Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя поетът и писател Георги Господинов.
- Кое най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?
- Първо да изпитат известен срам. Да са способни на това. И докато са на власт, да действат така, все едно отнякъде непрекъснато ги гледа едно дете. Четох наскоро социологически изследвания, според които децата у нас са абсолютно невидими публично. Те стават обект на медийно говорене, само когато се случи някакво нещастие с тях. Когато ги убие ток на улицата, или заловят малолетни престъпници и т.н. И управляващите, и всички ние, сме в непрекъснат дълг към децата.
- Политиците, под натиска на определени групи от обществото, отхвърлиха законопроекти и европейски документи, които гарантират защитата на децата от насилие. Решен ли е този проблем в България?
- Не, разбира се. Някои политически партии дори се гордеят с това, че са спрели Истанбулската конвенция, където всъщност един от най-важните акценти беше защитата на уязвимите в семейството – децата и жените. През 2012 година имаше едно изследване, според което над 70 процента от съвременните родители одобряват шамареното на деца, дърпането на уши и пр. действия, евфемистично наречени „минимално насилие над деца“. Сетих се за един популярен израз от моето детство и направих кратък видеопроект „Шамарената фабрика“. Монтирах сцени от български филми, предимно детски, в които плющяха шамари и се хокаха децата. Удивително е, че ние – децата от шамарената фабрика, станахме после шамарени фабрики. Проблемът продължава и фабриките за шамари все още работят в българското общество.
- От Ваша гледна точка, в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?
- Има една всекидневна агресия, която е наситила българското живеене и това ми се струва основен проблем. Агресивното поведение става ценност, децата копират и развиват онова, което виждат при възрастните.
- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?
- Струва ми се, надявам се да е така, че сега родителите говорят повече с децата си. Някога възрастни и деца бяха две несрещащи се вселени. Поне това, което наблюдавам при приятели, а имам и личен опит – отношението към децата като равни на нас започва да се променя към добро.
- В каква България бихте искали да расте Вашето дете?
- В спокойна и даваща шанс страна. В мотивираща среда, където хората са внимателни един към друг, дори се усмихват. В среда, която дава хоризонт и равен старт на всички. Не искам непрекъснато да повтаряме българската мантра „Тя нашата е ясна, ами поне децата да живеят добре“. Не може да се отлага и бездейства, когато става дума за децата ни.
- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?
- Да, това е единственият шанс. Ако и децата не могат да ни съберат, значи няма какво. Желая от сърце успех на вашата инициатива. На първо време тя поне може да направи видимо, да освети и отвори разговор за децата днес и тук. За децата и за нас.
*Интервюто с писателя Георги Господинов e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.
















Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Цените на петрола продължават да се понижават
Извънземен! Лео Меси вкара хеттрик, счупи куп рекорди
Правителството представи СИГМА, която показва как се харчат обществените средства
''И Навална да дойде след Путин, ще е същото'', възгледите на убития художник Семьон Скрепецки