Лекари от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда спасиха момиче с гноен перитонит вследствие на рядко заболяване, ден преди абитуриентския му бал. Случаят е описан в сайта на лечебното заведение.

Мариета е на 18 г. Докато се подготвя за абитуриентския си бал и предстоящите изпити се появява болка ниско в корема. Симптомите продължават около седмица, но момичето не обръща внимание. Около 7 дни по-късно болката се засилва и Мариета решава да посети гинеколог в лечебно заведение в столицата.

Специалистът я уверява, че се касае за киста, изписва ѝ противозачатъчни хапчета и казва, че болката ще отмине до няколко дни. 18-годишното момиче решава да потърси второ мнение в друга болница, където гинеколог му казва, че според него се касае за туморно образувание и иска да бъде направен ЯМР, резултатите на който се очаква да излязат на следващия ден.

Мариета се прибира уплашена, на следващата сутрин се събужда с още по-силни болки. Взема обезболяващи, но болката не отминава, тогава с родителите ѝ решават да отидат спешно в болница.

Така 18-годишното момиче се озовава в Спешното отделение на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, ден преди абитуриентския си бал.

„В спешното поискаха отново консултация с гинеколог. Тя ме прегледа и видя някаква свободна течност в таза, която се видя и на ядрено-магнитния резонанс. Нямаше точна диагноза, но каза, че може да се наложи операция, за бъде премахната течността.“, допълва Мариета.

Веднага след консултацията с д-р Сесил Кедикова, специалист в Клиника по акушерство и гинекология, за случая на 18-годишното момиче са повикани и д-р Адриан Попов, началник на Отделение по урология, д-р Галя Ченгалова, коремен хирург, и проф. Галина Кирова, началник на Клиника по образна диагностика. Мултидисциплинарният екип се събира, за да обсъди състоянието на Мариета, тъй като диагнозата ѝ е неясна. Резултатите от направения ядрено магнитен резонанс показват образувание над пикочния мехур (урахуса), което наподобява тумор, както и мътна свободно подвижна течност в областта на малкия таз.

Специалистите предлагат екип от акушер-гинеколози да оперира момичето, за да отстранят течността в малкия таз, а д-р Попов споделя на семейството, че ако се касае и за туморно образувание на урахауса, той трябва да бъде премахнат в кратки срокове, но състоянието не е спешно. Семейството преценява, че не иска Мариета да се подлага на хирургично лечение и ще се върне в болницата след отпразнуването на абитуриентския бал на момичето.

Образуванието беше към предната коремна стена. На това място, под пъпа, от вътрешната страна на коремната стена, няма нищо друго освен урахус. Той представлява отводния канал на ембрионалния пикочен мехур – свързва пъпната връв с пикочния мехур в първия триместър на бременността. Във втория триместър този канал се затваря и се превръща във фиброзна връв (...) Това, което се е случило при Мариета е, че остатъкът от урахуса се е инфектирал, превърнал се е в абсцес, като голяма киста, но пълна с гной. Впоследствие се е получило спукване на това образувание, от което е започнало изтичане на гной в корема. Това, което замъгляваше диагнозата при нея беше, че на резултатите от ЯМР-то се виждаше, че има кисти на яйчниците, две от които бяха описани като съдържащи малко кръв в себе си. Имаше хипотеза, че някоя от тези кисти може да се е спукала и оттам да е изтекла кръв. Никой не предполагаше, че това може да е абсцес, защото това е изключително рядка диагноза, с която не се бяхме сблъсквали. Четейки в международната литература се оказа, че има описани такива случаи, но наистина състоянието е изключително рядко. И въпреки рядкостта му, както всеки гноен перитонит – състоянието е животозастрашаващо и изисква спешна оперативна намеса, казва д-р Попов.

След установяване на диагнозата д-р Попов, д-р Борислав Божков, специалист по урология и анестезиолога д-р Благовест Петелов, извършват минимално инвазивна операция, с която премахват урахуса и малка част от пикочния мехур, в която той завършва. Така специалистите предотвратяват и повторно образуване на киста или абсцес.

„Открихме, че в корема има много гной, изтекла от абсцеса на урахуса. Яйчниците бяха добре, кистите не бяха спукани, нямаше кръв и затова не се наложи гинеколозите да се включват в операцията", допълва д-р Попов.

Мариета разказва, че в началото е искала да се прибере, да пие обезболяващи, но да отиде на бала си. Впоследствие осъзнала, че случилото се е било късмет и животът ѝ е спасен. А нейните приятели я посетили в болницата в деня на бала, и се погрижили да съпреживее част от празника като водели видео разговори, пеели ѝ песни и я уверили, че без нея събитието не е същото. Стаята на 18-годишното момиче била украсена с балони, а нейните родители ѝ дали обещание, че щом бъде изписана ще организират очакваното празненство.

Баба ми все ми казваше, че вярва, че Господ е с мен. Сега, само ден след операцията, съм много по-добре. Аз съм много щастлива, че ме оперираха, най-малкото заради болката. Радвам се, че се случи, когато трябваше да се случи. (...) Аз още като го видях долу д-р Попов, като се бяха събрали, видях самите му очи и някак си знаех, че той ще ме спаси. Това ще остане като якия ми бал в болнична стая. Не е толкова лошо – има си хора, балони, шампанско ми донесоха, споделя с усмивка Мариета.

18-годишното момиче се възстановява много бързо. Благодарение на минимално инвазивната операция Мариета се изправя на крака още в деня след хирургичното лечение.

Ако диагнозата не е била открита и момичето не е било оперирано, опасността за живота ѝ е била изключително висока, казват специалистите от столичната болница.