Доц. Кристиан Таков: Повторната окупация не постига целите, а им вреди

Един от първите преподаватели, които твърдо застанаха зад студентите при първата окупация на Ректората на Софийския университет, доц. Кристиан Таков, излезе с позиция във връзка с повторното затваряне на Университета. Доцентът по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ и член на Правния съвет на президента Росен Плевнелиев директно заявява чрез личния си блог, че втората окупация не помага, а пречи на целите, че той не я подкрепя и обяснява защо.

За да е ясно и да не е никак „обтекаемо“:

НЕ ПОДКРЕПЯМ новата окупация на Ректората.

Нито в този персонален състав, нито в тази численост, нито в това време, нито при тази обстановка.

Тя не постига целите, които заявява, а им вреди.

Аргументирам:

1) Смятам, че са малцина. Това ги лишава от достатъчна легитимност.

2) Съставът им е твърде разнороден; нито е само студенски, а хептен не е само от Софийския университет. Това повдига въпроса, защо окупират Ректората, а не например Министерския съвет.

3) Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия) е крайно неподходящ.

4) Избраното действие – окупация – вече е доказано неефективно спрямо дебелокожите неща, които са на власт в момента.

5) Страничните ефекти от това избрано неефективно действие обаче може да са доста неприятно ефективни:

- намаляване на подкрепата в обществото;

- разцепване на Ранобудните студенти;

- разцепване на преподавателите, подкрепящи Ранобудните студенти;

- влизане на полиция в Университета (крайно тъпо ще е, това да не е ставало 126 години и да стане сега);

- медийна злоупотреба с неизбежните за такова действие непремислености.

6) Широка подкрепа не може да се очаква.

7) Няма „революционна ситуация“ в маркс-ленинов или че-геваристки смисъл. Поради това революционните действия на неподходящ декор могат лесно да се изродят.

8) Това е разпиляване на гражданска енергия по много фронтове и по никое време.

Зад лицето на вярата винаги може да стане прозирна гримасата на екстремността. Единственото спасение сега е в хладния разум. След много месеци на силни и чисти емоции устремът заради самия себе си не е добра рецепта.

Напразните жертви – на хора,на енергия,на козове и на репутация – са само напразни, но престават да са жертви. Те стават прахосване.