До пълната победа на комунизма (Снимки и видео от 7 ноември)

Попадам случайно на паметника на Съветската армия и виждайки червените знамена със сърп и чук си давам сметка колко много се е променила България за 24 години. Преди нямаше да имаме начин да забравим тази дата.

Събрали са се около 20-30 души със средна възраст над 80 години. Един носи на рамо портретите на Сталин и Ленин. Казвам 80, а не 85, защото средната възраст рязко слиза надолу заради неприлично младия на този фон Илиян. Той е блестящ карикатурист, страхотен музикант и искрен фен на Че Гевара (не знам в коя от организациите, носещи това име). Познавам го от над 20 години и нито е сменил убежденията си, нито е спечелил нещо от тях. Илиян е единственият човек, заради който все се надявам, че от тези тъмно червени събирания може да излезе статия, различна от досадното ми вече окарикатуряване на тези вече много, много възрастни хора.

С наивен тон му задавам редовния си провокативен въпрос - вие към БСП ли сте или отделно и Илиян както винаги ми обяснява, че един истински комунист никога не може да има нищо общо с БСП, тази дясна партия на едри капиталисти.

Трийсетината старци са членове на 3 партии - БКП, ПБК (Партия на българските комунисти) и БРП (к) - Българска работническа партия (комунисти), която е събрала най-голяма членска маса пред паметника на Съветската армия.

30 души с три партии и четири зъба, обобщават децата на пейката, които ме питат какви са тия старци. Вълнуват се живо, защото предполагат, че се снима филм. Не се опитвам да им обяснявам за Великата Октомврийска социалистическа революция, нито защо Октомври се чества на 7 ноември - въпросът който най-искрено ме развълнува на първата манифестация за тази дата, на която ме изведоха като чавдарче.

Реликтите от тази отминала епоха са донесли малко кубенце за озвучаване на митинга - бегъл опит за връзка между идеологическата и технологическата ера, които се отричат една друга.

Възрастен човек се доближава до мен и пита може ли да му дам снимка - бил издател на комунистическия вестник. Искам му мейл и изпадаме в неловко положение, в което не съм смятал да го поставям.

Вързаният с кубенцето микрофон взема жената на Владимир Спасов. Говорил съм си много пъти с този старец (лека му пръст!) и винаги ми е бил симпатичен със застиналия си в 1953 г. език. На изборите през 1994 г. водената от Жан Виденов БСП спечели във всички нетурски райони. Единствено някъде из Трънско беше втора - би я БКП-то на Владимир Спасов, а феновете (тогава към 70-годишни) се събраха пред партизанския паметник и викаха "Лев за долар!".

Зонка Спасова няма неговата увереност, ораторска дарба няма и следващият оратор, странно смесващ в объркана мисъл комунизма, инженерството и неизбежната смърт на капитализма.

Микрофонът обаче взема Димо Илинкин, шеф на БРП (к) и отминалите времена ме удрят челно. Това е главният редактор без мейл, но в речта му няма празно. За съжаление имаме съвсем малко свободна памет в картата и не успяваме да запишем цялото слово, но наистина е образец на ораторското майсторство, облъчвало ни през "45 години стигат". Почва с другари и другарки, минава през мирния атом, позовава се на Гагарин и Космоса като гаранти за неизбежната победа над капитализма, цитира Чърчил, поставяйки го в унизително положение... 

Не се свени към Светата Троица Маркс, Енгелс и Ленин да добавя и Сталин като силно положителен герой.

Заклеймява предателите с блестяща риторическа фигура:

- Този човек, Горбачов, извинете, че го наричам човек...

Интересното започва след 6-ата минута на записа (който е монтаж от иначе дългите речи), когато идва време за политическия инструктаж по актуални проблеми. Да не вземе някой да се обърка в сблъсъка между моралните студенти и капиталистическото БСП.

Докато включим камерата сме изпуснали думите (цитатът е приблизителен):

Ние, разбира се, не подкрепяме БСП заради капиталистите в нея, но подкрепяме социалната й политика, доколкото я има. Подкрепяме Орешарски и за майчинството, и за детските и някои други социални ходове, които прави.

Нататък записът е едно към едно:

Но още повече ще го подкрепяме (Орешарски) към срещите му с Русия. Газопроводът, който ще се прави е голямо достижение на Орешарски, ако той го завърши. Ако той започне атомната централа, това ще бъде още по-голяма победа за България, за трудовите хора на България и на района.

Връзката между Русия, газа, мирният атом и студентите е впечатляваща - директна и без преход:

Разни стачки - с какви искания? Обърнете внимание - студентски окупации! Само им вижте лозунгите и им опишете физиономиите! Какво значи, бе господа студенти, окупирайте? В името на какво? Да си даде правителството оставката!

-Абе, господа, вие не виждате ли, че това е лозунгът на господин Бойко Борисов? Вие какво ще ни заблуждавате нас, че вие сте интелектуалците и че вие се борите за морал и не знам какво си? Айде, яжте морал, бе! Обядвайте морал!

Вчера бях на поредната дискусия със студентите в 272-а аудитория. Христо Христов и Момчил Методиев говореха за сянката на ДС върху сегашния ни живот. Със всяка тяхна дума бях съгласен, но нещо ми липсваше, за да е пълна картинката. Днес разбрах какво е - идеологическият патос, който е оправдавал безчинствата на властта и с който са заклеймявани враговете й. Същият, който виждаме у доста днешни вестници и телевизии, а и политически лидери.

В началото на митинга, докато си говорех с Илиян, си казвах, че този път няма да осмивам сенилните старци. Първо, защото са реликти от време, което не бива да забравяме. И второ - защото са идеалисти, а не като "капиталистите в БСП".

След като изслушах един час глупости (май докато бях пионерче по-кратко траеха), си дадох сметка, че нито са от отминало време, нито са нещо различно от БСП. Напротив - още по-виновни са, защото с искрен идеологически патос са обучавали агентите си, милиционерите си и комсомолците си, как всяко безобразие е оправдано, стига да е в името на комунизма. И как морал не се яде.

Затова решавам, че все пак ще се изгавря с дядото с портрета на Сталин на рамо.

Отивам и питам:

- Сталин е доста спорна личност, какво искате да покажете с неговия портрет?

- Приведете се в приличен вид! Иди и се подстрижи и тогава ме питай!, е отговорът, който получавам.

Спомням си, че точно такъв отговор получавах в 6 клас, когато правех първите си бунтарски опити да си пусна дълга коса.

Два свята - единият е излишен.

За съжаление техният няма да умре с тези старци. Живее в агентите им, които обсебиха икономиката ни, в шофьорите и пазвантите им, които ни управляваха предишните 4 години, в комсомолците им, които ни управляват сега, в децата им, които обучиха на изкуството да се живее без морал.

Много по-вероятно е нашият свят да емигрира. И отдалеч да продължи да задава въпроса КОЙ?

До пълната победа на комунизма.