Европредседателството си отива, събудете се вече, деца!

Ние имаме много сериозни български проблеми и затова – нека да се обърнем с лице към тях.

Защото България към 1 юли е по-зле, отколкото беше към 1 януари.

Падна ни се на ротационен принцип това Европредседателство и по този начин загубихме половин година за нашите си грижи и тревоги. Такива са рисковете на еврочленството. И добре да си я караш в ЕС, рано или късно те сполетява Европредседателството и от него не можеш да избягаш.

А на фона на това, че бяхме европредседатели, ако сложим ръка на сърцето си, ще признаем, че в страната ни текат такива процеси, в резултат на които тя не само е по-зле към 1 юли в сравнение с 1 януари, но е и по-малко европейска – също.

Нека широките народни маси казват КОЙ ТРЯБВА ДА НИ УПРАВЛЯВА. Така е при демокрацията, дори и при псевдо-, менте-, фасадната, формалната демокрация – решават онези, които са повече. Защото при демокрацията и нейните мутации и мимикрии прави са онези, които са повече.

Макар че в човешката история никога прави не са били онези, които са повече. Винаги голямата и вярна Идея е идвала в главите на един или няколко човека. Те са били разпъвани на кръст, изгаряни на клада, обезглавявани на дръвника, разстрелвани до стената, но след това въпреки всичко е ставало тяхното. Ако нещо се решаваше от онези, които са повече, човечеството и досега щеше да смята, че Слънцето се върти около Земята и че по-тежкото тяло пада по-бързо на земята от по-лекото, ако едновременно бъдат пуснати от Кулата в Пиза или от Айфеловата кула.

Но тези, които са по-просветени, прочели са повече книги и следят съвременните тенденции в управлението, които умеят да мислят критично и да анализират задълбочено, както и други с аналогични способности и сходен интелектуален капацитет, макар да са в малцинство, трябва да се опитват да кажат на онези, които са повече и стават все повече, КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА.

Трябва да им кажат, за да се промени характерът на управляването в България – корупционен, некомпетентен, без каквато и да било стратегия и отнасящ се с недоверие и даже с презрение към знаещите и можещите, талантливите и кадърните, образованите и подготвените, честните и почтените и особено към младите хора с такива качества.

Така че е много хубаво, че най-сетне Европредседателството, колкото и скъпо да ни бе във всички смисли на тази дума, приключи. Дори България тясна да е за душата на някои наши властдържащи, ние трябва да се завърнем управленски в нея и да спрем пропадането й в пропастта на безпътицата.

Лошото е, че и по отношение на нашето Европредседателство нещата изглеждат по същия начин – Европейският съюз е в по-тежко състояние към 1 юли, отколкото беше към 1 януари.

Разбира се, това не е най-вече заради нас. Но в някакъв смисъл е и заради нас – заради нас като европредседатели.

ЕС боледува. В него има държави (или поне ръководители на държави), които де юре са още проевропейски, но де факт са антиевропейски. Те подобно на тумор разяждат организма на ЕС. От друга страна имунната система на ЕС – качественото и стратегиращо лидерство - не функционира както трябва, отслабена е и още по-лошо – не знае точно как да се бори с нападащите ЕС вируси и разяждащите ЕС тумори.

Днес ЕС не е изправен пред дилемата:

Да се разшири или Да умре – Expand or Die!

Разширяването е добро решение, но в друга ситуация! Иначе се знае, че когато една система загуби смисъла на своето съществуване, тя започва да се разширява механично.

От тази гледна точка амбицията на нашето Европредседателство - да постави в центъра на вниманието на ЕС разширяването му към Западните Балкани - беше сбъркана като философия.

Това би било добро решение, но в друга ситуация!

На ЕС сега му е само до разширяване! Сега ЕС има друга грижа – неговото свиване. Отслабването на един организъм не се лекува с рецепти за надебеляване. Отслабването е резултат от нарушена обмяна на веществата, увреден метаболизъм, отслабена имунна система, не функциониране на някои жизнено важни органи. И няма как да се предписват на този организъм диети за бързо наддаване на килограмите и то с хранителни добавки, които могат да се окажат противопоказни за сегашното му състояние. Хубаво е да се грижиш за пласмента на хранителните добавки, но далеч по-важното е да се грижиш за оцеляването на организма именно като преодоляване на неговото сегашно състояние.

Представете си към днешните проблеми на ЕС той да си влее конска доза Западни Балкани! Това би било ритуално самоубийство, пътуване към ада по път, постлан с добри намерения…

Тук не става дума дали Западните Балкани заслужават да са в ЕС – да, те трябва да са в ЕС, но преди това трябва да има ЕС, в който те да са.

Ето защо смятам, че нашето Европредседателство избра неточния приоритет в неточното време и на неточното място. Приоритетът би бил точен в друго време и на друго място.

Днес ЕС е изправен пред дилемата Да оцелее или Да Умре – Survive or Die!

В този си вид:

-- с хлабава като нагласи и стереотипи общност;
-- със слаби лидери;
-- с огромна бюрокрация;
-- с липса на стратегия;
-- с нарастващи центробежни сили;
-- със засилващ се национализъм;
-- с безскрупулно популистки политици;
-- с кръвопролитни миграционни разногласия

ЕС трудно ще оцелее. Той няма да оцелее.

ЕС се нуждае от нова и изпълнима визия, която да положи в основата му принципи и норми, ценности и правила, които да очертаят какъв трябва да бъде ЕС и като какъв има смисъл той да оцелее и да се развива.

Една система (а ЕС също е система) трябва да има:

-- Смисъл за своето съществуване;
-- Идея за себе си, която да превърне този Смисъл в мощен импулс за осъществяване;
-- Цел, която да даде живот на тази Идея; и
-- Стратегия, която да доведе до постигането на тази Цел.

В този свой вид ЕС е изчерпил досегашните си Смисъл, Идея, Цел и Стратегия. Или поне в него вече има държави (или държавни ръководства), които не само са срещу тези Смисъл, Идея, Цел и Стратегия, но и ги рушат ежедневно, ежечасно, ежеминутно.

Когато ЕС осъзнае себе си – какъв трябва да бъде, като какъв има смисъл да оцелее и да се развива, той трябва да заяви това ясно и категорично, обръщайки се към всички свои държави-членки и кандидатки за членство:
Ето това съм Аз, ето такъв ще бъда Аз, ето това сме Ние, ето такива ще бъдем Ние!

И който не иска такъв ЕС – прав му път, крива му пътечка! Да си прави групи, инициативи, алианси, асоциации и т. н.
Не може повече под един покрив да съжителстват антагонистични амбиции и полярно противоположни политически цели, а пък ЕС да оздравее и бъде на нивото на историческата си мисия! Това е опасна самозаблуда, трагично самоубийство…

Ако мен ме питаха преди време какъв трябва да е дневният ред на българското Европредседателство, аз щях да посъветвам точно това – България да стане иницатор и мотиватор платформа и форум за дискусия „ЕС – 2040“! Какъв да бъде ЕС, за да оцелее – но не като самоцел, не на всяка цена, защото това е биологическо оцеляване, присъщо на животинския свят, на глутницата или стадото. А като същност, смисъл и съдържание, като визия и мисия, като стратегия и програма – т.е. оцеляването да бъде социално, като интегрирана и консолидирана човешка общност с общи цели, ценности и идеали, с общо светоусещане, с общо себеусещане…

Разбира се, това е адски трудна задача за едно Европредседателство, но човек, народ, власт, лидери – те са толкова големи, но колкото голямо е егото или държавата им, а колкото големи са им целите и мечтите!

Къде-къде по-лесно е Европредседателството да се превърне в един безкраен празник, в една шумна думба-лумба, в много приказки и говорене за очевидни неща – колко по-хубаво е да сме богати, здрави и щастливи, отколкото бедни, болни и нещастни. И как именно Западните Балкани ще допринесат за това. Сякаш ЕС не го разбира – разбира го, но не му е до това, абсолютно не му е до това. Европйската футболна топка се пръска по шевовете, а ти й предлагаш да бъде напомпана още с въздух под налягане…

В заключение, ако аз бях с 20 години по-млад, щях да се боря и търся подкрепа на общественото мнение в България за Идея с обърната на днешната логика. Сегашната логика на България, на българските политици и значи – и на българския народ е:

КАК НА НАС ДА НИ Е ДОБРЕ В ЕС!
И значи сме за такъв ЕС, в който точно така да ни е добре.

Сиреч, ние мислим първо за себе си от гледна точка на изгодата и мерим ЕС с такъв аршин, че именно изгодата в него да ни е най-голяма или поне някаква.
Докато логиката на една нова българска проевропейска политическа идея трябва да бъде точно обратната:

ДА ПОДКРЕПИМ ЖИЗНЕН И РАЗВИВАЩ СЕ ЕС!
А вече именно в такъв ЕС на България ще й бъде добре.
Това означава да мислим и да работим за ЕС, който трябва да оцелее и да се развива, който има смисъл да оцелее и да се развива.

Наистина, ако бях с 20 години по-млад и имах политическа енергия, аз щях да убеждавам обществото и да диря неговата подкрепа за идеята ДА ИМА ЕС, и той да е такъв, че да бъде жизнен, стабилен, развиващ се и проспериращ. Това би било проевропейска политическа програма. Тя не е толкова реалистка, а е повече идеалистка, но е едновременно и реалистична, и необходима. Защото всички други алтернативи за България:

-- разпаднал се ЕС;
-- съществуващ по инерция и агонизиращ ЕС;
-- приличащ на разделил се на отделни апартаменти или на отделни етажи общ блок ЕС;
-- свил се до 7-8 по-развити европейски държави ЕС
са по-лоши за България от тази да има жизнен и развиващ се ЕС.

България може да бъде добре в близко бъдеще и до 2040 г. само когато на ЕС му е добре. Затова проевропейската идея за България е свързана с оцеляването и развитието, жизнеността и просперитета на ЕС - на ЕС, който е на нивото на историческата си и цивилизационна мисия спрямо Света и спрямо самия себе си.

Само в такъв ЕС на България ще й бъде добре.

Другите алтернативи, да повторя – са лоши, по-лоши, най-лоши и по-по-най-лоши за България. Те се свеждат до сриването й в деспотия - нашенска по форма и ориенталска по съдържание.

Б. ред. - Анализът на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.