Фалшивата подпорна стена на един отиващ си режим

03.06.2020 г. „Това е подпорна стена, която придържа всички земни пластове зад нея.“

10.06.2020 г. „В имота ще се използва укрепително съоръжение, което ще е интегрирано в хотел.“

М. Ненчев, шеф на РДНСК Бургас.

Алепу. Помните ли този казус?

През последните дни се случиха толкова много е все скандални събития в политическия ни и обществен живот, че човек трудно може да ги обхване: ефективна криминална присъда на зам.-председателя на Народното събрание; лавина неудобни въпроси от ЕП към българското правителство; разкритията на “Der Spiegel” и материалите в „Politico”.

Отминалите скандали бързо се забравят, изтласкани от новите още по-скандални събития.

Но има един общ признак, който ги обединява.

Осезаемо се усеща краят на правителството "Борисов 3" и наближаващата политическа смърт на самия му лидер, а оттам и разпадът на ГЕРБ - съдба, която спохожда всяка лидерска партия след провала на водача ѝ.

Кое носи това усещане?

Пропука се цялата фалшива опаковка на едно пагубно за България десетгодишно управление, а подпорната му стена започна бавно, но сигурно да потъва в подвижните пясъци от вътрешни кризи и външни реакции.

Протестите изразяват справедливия гняв на граждани с най-различен обществен статус и политически възгледи (според проучване на „Алфа рисърч“ над 60% от българите ги подкрепят), които не само генерират, но и катализират редица процеси, водещи до неминуема промяна в политическата ситуация. Но не само за тях става дума.

Премиерът е бил политически „поръчан“? Както сам се изразява.

Изтеклите записи и снимки на Борисов очевидно произлизат от близкото му обкръжение или от центрове, които лесно могат да достигнат до него. Публикувани в удобен контекст, последвани от нарочна акция на Гешев в Президентството и допълнени с изнесения център за взимане на решения „за“ или „против“ подаване на оставка, формират именно подобни изводи. Откровените провокации в Росенец, побоят над младежите пред Министерски съвет и режисираните инциденти на протеста на 02.09.2020 г., все с цел ескалиране на напрежение, затвърждават тези подозрения. А лъсналите вече икономически зависимости с Пеевски и Доган или заявените от самия хазартен бос Божков взаимовръзки с премиера и финансовия му министър предполагат някои от посоките в тези процеси.

При всички положения обаче описаното чудесно обрисува въведения и отстояван с всички сили порочен модел на управление. "България изглежда като демократична държава на повърхността, но в действителност политическата и съдебната ѝ системи са изгнили до корен" – споделя Джеймс Пардю в статия пред „Politico” от преди дни. Бившият посланик на САЩ в България в периода 2002 г. – 2005 г. продължава със своя безмилостен анализ: „Борисов и политическият му апарат могат да се характеризират като "лека версия на Путин". Спокойно може да се допълни, че голяма част от действията му не само наподобяват тези на руския президент-диктатор, но са и в негова полза. Форсираното реализиране на проекта „Турски (Балкански) поток“ и налетите там пари, независимо от критиките на ЕС и заплахата със санкции от страна на САЩ, както и рестартът на проекта АЕЦ „Белене“, въпреки липсата на всякакви актуални разрешителни и икономически смисъл, обслужват изцяло геополитическите руски интереси, разбивайки на пух и прах мита за опазване на страна и народ от идването на комунистите.

На запад нещата не са по-розови.

„Сериозни критики са били отправени към България на днешното закрито заседание на мониторинговата група за върховенството на закона в Европейския парламент, на която бе обсъдена ситуацията в България“ – разказва журналистът от "Биволъ" Димитър Стоянов пред БНР, присъствал на изслушването, проведено на 28.08.2020 г. и посветено на България. Поканените Борисов и Гешев не се явиха, а изпратиха свои заместници, но от групата не се отказаха и преди ден публикуваха отправените писмено към българското правителство 29 безпощадни въпроса, отличаващи се със завидна конкретност и прецизна насоченост и свързани с върховенството на закона, безконтролната дейност на главния прокурор, развитието на разследването по „Барселонагейт“ и др.

На заседанието на Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред (LIBE), проведено на 10.09.2020 г. ирландският представител Клеър Дейли бе изключително остра в изказването си: „Той (Борисов) достатъчно хитро избягва да преследва малцинствата така, както го правят Унгария и Полша, за да си спести остри критики за това, че управлява най-корумпираната държава в ЕС с най-бедното население. Разполагаме с безспорни свидетелства за връзките му и взаимодействието му с главния прокурор Иван Гешев. Той му казва кого да преследва, как да прикрива твърденията срещу него за пране на пари в Испания, за тормоз на съдии и т.н“.

В началото на октомври в Европарламента ще се състои откритият дебат за върховенството на закона в България, който е безпрецедентен за страната и се провежда само за държави в критична ситуация.

Изглежда най-накрая премиерът Борисов е поставен на точното му място в Европа – горещия стол за поемане на политическа отговорност по въпроси с ключова важност за Съюза – върховенство на закона, правораздаване, корупция, контрол на прокуратурата, медийна свобода. Съвсем реален сценарий е и да му бъде потърсена наказателна отговорност предвид разследването на властите в Испания за пране на пари по казуса с къщата в Барселона.

Кралят е мъртъв! Да живее Кралят!

„Ако не аз – кой?“ – обича да пита Борисов. Наистина кой?

Проведените през лятото проучвания за обществените нагласи, макар и с някои различия, сочат сходни тенденции.

Очевиден е спадът в електоралната подкрепа на двете големи партии ГЕРБ и БСП, но все пак остават водещи. ДПС са доказали през годините, че имат твърд електорат, който е почти независима от политическата ситуация и измерванията на агенциите величина. А и почетният председател не се задоволява само с това.

Поредните патерици на правителството, за кратко засмукващи обществените блага в собствена полза политически паразити, в случая от „патриотичния“ спектър и варненската клиентелистка формация с ефективно осъден шеф, извървяха своя път по политическия небосклон и угасват под ясните сигнали, че вероятно ще останат под бариерата на следващите парламентарни избори.

Очакван и рязък ръст на подкрепа регистрира обединението Демократична България, особено след брилянтно проведената акция в Росенец. Разноликата, но хомогенна спойка между нееднородните формации и водещи личности, изградена на принципна основа и обединяващи цели е добър пример за успешна коалиция. Изключително активният лидер на „Да, България“ Христо Иванов, ефективният на европейска сцена Радан Кънев, зрелищно и несправедливо арестуваният по време на протестите лидер на „Зелено движение“ Борислав Сандов и неговият колега Владислав Панев, разкрил наскоро имотни далавери на Румен Гайтански (Вълка), и останалите водещи фигури демонстрират завидна за подобна многопластовост координация и единство на полаганите усилия.

Проучванията за съжаление диагностицират и една до болка познатата и прилагана нееднократно с тежки последици рефлексия на голяма част от гласоподавателите - избор на следващия месия.

Слави Трифонов. Кандидат за новия „спасител“ на народа или за новия наместник на Сараите?

Защо не и двете.

Построена от опитен хидроинжинер подпорната стена на задкулисието обаче се оказва завидно здрава и непреходна във времето. Някой трябва да подсигури интересите на скритите от политиката, но не и от икономическия и обществен живот Доган и Пеевски след оттичането на изхабения Борисов в политическия канал.

В досега представената политическа палитра ясно се открояват основните конкуренти за тази роля – „новият месия“ Трифонов и познайникът Цветанов, чието формирование „Републиканци за България“ агенциите още не са мерили, но е с ясна заявка за съществена роля в изборите поради познаването на структурите, процесите и хората по места от страна на доскорошния първи офицер на Борисов.

Защо не и двамата.

Цветанов може да разцепи или овладее ГЕРБ, не че това ще донесе нещо ново за хората, а Слави може да кумулира голяма част от протестния вот плюс всички онези, които вечно се надяват някой да ги спаси и оправи.

Без никакви категорични действия, с публикувани цели, но не и програма, „Има такъв народ“ бива сочена за трета политическа сила, а в едно изследване дори бе посочена като събираща най-голямо доверие. Когато нищо не правиш, няма как да се издъниш. Тази максима обяснява доверието, но потвърждава и тезата, че българинът по телевизора посреща, по думите изпраща. Действията или не се проследяват, или не се тълкуват правилно, или въобще нямат значение. Както бързо се забравиха тези на Мая Манолова, свързани с Изборния кодекс и назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.

Дали може да се пребори статуквото с въвеждане на мажоритарен вот с абсолютно мнозинство в два тура, каквото е предложението на Слави, като така според историята и анализаторите се бетонират две основни политически сили. Отнема се шансът картината да бъде разчупена от по-малки, различни и независими партии, какъвто впрочем е и ефектът на другото му предложение за 120 народни представители. Това е един от ключовите въпроси, които следва да си зададем в опит да разграничим популизма от реалните намерения и възможности на новата формация. За останалото трябва да гадаем, тъй като за съдебна система, здравеопазване и образование са налични само общи и семпли декларации за реформа.

Какво ни остава?

Да мислим - алтернативи винаги има, особено ако спим с площадната си готовност на нощното шкафче и не допуснем отново от който и да е сегашната злоупотреба с власт.

Помните ли антирекламата: „Избираш Бойко – получаваш Костов“?

Е, хората избраха Бойко и получиха Доган, избраха и Станишев и получиха Доган, избраха и Царя и получиха Доган.

Дали ще превърнем подпорната стена на задкулисието в луксозни сараи за пореден път зависи от всички нас, от нашата информираност, историческа памет и здрав разум – там, пред урните.