Евровизия трябва да бъде прекратен

Песенният конкурс Евровизия е основан през 1956 г. с цел да обедини европейските страни след края на Втората световна война чрез музика и забавление, в което да участват държавите от континента.

Не мога да кажа каква е била ситуацията преди 60 години, но през последното десетилетие Евровизия е по-скоро болезнен политически фарс с редки проблясъци на творчески талант, отколкото спояващото музикално събитие на годината.

На първо място, подборът на национално ниво на изпълнителите и песните често пъти повдига въпроси, тъй като във все повече страни той не става чрез конкурс, в който хората да гласуват. Така през 2014 г. без кастинг на национално ниво Кончита Вурст бе избрана от австрийските организатори да представя държавата им, което раздели обществото, а впоследствие и континента.

Причината бе, че артистът е травестит, който се появи на сцената в рокля и брада, а немалко сметнаха името, което си е избрал, Вурст (значещо „наденица“ на немски), за подигравка. Последвалата му победа бе оспорвана и с мотивите, че той е победил заради своята ексцентричност и скандала, който предизвика, вместо с песента си.

Сериозно разделение настъпи и след победата на Джамала от Украйна през 2016 г. със своята песен „1944“, разказваща за изселването на 380 000 кримски татари по заповед на Сталин в Централна Азия. Въпреки че регламентът на конкурса изрично гласи, че песните не могат да са политически обвързани, в случая бе направено изключение.

Евровизия продължи да бъде бойно поле между Русия и Украйна и тази година, когато Киев отказа да допусне руската изпълнителка на своя територия, защото била пяла в Крим след присъединяването му към Русия. Това ако не е политика, здраве му кажи.

Двойните аршини обаче не са присъщи само на организаторите, а и на редовите гласуващи на конкурса. Сещате се за какво говоря: „Ония гадняри от „име на случайна европейска страна“ не гласуваха за нашето момче, ‘щото ни мразят“, и прочие.

И докато това не е валидно за абсолютно всички страни и абсолютно всички случаи, то доказателствата за комшулък са повече от солидни. Няколко примера от графиката на британския „Телеграф“ за периода 2006 – 2016 година:

Швеция гласува най-много за както следва: Австралия (въпреки че тя участва едва от две години и не е представителна извадка), Норвегия, Финландия, Холандия, Дания. За Швеция гласуват най-много от следните страни подред: Дания, Норвегия, Финландия, Исландия, Естония.

Хърватия гласува най-много за: Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, Словения, Албания. За Хърватия гласуват най-много от следните страни подред: Босна и Херцеговина, Македония, Словения, Черна гора, Швейцария (където има голям брой имигранти от бивша Югославия), Сърбия.

Украйна гласува най-много за: Азербайджан, Русия, Беларус, Грузия, Молдова, Армения. За Украйна гласуват най-много от следните страни подред: Беларус, Молдова, Азербайджан, Грузия, Русия, Латвия.

Според изданието в Евровизия има три блока от страни, които в голяма част от случаите гласуват една за друга: Балкански, Съветски и Скандинавски.

Честно казано, досега нито една песен, която сме представяли на Евровизия, не ми е харесвала. Ама никак. Изключения не правят представянията на Поли Генова и Кристиан, които пожънаха много добър успех, за който ги поздравявам. Въпреки това и сега, и миналата година стисках палци те да победят и да „прославят родината“, нищо, че фаворити ми бяха песни от чужди страни. И повечето от вас много добре разбират за какво говоря – важното е да победи България, независимо дали песента ни харесва или не. Подобно желание не е присъщо само на нас, „тесногръдите българи“, а и на повечето европейци, на повечето земляни. Дали е естествено – със сигурност, дали е етично – това е друг въпрос, над който да се замислим генерално.

Вследствие на човешката природа всяка обективност на конкурса е безнадеждно загубена и той просто е безсмислен. Нещо повече, политиката и скандалите около него са толкова по-ярки и интересни от царстващото творческо бездарие, че – иронично – Евровизия разделя обществото много повече отколкото го обединява.

На същото мнение са и болшинството анкетирани през 2013 г. във Великобритания (1722 души), Германия (1012 души), Франция (999 души), Дания (1013 души), Швеция (1012 души), Финландия (932 души) и Норвегия (669 души).

На въпроса: „Вярвате ли, че Евровизия сближава или не сближава Европа?“, отрицателно са отговорили 76% от британците, 66% от германците, 68% от французите, 66% от датчаните и 52, 56 и 55% от шведите, финландците и норвежците. Смятащите, че конкурсът сплотява континента, са между 14 и 33% в различните страни.

Мнозинството от запитаните също така е на мнение, че някои държави страдат от нечестно политическо гласуване от страна на други състезатели и нямат реален шанс да спечелят Евровизия.

Дори няма да отварям дума за участието на Австралия и Израел на конкурса (за които може да прочетете тук), цялата работа просто е насилена и двулична. Да, в никакъв случай не може да се твърди, че всички оценки до една са политически мотивирани, но колко от тях реално са, и влияят ли на крайния резултат? Видно от примерите по-горе, определено мога да твърдя, че да.

Харесва ни или не, всеки има правото да говори за правата на хомосексуалните и травеститите, политическите си пристрастия, възгледи за толерантност и национални комплекси, но Евровизия просто не е мястото за това. Разбира се, че изкуството трябва да бъде политически и социално обвързано, но не и подвластно, в противен случай е пропаганда, не по-различна от тази на Гьобелс и Чърчил, на СССР и САЩ. Границата е тънка, а в последно време дори незабележима, но я има и съм убеден, че я различавате. Просто трябва да надскочим себе си и да я признаем. Докато това не се случи, Евровизия не бива да продължава да съществува, защото няма да е нищо по-различно от политически фарс, в какъвто, за съжаление, се превърнаха твърде много културни събития по света и у нас.