Джон Малкович и „Оръжията и човекът“ – много шум за нищо…

Не се подвеждайте по името! Малкович е голям. Голям, голям късметлия… Прави второкласна постановка на първокласна сцена. Салонът обаче … пълен. Толкова пълен, че се налага да гледам премиерата от служебното сепаре. (За съдействието изрично благодаря на ПР-а на театъра!).

Постановката е на ниво "Комиците". Малко под нивото на новогодишните програми с Парцалев, Калоянчев, Мутафова и Лолова от времето на соца. Няма качества да бъде забелязана. Затова пък всички да бъде бързо забравена.

Спасяват я … българските патриоти. С бунт срещу нея създават изкуствен интерес. Плъзва слух, че "едни груби, немити лумпени, никога не ходили на театър", са пред превземане на Народния, а полицията симпатизирала. Кирил Петков и компания – колко често ходят на театър и колко вникват не мога да кажа – яхват случката. Зоват грубияните да бъдат спрени. И … Малкович спасява положението.

Минал е половин час от представлението. Вече съжалявам. Заради него съм съкратил преход на Витоша. Вътрешният ми глас припомня тъжната истина за изгрева на звездите на Запад и залеза им на Изток. А можеше да направя и отсечката от Златни мостове до Княжево…

Не изгрев, а цяло Възраждане. Ако Костадинов и компания не бяха помогнали, пиесата най-вероятно щеше да мине и замине през афиша като куриозна печатна грешка. Васил Василев откъде да знае, че Малкович може и да не е чак толкова наясно с режисьорската граматика. Или пък че ще дойде у нас … да си почине.

Още от времето на Бърнард Шоу, че и от преди него, ни се носи слава на човечен и гостоприемен народ. Поне за онова време, постъпката на невръстната Райна в пиесата му е правдива. В изблик на гостоприемство посред нощ спасява сръбски войник от български плен. Ако е поотпуснал Малкович у нас, явно е чул за гостоприемството и великодушието на българина. Всъщност важно е, че не се изложихме пред чужденеца. Хляб и сол ще ядем, но на него ще дадем…

Не съм съгласен с изгонването на Морфов, но подкрепям решението на директора на Народния да кани чужди режисьори. Помислете, колко български театрали имат време и средства да ги гледат по сцени в странство. А и нали трябва в общото, евроатлантическо, културно пространство да се сравним – моля, не равним! – с тях? Е, сравнихме се. Сашо, прости, че на сцената на твоите "Хъшове" днес гледаме … "Оръжията и човекът"!

След постановката във фоайето случайно срещнах Мария Каварджикова. Смутени от гледаното, ни беше някак неловко да се погледнем.

Иначе мъжката постъпка на Васил Василев да се срещне очи в очи с протестиращите в най-горещия момент на бунта, не бива да остане незабелязана. Тя е обнадеждаваща. Дори нашето стриктно МВР сега да ме класифицира като враг на реда… Излизането на Василев пред обезпокоените граждани беше и логично, защото призова постановката първо да бъде гледана преди да се въстава срещу нея. Да я бяха гледали, патриотите щяха да се посмеят на англосаксонското простодушие на Шоу и Малкович, и до там.

С подобно простодушие в щата Невада американски младеж някога ме попита, за колко дни се стига с автобус от Европа до Невада... А иначе можем само да се надяваме, че демократичният пример на Василев ще намери подражатели както в свенливия академичен елит, така и в безкрайния политически неолит. Ще подсети, че човекът станал човек, когато се изправил. Благодарение на гръбнака, който Бог му дал...

Та, въртя се аз нервно на седалката от червен плюш в Светая светих на българския театър. Добре, че съм сам в сепарето и на никого не преча. Трябва, казвам си, да уловя нещо на сцената, за което си струва да пиша. Любопитството ми е било възбудено от надслова "Оръжията и човекът" – заглавие, все пак взето от "Енеида" на Вергилий… Благодатна тема за безброй философски разсъждения. Особено в момент на съкрушителни войни в Украйна и Близкия изток.

Ама къде ти философия на ниво "Комиците" и малко под соц новогодишните програми. Осъзнавам, че за философски отскок не достига режисьорска мускулатура. Може би сценографията, казвам си с надежда? Тя е дело на другия чужденец в екипа - сценографа Пиер-Франсоа Лимбош. А тя като излязла от пощенска картичка… Дали онези интелектуалци, които всеотдайно и всепоказно се втурнаха да възхваляват Малкович, не трябваше също да изчакат премиерата? Дали желанието да се окъпеш в актьорска слава на американски режисьор не беше капан? Дали не беше по-добре и да не се смесва театър и геополитическа прилежност? Всеки знае, че геополитическата димна завеса у нас особено силно люти на очите. Пречи да видиш.

За сюжета на комедията няма какво да се каже. За възрастни е като детска приказка. Хуморът - клишета и предразсъдъци. Да, до немалка степен на гърба на предците ни от края на 19 в. Но всичко е толкова скалъпено, че дори не може да обиди. Ама, ще каже някой от прибързалите, Джордж Бърнард Шоу е нобелист! Как така простодушие? Как скалъпено? Нали някои го сравнявали с Шекспир! Кой, ако не той, трябва да знае!

Нищо против Нобеловата награда, но през 1949 г. е присъдена и на Егаш Мониш – португалеца, изобретил лоботомията. С този експериментален метод на мозъчната инвазивна хирургия само в САЩ учениците му осакатяват хиляди пациенти. За да превърнат "културно неприемливи в добри американски граждани"… Сред оперираните между впрочем е и сестра на президента Кенеди. В списъка на културно неприемливите попадат "шизофреници, хомосексуалисти и политически радикали".

През 2008 г. филм на American Experience обявява лоботомията за "…една от най-варварските грешки на модерната медицина". Виждаме, че и Нобеловата награда не е безусловна гаранция за качество.

Въпреки че Джордж Оруел десетилетия по-късно я счита за най-добрата творба на Шоу, критиката не харесва дебюта на "Оръжията и човекът". Игран е в лондонския Avenue Theatre в 1894 г. Критиците считат комедията за прекалено дълга. Наричат автора "посредствен", а хумора му "безсърдечен".

Публиката обаче е на друго мнение и пиесата се превръща в комерсиален успех. Към онзи момент за живеещия с мизерен доход Шоу това е спасение. Не толкова по идеологически, колкото по икономически причини преди това му се е … наложило да стане вегетарианец.

Бърнард Шоу като цяло е една доста разнолика личност. Самоук е - няма висше образование. Пише, че "училищата и учителите са затвори, в които се държат децата, за да не пречат и да не са при родителите си". След като през 1882 г. прочита "Капиталът" ,става пламенен марксист.

"Това беше повратна точка в кариерата ми. Маркс за мен бе прозрение", споделя на по-късен етап от живота си.

Обявява се срещу ваксините и църквата. Затова пък, както и Уинстън Чърчил, е застъпник на евгениката, която нацистите използват за налагане на расовата си идеология. Често хвали леви и десни диктатори. Публично се възхищава на Сталин и Мусолини. Никога не посещава България, чийто народ осмива в "Оръжията и човекът".

В постановката му българите са наивни хорица, скарани с хигиената. Откъде го е взел, като не се знае да е виждал българин на живо, той си знае. Героят му Майор Петков наставлява жена си Катерина, колко вредно било честото къпане. Как на фронта бил изумен да види английски офицер да мие всяка сутрин лицето си със студена вода. Баща му бил доживял до деветдесет и осем години само защото никога през живота си не бил се къпал.

Фриволният опит на Шоу върху личната хигиена на предците ни ми припомни нещо, което наскоро четох – спомените на Тодор Влайков. Преиздаде ги издателство "Библиотека "Литературна съкровищница" - издателството на Зографския манастир. Заглавието е "Избрани християнски произведения". Зографските братя не само ми подариха, а и искрено препоръчаха книгата като автентичен спомен за българския корен. Тя ще послужи на всеки, който е уморен да слуша, че българщината е анахронизъм, както въобще идеята за род и родина.

На страница 217 в книгата Влайков описва ежедневен сутрешен ритуал в своето начално училище преди началото на уроците. Действието се развива през седемдесетте години на 19 в. Зографското издание умишлено запазва архаичния говор и правопис:

„Изведнъж всички ще си прострем двете ръце с дланите надоле. Ще тръгне тогава учител Никола от единия край и внимателно ще запреглежда всички деца да види дали им съ чисти ръцете и изрезани ноктите, дали им е измито лицето и прирешена ли им е косата.“

Препоръчано от Зографските монаси

Българският зрител всъщност може да гледа пиесата като интересен музеен експонат. Музеен експонат, документиращ наивната надменност на тогавашния хегемон – Британската империя. А какво се случва, когато надменността стане самонадеяност и загуба на самокритичност, научаваме от историята.

Британската империя вече я няма. Всъщност ако искате да гледате наистина добър театър по темата, по-добре идете на "Калигула" на Диана Добрева – също на сцената на Народен театър. По текста на Камю тя умело онагледява имперска декадентност, породена от мания за величие, загуба на реална самооценка и връзка със света.

Но да му мислят империите. Чувствителността към пиесата на Малкович показва, че българинът вече е погледнал в огледалото. Видял е, че нито е немит, нито наивен. А новото му самоосъзнаване за тях не е добра новина…