарчени 180 милиона лева и изразходването им да не доведе до никакъв или в най-добрия случай до труднозабележим ефект.

Колко ще издържат батериите?

Процедурата за изграждане на фотоволтаични съоръжения в комбинация с батерии (с бюджет от 200 милиона лева) беше предмет на отделен анализ. За нея е в пълна сила вече написаното и по-горе, относно начина, по който ще бъдат оценявани проектите – т.е. че няма да бъдат оценявани. Отново се разчита на това, че фирмите с „правилни“ финансови показатели, ще допринесат най-много за постигане на зелен преход. Въпреки че енергопотреблението е „взето под внимание“ при оценката на проектите и тези, които попадат в сектори с високо потребление на енергия, ще могат да разчитат на цели две точки повече от останалите кандидати (при общо 37 възможни точки).

Същевременно остава открит и въпросът какво точно трябва да бъде постигнато чрез тази иначе интересна процедура, която вече е отворена и е с краен срок за кандидатстване – 15 май 2023 година. Това, че фирмите ще използват фотоволтаични панели, за да намалят потреблението си на енергия, е безспорно. Ключово в случая обаче е задължителното изискване заедно със соларните панели да бъдат инсталирани и батерии, които да имат капацитет на съхранение от поне 1 час за 100% от инсталираната мощност. Или капацитет от поне 2 часа за поне 50% от инсталираната мощност, или 4 часа за 25% от същата.

Както и да се разписва това условие (в първоначалния вариант беше заложена единствено опцията 4 часа за 25% от мощността), очевидно е, че батериите няма да издържат много, т.е. ползата от тях ще бъде минимална. В същото време практиката поне до момента показва, че именно батериите ще оскъпят значително проектите и парите на бенефициентите всъщност ще отидат основно за закупуване на нискоефективни батерии, само за да може да се оправдае използването на някаква фотоволтаична енергия от предприятието.

И същевременно – фирмите трябва да имат изключително добра представа за това, какви ще бъдат реалните възможности на инсталираните от тях соларни панели, включително с оглед режим на работа и специфика на региона, в който те са разположени. Това е пряко свързано с изискването по процедурата произведената енергия от всеки 1 kW инсталирана мощност да бъде не по-малко от 260 kWh на годишна база. Неизпълнение на това условие може да доведе до връщане на пълния размер на предоставената безвъзмездна помощ.

За смисъла и ползата от НПВУ

В продължение на повече от две години НПВУ беше размахван като поредната „златна възможност“ в България да влязат милиони, дори милиарди евро. Добрата новина е, че повечето от тези пари вероятно наистина ще влязат в страната. Все по-малко обаче се обръща внимание на думите „възстановяване и устойчивост“. Оттам се размиват и целите, които би трябвало да има една Програма за икономическа трансформация по НПВУ, а именно за създаване на подходящи предпоставки и условия за развитие на устойчив бизнес в дългосрочен план.

--------

Мартин Петков е юрист и работи по европейски програми и проекти от 2003 г. Има опит в публичния и в частния сектор, свързан с подготовка, управление, наблюдение и оценка на програми и проекти по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за справедлив преход и други национални и европейски програми. Лектор и експерт в областта на обществените поръчки и тръжните процедури (вкл. осъществяване на предварителен и последващ контрол), оценка на проекти по схеми за безвъзмездна помощ, изготвяне на правни и сравнителни анализи.