Две години от зверствата на руснаците в затвора Оленивка

В нощта на 28 срещу 29 юли през 2022 година Русия извършва ужасен терористичен акт срещу военнопленници. Взривяват барака, в която се намират само бойци от Азов. Загиват 54 човека, а още 130 са ранени. Ранените изнасят телата на побратимите си. Случилото се в Оленивка / Еленовка е престъпление срещу човечеството, нарушение на всички възможни правила за водене на война и за отношение към военнопленниците.

След излизането от завода „Азовстал“ в Мариупол всички защитници на града, които са попаднали в плен, са настанени в затвор в окупирания град Оленивка в Донецка област. В затвора има различни части (бараки), в които са настанени Азовците, морските пехотинци, останалите сили за отбрана.

На 27-ми юли на момчетата от Азов им е казано, че са преместени в друга барака, защото предишната ще се ремонтира и подготвя за зимата. По този повод Крафт споделя следното: „Всеки разумен човек мислеше, че по-логично е да изведат всички от една барака, да я ремонтират, и да ги върнат. А те на части извеждаха хората само от Азовските бараки“. Момчетата, които са били там, са разбирали, че ще стане нещо такова, защото първо само те са отделени, второ, никой не е вярвал, че руснаците се опитват да им осигурят по-добри условия.

Помещението, в което настаняват Азовците, т.нар. Барака 200, е бивш цех, в който руснаците са сложили 200 железни легла, без матраци, без възглавници, без нищо.

В самия ден, на 28.07.2022 първо заключват всички в бараката и не пускат никого дори до тоалетна. След това обратното, изкарват ги в двора и не ги пускат в бараката. Вечерта преди взрива се сменят охранителите, ако до тогава са били официални (доколкото това може да се каже) - охранители, полицаи и т.н., - те биват заместени от хора в черни дрехи, без никакви отличителни шеврони и знаци.

Взривът се случва около 23:00 часа. Ето какво разказват Азовци, които са били там: „Аз помня, че до изхода от бараката лежеше момче, разрязано на половина. Краката му бяха отделно… И крещи. Още беше жив в този момент.“

Матрос – боец от Азов: „Взрив, крясъци, задимяване, огън. Всичко гори. Горят момчетата, някои крещят, защото изгарят живи, но до тях нямаше как да се доберем. А някои вече бяха мъртви и просто горяха… Те (руснаците, които работят в затвора) се смееха след взрива. Аз стоях до вратата, с гръб към тях. Те казваха „Умират, хахахаха“.

Пет-шест момчета загинаха от това, че им изтече кръвта, просто защото нямаше нормална медицинска помощ.“

30-40 минути след взрива един от охранителите пуска медиците от съседните бараки, за да окажат помощ на ранените.

Дмитро Кубряк – медик: „Когато отидохме там… Аз не се считам за впечатлителен човек. Аз съм работил и в бърза помощ, виждал съм различни пациенти. Но това ме шокира. Видях дълга алея, към 100 метра, на нея лежаха момчетата. 150 човека ранени. А ние, медиците, бяхме 10. Цяла нощ сортирахме болните, оказвахме помощ. Ориентировъчно отидохме на територията на цеха около дванайсет през нощта, а с настъпването на утрото замина първата кола с ранени от територията на затвора. Тоест 5 часа администрацията на затвора - охранители, руски военни, специални части, които ни охраняваха - просто стояха и наблюдаваха.“

Всички ранени закарват в 14-та болница в Донецк.

Лемко – командир на 1-ви батальон: „Същата тази картина от алеята се премести в болницата. Втори дубъл. Не си представяте мириса на изгорели тела, кръв и пот“.

Военните споделят, че на свой риск санитарките и медицинските сестри в тази болница са се отнасяли добре към тях, давали са им храна и вода, поставяли са им обезболяващи.

Началник на колонията в Оленивка по време на терористичния акт е бил Сергей Евсюков, който в същия ден, в който преместват азовците в новата барака излиза в отпуска, а след седмица го уволняват. Оказва се, че той е бивш украински полицай, който е предал клетвата си и през 2014 година е преминал на страната на окупационния режим.

Полковник Денис Прокопенко – Редис, командир на 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ написа по повод тъжната годишнина:

„Никой от тези, които дадоха гаранции на войниците от Мариуполския гарнизон по време на излизането от територията на Азовстал, не изпълни обещанията си. Запазването на живота на всеки военен от гарнизона, неизползването на изтезания и възможно най-бързи обмени - това ни гарантираха ООН, Международния комитет на Червения кръст, руската страна и военно-политическото ръководство на Украйна през май 2022 година.
Да, руснаците с присъщото им вероломство наплюха на всички тези пунктове. Кулминация на неспазването от тяхна страна на законите и обичаите за водене на война стана убийството на 53-ма невъоръжени азовци в Оленивка. Преди две години в съня си бяха престъпно убити от организирания от руснаците терористичен акт в бараката на затвора. Над 100 наши побратими бяха ранени. Съвременната история не знае подобни примери за нечовешка жестокост към военнопленници.

В деня, когато цялата страна прекланя глави през загиналите в Оленивка азовци, на мен не ми дава спокойствие един въпрос: дали всички гаранти за запазването на живота на личния състав на Мариуполския гарнизон, са положили всички усилия, дали са работили над всички възможни варианти, използвали ли са всички необходими лостове, за да окажат влияние на руснаците, така че обещаните след 3-4 месеца обмени да се случат?

Задачата на Азов е да унищожава врага и да попълва обменния фонд. Тези задачи нашето подразделение в течение на година изпълнява успешно в Креминското направление. Често – въпреки всичко. Вършат ли работата си тези, които доброволно са поели тези задължения, и тези, на които са им вменени от закона?

Трудно е да се предаде с думи какво е един ден в руски плен. Няма време. Постоянни мъчения, глад, показни убийства в Оленивка, незаконни съдебни дела и доживотни присъди.

Скоро няма да има кого да обмените.“

В социалните канали на бригадата написаха: „Русия разчита на кратката памет на световното общество, на това, че ще бъдат забравени престъпленията ѝ.“ А тези престъпления не трябва да бъдат забравени, както не са забравени нацистките концентрационни лагери.