Феноменът Летва Минус: Защо хора, които не са глупави, говорят глупости

Много се коментира глупостта, изречена за Граф Монте Кристо. Но заедно с нея бяха изречени още редица глупости. Някои от тях - от хора, които съвсем не са глупави. Въпросът е защо хора, които определено не са глупави, говорят глупости? Или поне абсурдни неща и нелепици...

Всъщност, този феномен е отдавна известен и е присъщ на груповото мислене, когато групата изцяло зависи от един-единствен лидер. Става дума за феномена "Летва". И по-точно, за две проявления на този феномен.

Феноменът се нарича "Летва", защото в такива групи, зависещи изцяло от един-единствен лидер, този лидер определя летвата - на интелекта, но и на сплотеността, себеактуализацията (стремежа към надграждане у всеки един в групата), креативността и ефективността на групата.

-- В единия случай, "Позитивната Летва" (Летва Плюс), лидерът задава летвата и изисква, налага, стимулира, възнаграждава своя екип, сиреч хората в ръководената от него група, да скачат колкото се може по-високо над нея, но най-малкото - да скачат над нея. Това прави групата целеустремена, мислеща, всеотдайна, усъвършенстваща се, самокритична, търсеща оптимални решения, израстваща непрекъснато. Лидерът е онзи минимум на интелект, под който никой не бива да пада, а най-тачените в групата са онези, които скачат най-високо в нея - интелектуално и професионално, съзидателно и перспективно.

Макар и в известна степен условно (и спорно - заради резултатите) такъв тип лидер е бил Джон Кенеди с неговия екип от the best and the brightest. Но класически пример в тази насока е Роналд Рейгън.

-- В другия случай, "Негативната Летва" (Летва Минус), лидерът задава летвата и не понася, не търпи, не позволява, не създава условия в своя екип, сиреч хората в ръководената от него група, да скачат по-високо от зададената летва, а дори поощрява, харесва, предпочита и принуждава те да "скачат колкото" се може по-ниско от нея. Това прави групата сбор от отслабващи професионалисти, от послушни изпълнители тип бутонче, клавишче за натискане, от демотивирани да предлагат качествени решения чиновници, от непрекъснато попадащи в карикатурни ситуации или гротесково говорещи клакьори.

Лидерът е онзи максимум на интелект, над който никой не бива да се издига,

а най-присърце на лидера в групата са онези, които не се и опитват да скачат като хората и дори неволно или волно започват да скачат колкото се може по-ниско - интелектуално и професионално, деструктивно и ретроградно.

Отново, макар и в известна степен условно (и спорно - заради личния му интелект) такъв тип лидер е бил Джими Картър (вероятно човекът с най-висок коефициент на интелигентност, влизал след Втората световна война в Белия дом и най-слаб президент ... поне до Джордж Буш - син). Но класически пример в тази насока е именно Джордж Буш - син (макар че е имало и такива в екипа му, които са били иначе сред the best and the brightest - Колин Пауъл, Кондолиза Райс)...

Така че, когато имаме лидер тип "Летва минус", това, което се случва у нас, се случва все по-често, почти непрекъснато, колкото и обидно да ми е, защото все по-често, почти непрекъснато и хора във властта, които не са никак интелектуално ограничени, започват да говорят неща, които са присъщи точно за другия полюс - на интелектуално ограничените хора.

Но понеже съм безсилен да променя нещо, остава ми една утеха и една надежда в моя професионален живот - да помагам на своите стойностни колеги във възпитанието и обучението в университетите на the best and the brightest сред младите ни хора. А имаме златни млади хора!

И да се надявам, че някой ден те ще случат на лидер тип "Летва плюс", който ще ги поведе към по-добро настояще и по-перспективно бъдеще от сегашното. Защото сегашното време на България е все повече минало свършено...

Б. ред. - Мнението на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук. Заглавието е на редакцията.