България все още няма ясна стратегия за справяне със здравната криза следствие от COVID пандемията и това е причина за напрежение в болничните структури.

Около това мнение се обединиха експерти от различни сфери на здравеопазването в рамките на онлайн дебата „Управление на здравеопазването по време на пандемия“, който е част от проекта „Най-добрите болници“ на Investor Media Group и Българска болнична асоциация. 

„Кризата, причинена от коронавирусната пандемия, е здравна и икономическа. Тя е повсеместна, въпросът е да има стратегия за справянето с нея“, смята здравният икономист Аркади Шарков.

По думите му успехът на Германия се дължи на раното стратегическо планиране, на мерки и нивата на заболеваемост и смъртност като оценка на въздействието от предприетите мерки.

„Несъмнено пандемията засили кризата в българското здравеопазване. Решаването на един проблем обаче трябва да се базира на предварително добро планиране, което ни убягна“, смята адв. Енчо Симеонов. По думите на юриста по-високата степен на организация в управлението на пандемията би решило и проблема с прехвърлянето на пациенти между болниците и да получи решението, което се гарантира от правния ред по принцип.

Според доц. Цветелина Спиридонова, мениджър на МБАЛ „Хигия“ – Пазарджик, липсата на своевременна стратегия е причина за натовареността на болничните структури.

„Ако в началото на пандемията имахме оправдания заради неяснотите около заболяването, то в края на лятото вече трябваше да знаем на кой етап да включим всички звена на нашата здравна система“, заяви доц. Спиридонова, като уточни, че системата все още не се е провалила. Според нея най-сериозните предизвикателства, пред които се изправя в момента болничният мениджмънт, е управлението на кадрите и финансите.

„Кризисният мениджмънт касае предимно управлението на кадрите, а тяхната мотивация далеч надхвърля тези 1000 лева, които държавата отпуска допълнително за работещите на първа линия. Мотивацията е в съвсем други измерения – лидерство и правилна организация на дейността на лечебното заведение“, заяви доц. Спиридонова.

По отношение на управлението на финансовите потоци болничният мениджмънт се изправя пред проблема със свръхразхода следствие от недостатъчното остойностяване на COVID клиничната пътека. Доц. Спиридонова припомни, че лечението на COVID пациенти не води до финансови ползи за болниците, защото пациент с коронавирус излиза на лечебните заведения много по-скъпо от това, което те получават за съответното лечение.

„Предизвикателствата, породени от пандемията, са много големи от гледна точка на управлението на голяма и значима болница като СБАЛАГ „Майчин дом“. Финансовият ресурс е почти на изчерпване, а продължаващата тежка ситуация ще доведе не само специализираните, но и многопрофилните болници до предела им“, коментира Петко Панов, зам.-директорът по икономически дейности на УСБАЛАГ „Майчин дом“ в разговор с Румяна Тасева, главен редактор на здравния портал Puls.bg.

Адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация (ББА), напомни че съгласно Закона за здравето, държавата е отговорна за организацията на управлението на пандемията, включително и във финансов аспект. ББА анонсира инициатива за създаване на Ковид-портал за професионалисти, в който лекари от цялата страна да могат да обменят информация за различни протоколи за лечение на по-тежките или протичащи с различни усложнения случаи. Порталът да е от помощ за системата при всепризнатата липсата на достатъчно специалисти, се надяват от болничната асоциация.

С оглед на сериозния дефицит на медицински кадри адв. Свилена Димитрова заяви, че трябва да се помисли за национална стратегия в тази посока, което ще доведе до стабилизиране на здравната система.

Според Петко Панов основната причина за кризата с медицинските кадри е свързана с финансите, а според доц. Спиридонова причината е в липсата на възможности за развитие и обезпечаването на кариерно развитие, което да осигури реализация след завършване на образованието.

По отношение на включването на специализанти или студенти по медицина от горен курс като доброволци в COVID отделенията, д-р Спиридонова коментира, че в тази ситуация болниците не могат да плащат заплати на доброволците.

„Държавата трябва да субсидира този вид дейност на младите доброволци, а заплащането да се равнява на реалната квалификация на бъдещото медицинско лице“, смята Акради Шарков.

Участниците в дискусията обърнаха внимание и на друг проблем в здравеопазването, причинен от пандемията - отлагането на здравната грижа заради опасността от зараза с коронавирус.

„Отлагането на плановия прием в болниците беше грешка от страна на здравните власти. През есента болниците в страната вече бяха направили достатъчно добра организация за това за разлика от пролетта, когато нямаха готовност. Спирането нанася финансова щета и на болниците, и вреда на здравето на пациентите“ коментира Шарков.

В рамките на дебата „Управление на здравеопазването по време на пандемия“ онкологът д-р Мила Петрова представи иновация, разработена от екип лекари от цялата страната, свързана с ползите от приложението на имунно терапия при болни с метастазирал белодробен карцином.

Онлайн дебатът е част от проекта „Най-добрите болници“. Националната класация „Най-добрите болници“ цели да отличи най-добрите лечебни заведения в България, с най-добрите услуги, специалисти и условия, в различните региони и медицински направления в страната. Поради динамичната и безпрецедентна обстановка, беше взето решение националната класация и наградите в рамките на „Най-добрите болници" да се отложат за догодина.