В уведомлението за прекратяване на трудов договор, което работодателите подават към НАП, да се посочва и основанието на прекратяване, предлага с промяна в Наредба № 5 Министерството на труда и социалната политика.

Предвижда се новото правило да влезе в сила на 1 март тази година. Целта е да се улесни определянето на обезщетението за безработица.

Осигурените лица вече няма да е необходимо да подават документи пред НОИ за преценка правото и определяне на размера на паричните обезщетения при безработица, а НОИ ще проверява по служебен път осигурителния стаж, доход и основанието за прекратяване на договора. Така ще се определя размерът на паричните обезщетения. 

С промяната в Наредба №5 ще се намали и срокът за отпускане на обезщетението, тъй като уведомлението ще се подава в 7-дневен срок от прекратяване на договора с работника.

Работниците ще могат да извършват справка за основанието за прекратяване на договора, дори и когато работодателят не е предал в срок оформена трудова книжка и не е връчил по надлежен ред заповедта за прекратяването. 

Предложеното изменение е в съответствие с предприеманите мерки за развитие на електронното правителство, като се избягва необходимостта от събиране на допълнителни доказателства от работниците и служителите, определящи срока и размера на паричното обезщетение за безработица, които да се предоставят на място в приемните на НОИ, пишат в мотивите си от МТСП.

Уведомлението ще се подава и при командироване на работници и служители.

С направените промени ще се гарантират правата на командированите работници, като информацията за тяхното командироване ще постъпва своевременно при отговорните за контрола институции. Подаването на тази информация спомага и за гарантиране на осигурителните права на командированите лица, той като осигурителните вноски за тях се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава.