Бюджетната комисия реши да отпусне допълнително 220 млн. лв. за пътния бранш до края на годината с актуализиране на държавния бюджет.

Предложението беше на служебния министър на финансите Асен Василев. Парите са за изплащане на част от дължимите от АПИ пари към строителните фирми. Докато течеше заседанието на комисията, пред Народното събрание имаше протест на строителни фирми.

Други 100 млн. лв. са предвидени за пътно почистване и други фактури, които ще излязат до края на годината.

Това са част от неизплатените 1,3 млрд. лева към фирми от бранша за свършена работа. Останалата част от задълженията е предвидено да се платят на две равни вноски през 2022 и 2023 г. За да се изпълни това обещание, трябва да се позволи на агенцията да сключи анекси с фирмите-изпълнители, за да станат договорите валидни. Предлага се и плащането по тези договори да става за петгодишен период на равни интервали, започвайки през 2022 г.

Василев каза, че договорите, по които не е свършена работа, а е плащано предварително по тях, са дадени на прокуратурата, а работата по тях ще бъде възложена по закона за обществените поръчки. “Тук няма виновна и невинна страна, има много виновна страна и малко виновна страна, която се е съгласила, че някой друг ще продължи да им плаща. Виновните са уволнени и дадени на прокуратурата. Има си съдебна власт”, каза Василев.

Той припомни, че проблемът на строителните фирми като "Автомагистрали - Черно море" са договорите, направени с АПИ по Закона за обществени поръчки. Агенция "Пътна инфраструктура" е направила възлагания в пъти над стойността на договорите със строителните фирми. Например по договори за 20 млн. лева се правят възлагания за 200 милиона лева, каквато е масовата практика в АПИ, каза Василев. Това е незаконно, защото ЗОП позволява възлаганията да са до 50 процента над стойността на договора, уточни той.

Другият начин, според министъра, е фирмите да си търсят правата по съдебен ред.

Правим така, че да има само банкови гаранции за изпълнение на договорите, а не застраховки. Даваните аванси на фирмите също задължително ще са с банкови гаранции от страна на изпълнителите, каза Асен Василев.

Йордан Цонев (ДПС) поиска застраховките за изпълненията на договори да се признават, защото са по-евтини за фирмите от банковите гаранции. „Ако се позволят застраховки по договорите вместо банкови гаранции, предупреждавам, че има застрахователни фирми, които не са капитализирани и издават застраховки за огромни суми. Ако държавата опита да си вземе парите от тях, ще се стигне до срив в застрахователния сектор”, каза Василев.