Адвокатът и счетоводителят на Епстийн все още се разпореждат с парите и документите му

През юли 2019 г., в деня, в който финансистът Джефри Епстийн е арестуван по обвинение в търговия с непълнолетни с цел сексуална експлоатация, ФБР претърсва нюйоркската му резиденция. Агентите разбиват голям сейф и откриват диаманти, пачки с пари, паспорти, папки с компактдискове и твърди дискове.

Въпреки това, поради проблеми, свързани с оформянето на заповедта, те не могат да ги вземат веднага. А когато се връщат в имението с нова заповед, сейфът вече е празен, свидетелстват документите на ФБР, цитирани от Би Би Си.

Ричард Кан, който от 2005 г. е счетоводител и управител на компаниите на Епстийн, нарежда на персонала да прибере съдържанието на сейфа в два куфара и да ги достави в дома му, съобщават агентите.

След разговор Кан се съгласява да предаде куфарите, но не желае агентите да идват в дома му и отказва да съобщи кой му е дал указание да вземе вещите.

Въпреки това източник, близък до разследването по случая "Епстийн", казва, че не знае Кан да е бил разпитван или разследван във връзка с наказателното дело срещу финансиста.

Разбитият сейф на Епстийн. Стимка: US Department of Justice

Сегашният адвокат на Кан коментира, че клиентът му е сътрудничил на ФБР и е отговарял на техните въпроси.

Кан и адвокатът Дарън Индайк, който в продължение на много години е защитавал интересите на Епстийн, са единствените разпоредители с наследството на финансиста и контролират цялото му състояние и имущество. Въпреки че имената им едва ли са широко известни, сега именно те двамата регулират въпросите, свързани с изплащането на обезщетения на жертвите на сексуалния престъпник и техните роднини. Те разполагат с документите (и съдържащите се в тях тайни), които досега остават част от наследството на Епстийн и които бяха предадени на Комитета за надзор на Камарата на представителите.

При разследване дейността на мрежата на Епстийн комитетът на Конгреса ги призовава в съда да дадат показания. Кан трябваше да се яви в сряда, а Индайк – в четвъртък, 19 март.

За да научим повече за ролята, която тези двама мъже са играли в живота на Епстийн, и да разберем каква роля продължават да играят след смъртта му, разговаряхме с хора, свързани с разследванията по делата срещу финансиста, проучихме документи от няколко съдебни дела и анализирахме най-новите материали, публикувани от Министерството на правосъдието на САЩ по делото, посочва Би Би Си.

През август 2019 г., само два дни преди смъртта си в затвора в очакване на съдебен процес за търговия с непълнолетни с цел сексуална експлоатация, Епстийн назначава Индайк и Кан за съизпълнители на завещанието. Той преразглежда завещанието си, прехвърляйки цялото си състояние в тръст, кръстен на годината на раждането му, който трябва да се управлява от адвокат и счетоводител.

В качеството си на изпълнители на завещанието Индайк и Кан се споразумяват за сумите на обезщетенията, изплащани на жертвите на Епстийн и техните роднини. Като условие за изплащането им изискват от получателите да се откажат от подаването на искове срещу тях.

Като бенефициенти на тръста, всеки от двамата може да получи десетки милиони долари от останалите средства след уреждането на всички въпроси по исковете.

Стойността на имуществото на Епстийн остава неясна. Според оценки на адвокатската кантора Edwards Henderson, която представлява интересите на много от жертвите на престъпленията на Епстийн и техните роднини, към момента на смъртта му то е възлизало на около 635 милиона долара.

Една от насилваните от Епстийн жени разказва, че Индайк и Кан ще трябва да отговорят на въпроси за това какво са знаели за „предприятието“ на финансиста.

„Джефри беше просто човек. Той не би могъл да се справи с всичко това сам. Следвайте парите, нали? Ако проследите парите, ще разберете много за това как е работила тази схема“, казва тя.

В съдебните документи се твърди, че Индайк и Кан – а често и двамата – „са имали право на подпис по почти всички сметки на Епстийн“, което означава, че са били упълномощени да извършват транзакции.

Те са помагали в управлението на многобройните фирми на Епстийн, някои от които, както се твърди в съдебните документи, са съществували изключително за извършване на операции, позволяващи търговия с хора с цел сексуална експлоатация.

Адвокат Кан посочва, че „няма основания за такива твърдения“ и че фирмите на Епстийн не са били използвани за прикриване на неговата дейност.

„Практически всички те са подавали данъчни декларации и информацията за техните собственици никога не е била крита“, подчерта адвокатът.

Според документите, представени в съда, се предполага, че двамата са получили милиони долари под формата на хонорари и заеми от Епстийн. Освен това те са плащали обезщетения на жертвите, успели да се спасят, и са организирали принудителни бракове за жени, отвлечени от други страни, за да могат да останат законно в САЩ.

В един от исковете се твърди, че никой, освен Гислейн Максуел – бивша светска лъвица и сега осъдена съучастничка на Епстийн – не е бил толкова важен за плановете на Епстийн, колкото Индайк и Кан.

Членът на Комитета за надзор на Камарата на представителите, конгресменът Сухас Субраманиям, заяви, че те вероятно са едни от най-добрите източници на информация, с които може да се говори, за да се получи представа за това как Епстийн е водил делата си.

„Без съмнение жертвите ги споменават като хора, които са били осведомени за някои престъпления на Джефри Епстийн, не само за финансови сделки, но дори и за трафик на хора с цел сексуална експлоатация“, каза той.

Индайк и Кан отричат участието си в каквито и да било нарушения в работата си с Епстийн, към тях все още не са повдигнати никакви обвинения.

„Никой съдия в нито един съд никъде не е признал, че Индайк или Кан са извършили някакви незаконни действия“, заяви адвокатът на Индайк Даниел Вайнер.

„Никоя жена никога не е обвинявала нито един от тези мъже в сексуално насилие, не е била свидетел на извършено от тях сексуално насилие и нито веднъж не е заявила, че им е съобщила за насилие от страна на Епстийн“, добави той.

Една от жертвите на престъпленията на финансиста разказва, че появата на тези мъже пред Комитета е била посрещната с одобрение, защото жертвите отдавна настояват за необходимостта Кан и Индайк да бъдат подведени под отговорност.

„Те трябва да отговарят за всичко това. Надявам се, че наистина ще говорят, а не просто ще се позовават на Петата поправка [към Конституцията на САЩ] и ще мълчат“, добавя тя.

По-рано Индайк и Кан, като изпълнители на завещанието на Епстийн, предоставиха на Комитета за надзор „хиляди страници документи, фотографии и други материали“ в отговор на призовката за даване на показания, заяви адвокатът на Индайк.

Въпреки това някои материали, като книгата с поздравления, адресирани до Епстийн по повод рождения му ден, са редактирани от самите съизпълнители. Според правния екип на Индайк и Кан това е било направено с цел защита на личните данни на жертвите.

Мъжете с парите

Кан не е бил просто счетоводител на Епстийн. Според документите през 2010 г. той е имал неочаквана странична работа – бил е управител на дизайнерска компания в Ню Йорк.

В документите, подадени в съда, се твърди, че тази компания е била част от мрежа от фирми, използвани от Епстийн за изплащане на пари на жертвите на престъпленията и на агентите, които са вербували жените.

Тези подробности са открити в лошо редактирани документи от едно съдебно дело, заведено на Вирджинските острови срещу наследниците на Епстийн, Индайк и Кан по обвинение в „трафик на хора и финансова измама“.

Ричард Кан и Дарън Индайк. Снимка: Би Би Си

Делото е уредено през 2022 г., като наследниците се съгласяват да платят над 105 милиона долара в брой и половината от приходите от продажбата на един от частните острови на Епстийн. В съдебните документи по делото се твърди, че двамата са помагали на Епстийн да управлява 140 банкови сметки.

Според съдебните документи, една от банковите сметки на дизайнерската компания е била попълнена с пари, преведени от личните сметки на Епстийн. В исковата молба се твърди, че според документите собственик на дизайнерската фирма е била жена, подложена на сексуално насилие от Епстийн и е получавала „заплата“ чрез компанията.

Друга служителка на компанията е посочена от Кан в някои документи, предоставени на банката, като дизайнер. В исковата молба обаче се твърди, че един от документите на Кан показва, че тя се е занимавала с съвсем друга дейност, което означава, че няма законни основания компанията да й изплаща заплата.

Адвокатът на Кан твърди, че няма доказателства неговият клиент да е замесен по някакъв начин в незаконна дейност.

„Работата на г-н Кан за Епстийн представляваше точно същата счетоводна и отчетна дейност, която хиляди професионалисти извършват ежедневно за своите клиенти“, заявява Дан Рузман.

В съдебните документи се твърди, че Индайк и Кан са използвали и друга компания на Епстийн, регистрирана на Вирджинските острови, за да пишат чекове за 300 000 долара на млади жени или на името на имиграционен адвокат, помагал на жени, станали жертви на трафик на хора, да останат в САЩ.

Кан не е попълвал чекове „на млади жени и/или имиграционен адвокат от името на Епстийн, тъй като не е имал право на подпис върху нито една от банковите сметки на Епстийн до момента на смъртта му“, заяви Рузман.

"Фирмите на Епстийн са напълно законни, чрез тях е наеман домашен персонал, плащане на разходи, свързани с активи, принадлежащи на тази корпорация, благотворителни дарения и осигуряване на надлежно плащане на данъци“, добави той.

В съдебните документи на Вирджинските острови се твърди, че Индайк многократно е теглил пари в брой, което очевидно е било необходимо за предоставяне на средства на осъдения за сексуални престъпления Епстийн, без да се нарушават изискванията на банката за отчетност. Жените, станали жертви на сексуална експлоатация от Епстийн, твърдят, че финансистът е използвал пари в брой, за да им плаща, както и на агентите, които са вербували нови жертви.

В съдебните документи пише, че веднъж Индайк е отнесъл два чека в нюйоркска банка, за да тегли пари в брой – 7500 долара от една от личните сметки на Епстийн и 4000 долара от сметката на компанията Индайк. Той е осребрил единия от чековете и казал, че ще се върне на следващия ден, за да осребри и другия, за да „избегне цялата тази бюрократична суматоха“.

В продължение на 2 г. Индайк е осребрил чекове 45 пъти, използвайки друга лична сметка на Епстийн, като всеки път е теглил по 7500 долара – лимитът на банката за теглене от трети лица.

В иска се твърди също, че за по-малко от година са били извършени 97 отделни операции по 1000 долара от банкомат, намиращ се на няколко крачки от адвокатската кантора на Индайк. Но не се уточнява кой точно е теглил парите.

В съдебните документи по делото във Вирджинските острови пише, че Индайк и Кан „са имали значителна полза от сътрудничеството си с Епстийн“. Според нередактираните документи в периода от 2011 до 2019 г. Индайк е получил от Епстийн и неговите компании 16 млн. долара, а Кан – 10 млн. долара. В тази сума са включени заеми, които според завещанието на Епстийн трябва да бъдат „опростени“, т.е. дългове, подлежащи на отписване.

Тези суми са „още едно доказателство за незаконния характер на работата, която те [Индайк и Кан] са извършвали“, се казва в документите.

Адвокатът на Индайк Даниел Вайнер посочи: „Г-н Индайк и г-н Кан отричат всички тези твърдения, включително всякакви обвинения в участие в незаконни действия и нанасяне на вреди от какъвто и да е вид“.

В документ от архивите на Епстийн, който по всяка вероятност е завещанието на финансиста, се посочва, че Индайк и Кан също имат право на „годишно възнаграждение“ в размер на 250 000 долара за изпълнение на задълженията си на пълномощници, а правните им разходи се покриват от наследството.

Адвокатът на Кан, Рузумн, обаче коментира на Би Би Си, че завещанието „предвижда... получаване от всеки еднократно плащане в размер на 250 000 долара за управление на наследството“.

Защитникът на Индайка заяви, че управителите „никога не са поставяли собствените си интереси над задълженията си. Те продължават да управляват наследството... в пълно съответствие с действащото законодателство“.

Принудителните бракове

Епстийн е настоявал някои от жените, които докарвал от чужбина, да си търсят варианти за сключване на брак с граждани на САЩ. Често такъв партньор за сключване на брак е друга жена. Всичко това е необходимо, за да могат жертвите му да останат законно в САЩ.

След осъждането му през 2008 г. за склоняване към проституция на непълнолетна във Флорида, той се съсредоточава върху набирането на жени от Източна Европа, които, както се твърди в съдебните документи по делото, разгледано на Вирджинските острови, са „по-изолирани, зависими и уязвими“.

„Мисля, че е време да си намериш американска приятелка“, пише Епстийн в имейл до неизвестна жена през март 2013 г. „Еднополовият брак е най-бързият начин да получиш зелена карта. Без съмнение.“

По-късно същата година друга жена пише на Епстийн: „Сега ще получим брачно свидетелство. И тя пита дали може да се срещне с вас? Защото има няколко въпроса.“

В делото на Вирджинските острови се твърди, че Индайк и Кан „съзнателно са допринесли“ за сключването на най-малко три брака между американски граждани и чуждестранни жертви на престъпленията на Епстийн, които финансистът е заплашвал с „увреждане на репутацията и физическо насилие“, ако откажат или се опитат да изчезнат.

В документите се твърди, че те са извършвали юридическа и счетоводна работа, чиято цел е „измама, която още повече обвързва жертвите на Епстийн с него“ и му позволява да ги контролира и подлага на сексуално насилие. Индайк и Кан отричат.

Американка, която многократно е била подлагана на насилие от Епстийн и която той е принуждавал да прави секс с неговите бизнес партньори в продължение на повече от 10 г., е била принудена да сключи брак с помощта на Индайк.

Целта на този брак е била да се предотврати депортирането от САЩ на друга жертва на Епстийн, се казва в документите, а главният прокурор на Вирджинските острови заяви, че Индайк и нюйоркски имиграционен адвокат незабавно са започнали да помагат на жертвата да се подготви за интервю с американски имиграционни служители.

Когато жената поискала развод, Индайк многократно се опитал да я разубеди и „я заплашил, че ще загуби защитата на Епстийн и неговите помощници“.

Според адвоката на Кан клиентът му е смятал, че й прави услуга, а не че участва във фиктивна сделка, и че жената и партньорката й са му благодарили за възможността. 

Наследството

През 2020 г. Индайк и Кан – в качеството си на изпълнители на завещанието – се съгласяват да участват в програмата за изплащане на компенсации на жертвите на Джефри Епстийн (EVCP), която даде на пострадалите възможност да постигнат справедливост за преживяното насилие. За да се защитят жените от евентуалния натиск от страна на разпоредителите с наследството, е назначен независим администратор на програмата.

Броят на заявленията за компенсации надхвърля очакваното повече от два пъти. Според съдебните документи 136 жени са получили общо 121 милиона долара от наследството. Още 48 милиона долара са изплатени по 59 заявления от други пострадали.

Индайк и Кан са одобрили отпускането на средства от наследството „за заплащане на правни услуги и разходи на други съучастници“. И Индайк, и Кан твърдят, че от наследството на финансиста не са били заплатени правни услуги „на нито един от установените съучастници в престъпленията на Епстийн“.

Освен това, според материалите по делото, подадени в съда миналия месец, наследниците на Епстийн са се съгласили да изплатят до 35 милиона долара на жертвите, които са отказали да участват в програмата за компенсации и са завели дело срещу Индайк и Кан лично, твърдейки, че те са били замесени в схемата за трафик на хора и че са „предпочели парите и властта пред спазването на закона“.

Следете новините ни в GoogleNews