Би Би Си: Трудният въпрос какво е необходимо, за да прекрати Путин военните действия в Украйна

Трудния въпрос за това какво е необходимо, за да Путин да прекрати военните операции в Украйна, анализира дипломатическият кореспондент на Би Би Си Джеймс Ландейл. Публикуваме анализа му в превод на БГНЕС.

Владимир Путин може да има репутацията на безмилостен автократ, майстор манипулатор на международната сцена. Но едно нещо, което руският президент няма, е непроницаемо изражение.

Покойният американски сенатор Джон Маккейн се шегуваше, че когато погледне в очите на Путин, вижда три неща - „К, Г и Б“, препратка към миналия му живот като офицер от съветското разузнаване.

Мислех си за това, докато гледах кадри на руския лидер, седнал срещу американски пратеници в Кремъл. Той не можеше да скрие емоциите си; излъчваше върховна увереност.

Защото президентът Путин смята, че дипломатическата вълна се е обърнала в негова полза, с подобрените отношения със САЩ и победите на бойното поле.

Някои анализатори казват, че Путин няма мотив да отстъпи от своите искания: Украйна да се откаже от последните 20% от Донецк, които все още контролира; всички окупирани територии да бъдат признати международно като руски; украинската армия да бъде ограничена до степен на безсилие; и членството в НАТО да бъде изключено завинаги.

При настоящото състояние на нещата има няколко възможни сценария. Първият е, че американският президент Доналд Тръмп може да се опита да принуди Украйна да сключи примирие при условия, които са неприемливи за нейния народ, при което тя отстъпва територия и няма достатъчни гаранции за сигурност, които да възпрат бъдеща руска агресия.

Ако Украйна се противопостави или Русия наложи вето, президентът Тръмп намекна, че може да се оттегли от войната; миналата седмица той заяви, че „понякога трябва да оставиш хората да се бият“.

Той би могъл да премахне жизненоважната информация от американското разузнаване, от която Украйна се нуждае, за да открива приближаващи се руски дронове и да нанася удари по руски енергийни съоръжения.

Друга възможност е войната просто да продължи, като руските сили продължават да напредват бавно на изток.

Новата стратегия за национална сигурност на администрацията на Тръмп подсказва, че Русия вече не е „екзистенциална заплаха“ за САЩ, и призовава Вашингтон да „възстанови стратегическата стабилност“ с Русия.

Така че, при сериозните съмнения относно американската подкрепа за Украйна, какво би могло да промени решението на Путин? И какво друго по-различно биха могли да направят Украйна, Европа и дори Китай?

Може ли Европа да направи повече?

В момента континентът се готви за примирие. Под знамето на „Коалицията на желаещите“ се подготвя международна военна сила, която да помогне на Украйна да възпрепятства бъдеща руска инвазия, наред с финансови усилия за възстановяване на опустошената от войната страна.

Но някои официални лица предполагат, че Европа вместо това трябва да се подготви за това войната да се проточи.

Те искат да помогнат на Украйна не само да „спечели битката тази вечер“ с повече дронове и пари; но също така да осигурят дългосрочна подкрепа и да се подготвят за 15- до 20-годишна война с Русия.

Европа също може да направи повече, за да помогне за защитата на украинското въздушно пространство от дронове и ракети. Вече има план – наречен „Европейска инициатива за въздушна защита“ – който може да бъде разширен, за да позволи на европейските противовъздушни сили да защитят Западна Украйна.

Други твърдят, че европейски войски могат да бъдат разположени в западната част на Украйна, за да помагат при патрулирането на границите, освобождавайки украинските войници да се сражават на фронта. Повечето предложения от този род са били отхвърлени от страх да не се провокира Русия или да се ескалира конфликтът.

Киър Джайлс, старши консултант в програмата за Русия и Евразия в мозъчния тръст „Чатъм Хаус“, заяви, че тези опасения са „абсурдни“, тъй като западни войски вече са разположени на място, а „Небесен щит“ може да бъде разположен в западната част на Украйна с минимален риск от сблъсък с руски самолети.

Според него европейските лидери трябва да „се включат в конфликта по начин, който действително ще доведе до промяна“.

„Единственото нещо, което безспорно и неоспоримо ще спре руската агресия, е присъствието на достатъчно силни западни сили там, където Русия иска да атакува, и демонстрираната воля и решимост, че те ще бъдат използвани за защита“, каза Джайлс.

Тази стратегия, разбира се, би била съпроводена с огромни политически трудности, като някои избиратели в Западна Европа не са склонни да рискуват конфронтация с Русия.

Малко анализатори очакват Украйна да обърне хода на събитията и да постигне реални териториални придобивки.

След като прекарах няколко седмици в Украйна наскоро, не чух да се споменава нищо за пролетна офанзива, а само за необходимостта да се забави напредъка на Русия и да се увеличи цената, която тя плаща с кръв и богатства.

Някои западни дипломати твърдят, че руските генерали лъжат руския президент, преструвайки се, че ситуацията на място е по-добра, отколкото е в действителност – което се добавя към това, което те считат за умишлена стратегия за преувеличаване на руските придобивки, предназначена да внуши, че Украйна е в отстъпление и следователно трябва да моли за мир.

Според Томас Греъм във Foreign Affairs, през тази година Русия е завзела само 1% от украинската територия, като цената за това е над 200 000 убити и ранени.

Фиона Хил, старши сътрудник в Центъра за Съединените щати и Европа към Института Брукингс, която е била член на Съвета за национална сигурност на Тръмп по време на първия му мандат, казва, че най-голямото предимство на Путин е, че много хора вярват, че Украйна губи.

„Всички говорят за Украйна като за губещия, когато сега тя има най-мощната армия в Европа. Помислете само какво причиниха на Русия. Забележително е, че са устояли толкова дълго, не на последно място, като се бориха с една ръка зад гърба си“, обясни тя.

Търговия, санкции и руската икономика

След това е вдигането на санкциите. Разбира се, руската икономика страда. Инфлация от 8%, лихвени проценти 16%, забавен растеж, бюджетни дефицити се покачват, реални доходи падат, потребителски данъци се увеличават.

Доклад за Платформата за доказателства за мир и разрешаване на конфликти сочи, че времето на руската военна икономика изтича. „Руската икономика е значително по-малко способна да финансира войната, отколкото беше в началото ѝ през 2022 г.“, казват авторите.

Но досега нищо от това изглежда не е променило кой знае колко мисленето на Кремъл, не на последно място, защото бизнесът е намерил начини да заобикаля ограниченията, като например транспортиране на петрол на нерегистрирани кораби-призраци.

Том Кийтинг, директор на Центъра за финанси и сигурност в RUSI (Кралския институт за изследвания в областта на отбраната, сигурността и геополитиката, заяви, че западните послания относно санкциите са объркващи и има прекалено много пропуски.

Според него Русия ще заобиколи последните санкции на САЩ срещу двама руски петролни гиганти, „Лукойл“ и „Роснефт“, като просто преетикетира изнасяния петрол като произхождащ от компании, които не са обект на санкции.

Кийтинг каза, че ако Западът наистина иска да навреди на военната икономика на Русия, ще наложи ембарго върху целия руски петрол и ще приложи изцяло вторични санкции срещу страните, които все още го купуват. „Трябва да спрем да бъдем добри и да наложим пълно ембарго. Трябва да вземем прилагането на санкциите толкова на сериозно, колкото Кремъл взема заобикалянето им“, каза той.

Теоретично санкциите биха могли да повлияят и на руското обществено мнение. През октомври проучване на държавния Център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) показа, че 56% от анкетираните се чувстват „много уморени“ от конфликта, което е увеличение спрямо 47% през миналата година.

Но консенсусът сред познавачите на Кремъл е, че голяма част от руското общество продължава да подкрепя стратегията на Путин.

Европейският съюз може да се съгласи да използва около 200 милиарда евро (176 милиарда паунда) от замразени руски активи, за да генерира т.нар. „репарационен заем“ за Украйна. Последното предложение на Европейската комисия е да се наберат 90 милиарда евро (79 паунда) за две години.

В Киев служителите вече разчитат на получаване на парите. Но ЕС все още се колебае.

Белгия, където се съхранява по-голямата част от руските активи, отдавна се опасява от съдебно преследване от страна на Русия, а на 12 декември руската централна банка обяви, че ще заведе дело срещу белгийската банка Euroclear в московски съд.

Белгия заявява, че няма да се съгласи на заема, освен ако правните и финансовите рискове не бъдат по-ясно разпределени между другите членки на ЕС. Франция има опасения, поради собствените си огромни дългове, и се страхува, че използването на замразените активи може да подкопае стабилността на еврозоната.

Лидерите на ЕС ще направят поредния опит да постигнат споразумение, когато се срещнат в Брюксел на 18 декември за последната си среща на върха преди Коледа. Дипломати обаче твърдят, че няма гаранции за успех.

Съществуват и разногласия относно това за какво трябва да се използват парите: за поддържане на платежоспособността на украинската държава сега или за плащане на възстановяването ѝ след войната.

Въпросът за наборната военна служба в Украйна

Що се отнася до Украйна, тя би могла да мобилизира повече от въоръжените си сили.

Тя остава втората по големина армия в Европа (след Русия) и най-технически напредналата – но въпреки това се бори да защитава 800-километрова фронтова линия.

След почти четири години война много войници са изтощени и процентът на дезертьорство се увеличава.

Набиращите войници за армията срещат все по-големи затруднения да попълнят празнините, тъй като някои по-млади мъже се крият от наборните комисии или напускат страната. Но Украйна може да разшири законите си за наборна служба.

Понастоящем само мъжете на възраст от 25 до 60 години трябва да са на разположение за военна служба. Това е целенасочена стратегия на Киев за справяне с демографските предизвикателства на Украйна; страна с ниска раждаемост и милиони жители в чужбина не може да си позволи да загуби онези, които са наречени „бащите на бъдещето“.

Това озадачава външните наблюдатели. „Намирам за невероятно, че Украйна не е мобилизирала младите си хора. Мисля, че Украйна е една от малкото страни в историята, изправени пред екзистенциална заплаха, която не е хвърлила своите 20-годишни младежи в битката“, заяви един висш военен от Великобритания.

Фиона Хил каза, че Украйна просто е научила урока на историята и опустошителното въздействие, което Първата световна война е оказала върху европейските империи от 20-ти век, които са западали, след като не са успели да възстановят растежа на населението, който е подхранвал икономическия им възход. „Украйна просто мисли за демографското си [бъдеще]“, подчерта Хил.

Удари, дипломация и Тръмп

Ако Украйна можеше да внася и произвежда повече ракети с голям обсег, тя би могла да нанесе по-тежки и по-дълбоки удари на Русия.

Тази година тя засили въздушните си удари по цели както в окупираната територия, така и в Руската федерация. По-рано този месец украинските военни командири заявиха пред „Радио Свобода“, че през есента са нанесли удари по повече от 50 обекта на горивната и военно-промишлената инфраструктура в Русия.

Александър Габуев, директор на Карнеги Русия Евразия Център, казва, че някои руснаци са изпитали недостиг на гориво по-рано тази година. „Към края на октомври украинските дронове бяха ударили поне веднъж повече от половината от тридесет и осемте големи рафинерии в Русия. Прекъсванията в производството се разпространиха в много региони и някои руски бензиностанции започнаха да разпределят гориво на дажби“, заяви той.

Но дали по-силни удари по Русия биха имали ефект, когато и Кремъл, и общественото мнение в Русия изглеждат безразлични?

Мик Райън, бивш австралийски генерал-майор и сега член на Центъра за стратегически и международни изследвания, казва, че дълбоките удари не са магическо средство.

„Те са изключително важно военно начинание, но сами по себе си не са достатъчни, за да принудят Путин да седне на масата за преговори или да спечели войната“, посочи той.

Д-р Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник по военни науки в мозъчния тръст RUSI, заяви, че повече дълбоки удари със сигурност ще нанесат щети на енергийната и военната инфраструктура на Русия, както и ще изчерпят ракетите ѝ за противовъздушна отбрана. Но той предупреди, че тази тактика може да има обратен ефект.

„Това може да подсили аргумента на руското ръководство, че независима Украйна представлява огромна военна заплаха“, каза той.

Все още има и дипломатически път.

Някои анализатори твърдят, че ако на Путин бъде предложен изход от войната, той може да го избере.

Теорията е следната: сключва се споразумение, което позволява и на двете страни да претендират за победа. Да речем, примирие по линията на контакт; демилитаризация на някои райони; без официално признаване на територии. Компромиси от всички страни.

Но споразумението би изисквало САЩ да се ангажират сериозно с Русия, да създадат преговорни екипи и да използват своята власт, за да постигнат споразумение.

„Съединените щати трябва да използват огромното си психологическо влияние, което имат над Русия. Не може да се преувеличи ролята, която Съединените щати – и лично Тръмп – играят в утвърждаването на Русия като велика сила и на Путин като световен лидер“, твърди Томас Греъм.

Влиянието на Китай

Неизбежният фактор е Китай. Президентът Си Дзинпин е един от малкото световни лидери, в които Путин се вслушва. Когато Си предупреди по-рано по време на конфликта срещу руските заплахи за използване на ядрено оръжие, Кремъл бързо се съгласи.

Руската военна машина е силно зависима и от доставките на стоки с двойна употреба от Китай – като електроника или машини, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели.

Така че, ако Пекин реши, че продължаването на войната вече не е в интерес на Китай, тогава той ще има значително влияние върху мисленето на Кремъл.

Засега САЩ не показват никакви признаци, че се опитват да насърчат – или да принудят – Китай да окаже натиск върху Москва. Въпросът е дали президентът Си ще бъде склонен да упражни влияние по своя собствена инициатива.

В момента Китай изглежда доволен, че САЩ са разсеяни, че трансатлантическите съюзници са разделени и че останалият свят възприема Китай като източник на стабилност. Но ако руската инвазия ескалира, ако световните пазари бъдат нарушени, ако САЩ наложат вторични санкции на Китай като наказание за потреблението му на евтина руска енергия, тогава мисленето в Пекин може да се промени.

Засега обаче Путин вярва, че е в добра позиция и времето е на негова страна. Анализаторите смятат, че колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова повече  Украйна ще губи своя дух, толкова по-разделени ще стават нейните съюзници и толкова повече територия ще спечели Русия в Донецк.

„Или ще освободим тези територии със сила, или украинските войски ще напуснат тези територии“, заяви Путин миналата седмица.

„Нищо няма да промени позицията. Освен ако не напусне сцената. Путин залага в момента, че може да продължи достатъчно дълго, за да се развият обстоятелствата в негова полза му“, каза Фиона Хил.

Следете новините ни в GoogleNews