20-те години на 21 век: Боговете не само са полудели, ами не си пият и хапчетата

Човечеството се опитва да спре климатичните промени и терористичните организации, но колкото и да иска, няма да може да спре времето. То тече безмилостно и кара хората да си мислят неща като "Боже, тая песен колко я слушах в гимназията", докато карат децата си на училище.

Макар да може да е математически неправилно, изпращаме едно цяло десетилетие и след няколко дни започват 20-те години на 21-ви век. От нас зависи в учебниците по история след сто години какво ще пише и какво ще знаят за нас учениците от 3 "б" клас на Първо холограмно училище "Васил Левски" в Челопеч.

В този ред на мисли, мъже, спрете да носите онея панталони, които стигат до кокалчетата. Ще ви се подиграват, ще ви се смеят и ще ви осмиват в реклами на ретро бира какви сте балъчета през 2118-та, а никой не иска това.

От нас зависи в учебниците да не пише неща като "Ерата на Борисов" или "Ерата на Тръмп" за нашето време. Звучи грозно, не е престижно, освен за хората, чието име стои след "Ерата на...". Далеч по-хубаво ще бъде да наричат времето, в което живеем, "Ерата на свободата" или още по-добре "Ерата на бирата, наденичките и циците". От нас зависи бе...

Ясно е, че историята се пише от победителите. Не е ясна обаче каква е войната, която водим. Дали е война за свобода, идеи, политики? За пари е. Ние нямаме много пари, те имат. Тъпото е, че ние им ги даваме. Вива ла РЕВОЛЮСИОН!

С риск да прозвуча като реклама на прах за пране, забързаното ни ежедневие ще става все по-бързо. Това не го носи новото десетилетие, нито многото двойки в изписването на годината.

Времето тече, а хората направо се изливат. Ако преди сто години е било нормално да:

- родиш на 18
- работиш от 14-годишен
- да си самостоятелен на 12
- да ходиш на война на 17
- да умреш на 25

То сега нормално е да:

- не раждаш въобще
- да не работиш хич
- да живееш с вашите
- да се мажеш с крем "Здраве" за всичко и навсякъде
- да умреш на 27 от предрусване.

А след 100 години? Пак от нас зависи.

Ставаме свидетели на най-масовото човешко отчуждаване. Ще звуча като баба ви, ама тия смартфони, фейсбуци и хаштагове ни е***а мамата. Намираме приятели и храна по интернет. Не и смисъл. Него цял живот ще го търсим, докато скролваме нюз фийда и гледаме 5Д снимки на бебета и котки (технология, с която е възможно бебокът да те напикае през екрана, а котката да те надере).

Онези, които не могат да свикват с промените, ще отпаднат. От обществото, живота, себе си. Зоните на комфорт ще ни стават все по-тесни и ще трябва да излизаме от тях по-редовно. Ако не успяваме, отпадаме. Изобщо, моята скромна прогноза за новото време (което е ново само в главите ни, защото времето е човешка концепция и котката ми не знае кой декември е и не я е**) е, че единственото нещо, което ще пребъде, е истината и автентичността. Толкова хиалурон, толкова фон дьо тен, толкова оскубани вежди, толкова анаболи се инсталираха в човешките души, че с новия ъпдейт ще се направи здрав хард ресет на цялата система. Ако не сте истински, ще отпаднете. Просто на всички им писна от фалшиви неща. Най-вече новини, алкохол и цици. И вече - започваме да ги различаваме.

За мен 20-те години ще са последният шанс да си говорим. Истински. Ей така, на улицата, в офиса на кафе машината, в леглото след секс. Да си говорим не просто с устата, а с очите. Неслучайно казват, че те са прозорец към душата и неслучайно сме срещали много бездушни хора, които вече са отпаднали. Способността да комуникираш с хора ще бъде по-ценна от това да можеш да комуникираш с компютри, просто защото всеки ще знае да пише код, но не и да пита "Как си?".
В два от своите епизоди, анимационният сериал "Саут парк" разказва за времето 500 години напред. Тогава всички на планетата са атеисти, но разбира се, се води нещо като религиозна война между три организации за това как трябва да се казва световното правителство:

- United Atheist Alliance
- Unified Atheist League
- Allied Atheist Alliance

Тази представа за липса на бог ми харесва за бъдещето. Войната и пререканията са заложени в нас, не съществува вариант, в който се харесваме всички, драги либералино.

И колкото по-далеч стига човек във времето и космоса, толкова повече ще вярва не в бог, а в себе си.

И точно тогава ще разбере, че сам човекът може всичко, но най-вече, че си е виновен за всичко. Човек ще стане бог. И вече на всички ще бъде ясно, че боговете не само са полудели, ами са спрели да си пият хапчетата.