Елитът ни не разбира какво се случва сега

Тези избори така или иначе ще минат и заминат... Вярно е, че характеропатиите и ограниченият интелект на Властта в момента достигнаха тавана на търпимост, а харизмата на първото лице, единствено число във Властта съвсем по наука, в един момент започна да изяжда уважението към това лице и да работи срещу него и не се знае към какви още пируети и менуети ще го тласне, пише във фейсбук специалистът по национална сигурност Николай Слатински. 

Пак казвам, тези избори ще минат и заминат...

Единият кандидат е отблъскващо предсказуем, а другият опасно непредсказуем.

Единият кандидат, ако спечели, ще продължи да отблъсква дори твърдото ядро на партията му, защото така и няма да може да каже нищо умно и без да е противно клише. А всички извън това твърдо ядро ще изпитват все по-голям срам.

Другият кандидат, ако спечели, може да шокира прекалено жестоко твърдото ядро на партията му, защото през кампанията той говори твърде безотговорни неща, представяше се като алтернатива на всичко, постигнато умно или не като стратегически приоритети на държавата през тези години на Прехода и тепърва му предстои да се отрича от тези си лекомислени и леконравни думи. Или да започне да действа в техния дух, с което ще генерира все по-голям страх у всички извън това твърдо ядро.

Тогава какво искам да кажа с това, че изборите ще мина и заминат?

Искам да кажа, че елитът - и на власт, и в опозиция, - отново показва, че не е разбрал посланията на интелигентната и мислеща част от обществото. И не е разбрал, че вътре в обществото протичат размествания на тектонични плочи и това може да освободи колосална енергия, която е с потенциал да избухне и да донесе не задължително добро, а дори и лошо.

Елитът си позволява да игнорира волята на обществото, да подценява страховете на обществото, да недовижда заблудите на обществото, да манипулира обществото, да си докарва и прикарва, да стъкмява и натъкмява такива резултати, които него го устройват, да нарежда на институциите какво да установяват и постановяват, какво да допуснат и отпуснат, опитва се максимум и евентуално да размества само столовете около масата на властта - днес Аз, утре Ти, другиден Аз и Ти, по-другиден Ти и Аз.

Ако елитът се вслуша внимателно, може и на него, както на мен да му се стори, че макар да няма, допускам и предполагам, достатъчно енергия за дълга, устойчива, смела и непредсказуема революция или, съгласен съм, контрареволюция, която да отхвърли много от пошлостта и цинизма на изминалия четвърт век, то в обществото има поне малко от тази енергия, като запалителна смес и тя може да нададе доста страшен или поне стресиращ вик, да издаде силен и силов шум. Дори като плондира и балона, които в края на спихването си издават най-рязък и съскащ звук.

Енергията в обществото може и да е недостатъчна, но би могла да стигне колкото за едно сериозно разтърсване на държавата. И в нейната мътна или въртопна вода е еднакво вероятно да уловят голяма риба както нови лидери на демокрацията, далеч по-различни от сегашната амортизирана властово-опозиционна гмеж, яхнала държавата, така и заклети популисти, крайни фанатици, отявлени радикали и безскрупулни демагози.

А демагог, това всъщност означава народен водач.